Решение № 215 от 10.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Велико Търново, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Явор Данаилов

Илина Гачева при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500502 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Предмет на подадената от П. Т. И. с ЕГН **********, от Р. П. И. с ЕГН **********, от Н. Г. Д. с ЕГН ********** и от Т. Г. Д. с ЕГН **********, последните двама чрез своя законен представител - Г. Т. Д. с ЕГН **********, всичките представлявани от адв. С. Б., въззивна жалба, е Решение № 393/30.03.2022г. по гр.д. № 2871/2021г. по описа на РС- Велико Търново, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен, предявеният от въззивниците против Община В. Т., представлявана от кмета Д. Д. П., отрицателен установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно ККР на гр. В. Т., одобрени със Заповед № РД18-86 от 19.09.2008г., с адрес на имота: гр. В. Т., ул. “В.” № ***, който обект се намира на етаж 1 в Сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 45,38 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с идентификатор ***.2, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор ***.2., ведно с 29,94 % идеални части от общите части на сградата.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, поради неправилност. Във въззивната жалба са изложени съображения и за нарушение на материалния и на процесуалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се подробни съображения по съществото на правния спор. С подадената въззивна жалба се 1 отправя и искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции, разноски.

Препис от жалбата е връчен на другата страна на 19.05.2022г., която в законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез своя пълномощник и процесуален представител - юрк. А. К., е подала писмен отговор.

Въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба, като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден като правилен. Тези изводи на въззиваемия са подкрепени с излагане на подробни правни аргументи по съществото на спора. Претендира се присъждане на сторените от въззиваемата страна в рамките на настоящото производство, разноски - юрисконсултско възнаграждение.

В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание, въззиваемите жалбподатели не се явяват лично, като същите се представляват от адв. Св. Б., като последният заявява, че поддържа изцяло доводите, изложени във въззивната жалба. Въззиваемата страна не изпраща представител, като по делото е постъпила писмена молба, с която не се възразява делото да се разгледа в отсъствие на представителя й, заема се кратко становище по същество, съответно на отговора на въззивната жалба, представя се списък по чл.80 ГПК.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата на страните, заявени в хода на проведеното открито съдебно заседание, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Подадена е искова молба от П. Т. И. с ЕГН **********, от Р. П. И. с ЕГН **********, от Н. Г. Д. с ЕГН ********** и от Т. Г. Д. с ЕГН **********, последните двама чрез своя законен представител - Г. Т. Д. с ЕГН **********. Ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху терена, като макар находящата се в същия сграда да е била отчуждена и същите да са били обезщетени с жилищен имот, разположен на втория етаж на новопостроената в имота след отчуждаването му - сграда, то в полза на Община В. Т. е учредено единствено правото на стоеж върху терена, а не и правото на собственост. С построяването на нова сграда върху терена след проведената процедура по отчуждаване, Община В. Т. е реализирала предоставеното право на стоеж извън уговореното в рамките на същата процедура, а именно чрез построяването на процесния самостоятелен обект с идентификатор ***, като въззивниците са придобили същия по силата на 2 приращението.

Гореизложеното обуславя правния интерес на ищците, съдът да установи със сила на пресъдено нещо, че Община В. Т. не е собственик на самостоятелния обект с идентификатор ***, находящ се на първия етаж от построената в имота след провеждане на отчуждителната процедура, двуетажна сграда.

В подадения отговор на исковата молба, ответника не оспорва, че до провеждане на отчуждителната процедура, имотът, включващ терен и построена в него сграда е бил в изключителна собственост на ищеца П. Т. И. и съпругата му - наследодателката Н. Д. И. /поч. на ***г./ Ответникът твърди, че след провеждане на отчуждителната процедура и издаване на нарочна заповед /Заповед № 2187/09.12.1987г., издадена на основание ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ, недвижимият имот, включващ както терена, така и находящата се там сграда, са станали държавна собственост, като са били отредени за “Обществено жилищно строителство”. За същия имот бил издаден Акт за държавна собственост № 5095/18.04.1989г.

Мероприятието, за което бил отреден имотът било изпълнено, като за новопостроената в имота двуетажна сграда било издадено съответно строително разрешение и строителни книжа. Същата била въведена в експлоатация, като със Заповед № 52/03.02.1995г., изд. от кмета на Община В.

Т., е посочено, че ищеца П. Т. И. и съпругата му - наследодателката Н. Д. И., получили като обезщетение, имотът находящ се на втори жилищен етаж и представляващ апартамент № 2. Процесният самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се на първия етаж от построената в имота след провеждане на отчуждителната процедура, двуетажна сграда, ведно с терена са придибити в изключителна собственост от Община В. Т., по силата на закона - пар.7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА и пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбщ.С, като за същите бил издаден Акт за общинска собственост № 719/01.06.2000г.

