Решение № 188 от 07.11.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Каварна, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100239 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от „Топлофикация Враца” ЕАД, чрез юрк. В. Н., срещу Д. П. Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 139, вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът Д. П. Г. като собственик на топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. Враца, ж.к. „****”, бл. 3, вх. А, е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката.

Твърди се, че за периода 30.04.2019 г. до 30.04.2024 г. от потребителите в сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия, чието разпределение съгл. чл. 139 от ЗЕ се извършвало по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а, а именно фирма „***” АД. Съгласно чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца извършващ дялово разпределение при общи условия, като заплаща вместо потребителите и цената за извършена услуга дялово разпределение.

Твърди се, че за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2024 г. ответницата Г. дължи на ищцовото дружество цената на извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия за собствения си имот в общ размер на 1

127,99 лв.

Поради неплащане на дължимите суми ищецът е депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в законоустановения срок се сезира съда с искане за установяване спрямо Г. дължимостта на сумите за които е издадена заповед за изпълнение № 34/20.02.2024 г. по ч.гр. д. № 76/24 г. по описа на КРС.

Чрез назначения от съда особен представител и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Г. е подала отговор на исковата молба. Исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се, че ответницата е ползвала топлинна енергия на претендираната стойност като количество и качество, както и че дяловото разпределение е извършено правилно. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 139, вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди; че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период; начина на извършване на дялово разпределение; дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на претендираните от ищеца суми.

По делото е прието като доказателство копие от договор сключен на 05.11.2021 г. между ТАЕС „***“ ООД и ЕС на жилищен блок 3, вх. А, ж.к.

**** гр. Враца, представлявано от Й.И.Н., по силата на който възложителя е 2 възложил на изпълнителя извършването на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане и разпределение на топлинната енергия по тях, както и индивидуално отчитане на разходите за отопление за всеки ползвател и водомерите за топла вода, по мощността на инсталираните радиатори на тези, които нямат индивидуални топлинни разпределители и показанията на главния топломер монтиран на абонатната станция на сградата.

Видно е от представения протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в процесния вход, че лицето Й.И.Н. е упълномощено да сключи от името на етажните собственици договор ТАЕС „***“ ООД за монтаж на топлинни разпределители, индивидуалното им отчитане и разпределяне на топлинната енергия.

По делото са представени допълнителни споразумения към договор № 01-И от 14.02.2008 г. по Общи условия на договорите между „Топлофикация Враца“ ЕАД и „***“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда ЕС в гр. Враца, с които споразумения ежегодно през периода 2019 г. – 2023 г. е определяна цената и начина на заплащане на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна собственост.

С общите условия на ищцовото дружество се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, се доказва от представените нотариален акт за покупко-продажба на недвижим 3 имот № 14***, дело № ***. на нотариус С.П., вписана под № 006 в НК и справка то СВ Каварна за физическо лице с ЕГН **********.

Съгласно заключението по изготвената СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно извършено се установява, че Д.

П. Г. фигурира в регистрите на ищцовото дружество и „***“ АД с абонатен № 11327, с адрес на потребление гр. Враца, ж.к. „****“ № 3, вх. А, ап. 1, с отопляем обем на имота 174 куб.м. От представените на вещото лице от *** АД „Талони за отчет на уреди за дялово разпределение“ за всеки отоплителен сезон от процесния период е установено, че същите представляват индивидуален отчет на уредите на ответника, извършени на място, които талони са подписани от ответника. Установено е, че индивидуалните изравнителни сметки са издадени в съответствие с фактурираното задължение на Топлофикация – Враца ЕАД към „***“ АД. Топлофикация - Враца ЕАД е заплащала на „***“ АД, съгласно цената договорена в Допълнителните споразумения за всеки отоплителен сезон. Отчетния период е бил един отоплителен сезон, който е започвал от първи май на една календарна година до тридесети април на следващата календарна година. Вещото лице е дало заключение, че разпределението на ТЕ през процесния период за имота на ответницата е извършено от страна на фирма „***“ АД в съответствие с нормативната уредба. Начислените суми за ТЕ за имота на ответницата са пресметната според нормативната уредба.

От заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, приета от съда като неоспорена от страните и компетентно извършена се установи, че в регистрите на ищцовото дружество процесното задължение на Д. Г. фигурира в общ размер на 127,99 лв. – главница, като неплатено. Същото произтича от издадените шест броя фактури, приложени по делото и представлява част от общо начисленото задължение за всички неплатили абонати „Такса топлинно счетоводство ***“ към дата на издаване на всяка една фактура.

Размерът на таксата/услугата е определена съгласно договорени цени между „Топлофикация – Враца ЕАД“ и „***“ АД – търтовеца извършил дяловото разпределение за един отоплителен сезон, годишна такса. Вещото лице е изчислило, че таксата за топлинно счетоводство за периода 29.01.2021 г. до 29.01.2024 г. е в общ размер на 75,44 лв.

4

От процесуалния представител на ответника е въведено възражение за погасяване на претендираните суми по давност, което е частично основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение. Съдебната практика е уеднаквена в ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, относно понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Плащането на стойността на услугата дялово разпределение е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за заплащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.01.2024 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за депозиране на възражението. Исковата молба по чл.

422 от ГПК има правните последици на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното производство – така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.

С оглед липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността преди подаване на заявлението за издаване на заповед за 5 изпълнение, съдът приема за погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2024 г., с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т. е. преди 26.01.2021 г., а такива са претендираните вземания за заплащане на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., чиито размер възлиза на сумата 36,80 лв. /2 х 18,40лв./. Доколкото падежът на задължението настъпва след края на всеки отоплителен сезон – след 30.04. на съответната календарна година, то претенцията за отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. не е погасена по давност, защото падежът за плащане на стойността на услугата за този сезон е настъпил след 30.04.2021 г.

Предвид гореизложеното, от предявените искове следва да се уважат тези за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. – 21,00 лв.; за периода 01.05.2021 г. 30.04.2022 г. – 21,00 лв.; за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. – 23,20 лв.; за периода 01.05.2023 г. - 30.04.2024 г. – 25,99 лв., за жилище в гр. Враца, ж.к.

„****“ № 3, вх. А, ап. 1, като тези за сумата от 18,40 лв. за отоплителен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и за сумата от 18,40 лв. за отоплителен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., са неоснователни, поради което следва да се отхвърлят като погасени по давност.