Решение № 102 от 26.03.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. гр. Лом, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102486 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Ц. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, чрез адвокат Р. Р. - вписан в АК - ***, против: „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****. Предявени са: иск за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за заем № 4908342/26.09.2023г. поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 от ЗПК; и иск за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 4908342 поради липса на основание, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди следното: На 26.09.2023г. ищцата е сключила Договор за заем № 4908342/26.09.2023г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който й е предадена главница в размер на 3000 лв. Заемът е сключен при 40 % годишен лихвен процент, при 48,57 % ГПР, за срок от 18 месеца, разсрочен на 18 месечни вноски. Общата сума за плащане за срока на договора е била 4037,76 лв. На осн. чл. 4, ал. 1 от договора ищцата била задължена в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД: да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови 1 институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; като поръчителят подписва договор за поръчителство;

Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за сумата 4037,76 лв.; със срок на валидност 30 дни след крайния срок по настоящия договор; Одобрено от Заемодателя Дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на горепосоченото задължение на същата дата ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство 4908342 с ответника „Файненшъл България“ ЕООД. На осн. чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство ищцата дължала сума в размер на 858.24 лв., представляваща възнаграждение на дружеството - поръчител за това, че същото ще отговаря солидарно за задълженията на ищеца по Договора за заем. Твърди се в исковата молба, че Договорът за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство са нищожни поради следните съображения: Процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК поради нарушение па разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за дружеството поръчител в размер на 858.24 лв. по своята същност представлява добавък към договорната лихва. Счита, че същото представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява. За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвеждат практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство и/или предоставяне на банкови гаранции. След като кредитодателите създават предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставяне на изисквания към потребителите, които не могат да удовлетворят, те включват в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждане на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирмигаранти, небанковите институции си осигуряват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляват законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Така наясно с невъзможността на потребителя да изпълни посочените в договора задължения, дружеството - поръчител предварително е разсрочил предвиденото възнаграждение като част от анюитетните вноски и е предвидил и е овластил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да приемат изпълнение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Предвиденото възнаграждение в чл. 3. ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

Поради невключването на възнаграждението за дружеството - поръчител в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което води до нищожност на кредитната сделка. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната 2 икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.

Счита, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство е нищожен оси, чл. 26, ал.

2, предл. 4 поради липса на основание, осн, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на закона и на оси, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Процесният Договор за предоставяне на поръчителство е сключен само и единствено по повод Договор за заем № 4908342/26.09.2023г., който твърди, че е нищожен. Договорът за поръчителство се явява акцесорен по отношение на Договора за заем, като поради нищожността на кредитната сделка липсва основание за сключването на Договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен само и единствено, за да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по този начин единствено се цели оскъпяване на кредита за заемателя и генериране на допълнителна печалба. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като заемателят не получава никаква престация срещу предвиденото от нея заплащане на възнаграждение на дружеството-поръчител. Това е така, доколкото при изпълнение от страна на поръчителят по Договора за паричен заем, същият има право на регресен иск срещу заемателя. Независимо дали ще изпълни на Заемодателя по Договора за паричен заем или дружеството - поръчител ще заплати сумата на Заемодателя и после ще претендира същата от заемателя, заемателят ще дължи сумата и в двете хипотези, като чрез Договорът за предоставяне на поръчителство единствено се обременява финансово потребителя и по този начин дори се увеличава рискът същият да не изпълни задълженията си по Договора за паричен заем.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден от ответниците.

В откритото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като е постъпило становище от адв. Р. Р. от АК - ***, който поддържа исковата молба.

Ответниците в съдебно заседание не се представляват, като е постъпило становище от всеки от тях, с което се оспорва исковата молба.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два кумулативно обективно и субективно съединени иска –за прогласяване нищожност на Договор за заем № 4908342/26.09.2023г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4908342. Съдът е приел, че е безспорно по делото: сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция между ищеца и ответниците. Ищецът по исковете за прогласяване нищожност на договора за кредит и договора за гаранция при пълно и главно доказване, следва да докаже възникване на обстоятелствата, съставляващи съответното основание за нищожност на договорите по смисъла на ЗЗД и ЗПК – липса на основание, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения с всички допустими от ГПК доказателства.

3

От приетия Договор за паричен заем № 4908342 от 26.09.2023г., сключен между Е. Ц.

П. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 3000 лева със срок от 18 месеца, платими на 18 вноски, с краен срок на погасяване 20.03.2025г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 48,57 %. В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4908342 от 26.09.2023г. сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 858,24 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 47,68 лева, с посочени падежни дати. Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност. С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното. Уреденият в чл.

138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка, в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води 4 автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение. Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, с цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора не може да доведе до неговото саниране.