Осъществяването на мероприятия по ЗКИР, наложило за процесния имот да бъде издаден нов акт за общинска собственост № 7289/02.11.2021г. По тези съображения, ответникът счита, че предявената искова претенция се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът П. Т. И. и съпругата му - наследодателката Н. Д. И. /поч. на ***г./, притежавали правото на собственост върху поземлен имот с планоснимачен номер 749, включен в Парцел I, кв. 277 по плана на гр. В. Т., находящ се на ул. “В.” 79, с площ около 100 кв.м., ведно с построената в него самостоятелна жилищна постройка, което се установява от приложените с исковата молба преписи от саморъчно завещание, от протокола за обявяването му, нотариални актове, а и не се оспорва от ответника. Със Заповед № 2187/09.12.1987г. на ОбНС - гр. В. Т., издадена на основание ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ, недвижимият имот, включващ както терена, така и находящата се там сграда, са станали държавна собственост, като са били 3 отредени за “Обществено жилищно строителство”. Същата заповед била обжалвана от ищеца П. Т. И. и съпругата му, като била потвърдена с влязло в сила Решение № 14.11.1995г. по гр.д. № 290/1995г. на ОС - В. Т.. За същия имот бил издаден Акт за държавна собственост № 5095/18.04.1989г.

Мероприятието, за което бил отреден имотът било изпълнено, като за новопостроената в имота двуетажна сграда било издадено съответно строително разрешение и строителни книжа. Същата била въведена в експлоатация, като със Заповед № 52/03.02.1995г., изд. от кмета на Община В.

Т., е посочено, че ищеца П. Т. И. и съпругата му - наследодателката Н. Д. И., получили като обезщетение, имотът находящ се на втори жилищен етаж и представляващ апартамент № 2. За процесния недвижим имот, съставляващ самостоятелния обект с идентификатор ***, находящ се на първия етаж от построената в имота след провеждане на отчуждителната процедура, двуетажна сграда бил издаден Акт за общинска собственост № 719/01.06.2000г. Междувременно съпругата на ищеца П. Т. И. - Н. Д. И., починала, като за свои наследници по закон оставила ищците Р. П. И. с ЕГН **********, от Н. Г. Д. с ЕГН ********** и от Т. Г. Д. с ЕГН **********, видно от Удостоверение за наследници изх. № 94 РР-6785-1/01.10.2021г. на Община В. Т.. Самостоятелният обект с идентификатор ***., предмет на настоящото производство бил кадастрално заснет и отразен, съобразно извършени мероприятия по ЗКИР, като бил издаден нов акт за общинска собственост - № 7289/02.11.2021г.

Горепосочените факти и обстоятелства от предмета на доказване, настоящата съдебна инстанция установи от представените с исковата молба и отговора на исковата молба, писмени доказателства, част от който конкретно посочени по-горе.

От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за правото на собственост.

Между страните не се спори, че преди провеждане на отчуждителната процедура по ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ, ищецът П. Т. И. и съпругата му наследодателката Н. Д. И. /поч. на ***г./, притежавали правото на собственост върху поземлен имот с планоснимачен номер 749, включен в Парцел I, кв. 277 по плана на гр. В. Т., находящ се на ул. “В.” 79, с площ около 100 кв.м., ведно с построената в него самостоятелна жилищна постройка. По силата на проведената отчуждителна процедура, както това е надлежно отразено и в издадения административен акт - Заповед № 2187/09.12.1987г. на ОбНС - гр. В. Т., в полза на държавата е придобит целия недвижим имот, включващ както терена, така и прилежащата постройка, като имотът бил отреден за определен вид строително мероприятие - “Обществено жилищно строителство”. Процесната заповед, макар и обжалвана е потвърдена с влязъл в сила съдебен акт. По - нататък с цел реализиране на предназначението на имота, на мястото на съществуващата постройка била изградена двуетажна сграда, за която били издадени съответни строителни книжа с цел въвеждането й в експлоатация. С издадена Заповед № 52/03.02.1995г., изд. от кмета на Община В. Т., сложният фактически състав 4 на проведената отчуждителна процедура завършил. В същата се посочва в какво се състои обезщетението, което ищецът и покойната му вече съпруга са получили в замяна на отчуждения им имот, като същото е подробно индивидуализирано, а именно вторият жилищен етаж от двуетажната сграда, находяща се в имота и представляващ апартамент № 2.

Основният спорен въпрос в настоящата хипотеза е правното основание за възникването на правото на собственост в полза на ответника върху самостоятелния обект с идентификатор ***, находящ се на първия етаж от построената в имота след провеждане на отчуждителната процедура, двуетажна сграда. Настоящата съдебна инстанция намира, че собствеността върху процесния имот действително е преминала от държавна в общинска такава, по -конкретно в патримониума на ответника Община В. Т., по силата на закона - пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА и пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбщ.С. Тъй като в настоящата хипотеза правото на собственост е придобито на оригинерно правно основание, ответникът е придобил правото на собственост върху целия имот както по отношение на находящата се в него двуетажна жилищна сграда, така и върху прилежащия към същата терен.