Решение № 15216 от 19.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15216 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110116264 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба от И. Т. Б. против ****, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че през 2007 г. баща й T.В.Б. пострадал от престъпление, за което подал сигнал и било образувано наказателно производство ДП № 15387/2007 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр.пр.№ 46432/2007 г. по описа на СРП.

Поддържа, че досъдебното производство продължило над 4 години – до края на м.октомври 2011 г., когато делото било внесено с обвинителен акт в съда. По образуваното НОХД № 20364/2011 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав баща й бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец. Първоинстанционното производство продължило над 3 години, като с присъда от 05.06.2014 г. подсъдимият бил признат за виновен. По жалба на последния било образувано ВНОХД № 4178/2015 г. по описа на СГС, НО, 5-ти въззивен състав. Ищцата твърди, че междувременно баща й починал и тя встъпила в правата му и продължила да участва като страна по делото.

С решение от 23.03.2016 г. първоинстанционната присъда била отменена поради допуснати процесуални нарушения и делото върнато за разглеждане от друг състав на СРС. По образуваното НОХД № 5779/2016 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав 1 ищцата твърди, че била конституирана като частен обвинител и граждански ищец.

Производството продължило 4 години и 8 месеца, като на 10.05.2019 г. била постановена присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен. Ищцата твърди още, че мотивите към присъдата не били изготвени в период над 1 години, въпреки напомнителните молби. По жалба на подсъдимия било образувано ВНОХД № 474/2021 г. по описа на СГС, НО, 10-ти въззивен състав, което било насрочено 10 месеца след образуването му. На 10.02.2021 г. въззивния съд произнесъл присъда, като от тогава до датата на подаване на исковата молба в съда, мотивите към присъдата не са изготвени.

Ищцата твърди, че наказателното производство продължава вече 15 години и 7 месеца, като давността за наказателното преследване е изтекла. Поддържа, че за нея е налице интерес делото да продължи, за да се произнесе ВКС поне по гражданскоправната й претенция. Ищцата поддържа, че продължителността на производството й причинило загуба на вяра в справедливостта, видяла, че не може да разчита на своевременна защита на интересите си на български гражданин, като вече близо 16 години това дело им е постоянен ангажимент – първо на баща й, а след това и на нея. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявения иск, като моли за неговото уважаване, тъй като наказателното производство не било от фактическа и правна сложност, но по вина на прокуратурата и съда, същото е продължило извън разумните срокове.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника се изразява становище за нередовност на исковата молба, поради неяснота дали ищцата претендира вредите в лично качеството или като наследник. Оспорва се и процесуалната легитимация на последната с оглед разпоредбата на чл.6, ал.2 ЗОДОВ. По същество предявения иск се оспорва по основание и размер. Излагат се доводи, че липсват доказателства за продължителността на производството, както и за неритмичност на действията от страна на прокуратурата по образуваното наказателно производство. С оглед предходното се изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.2б ЗОДОВ, тъй като не е необходимо вредите да са пряк резултат от неоснователно бездействие и забавяне на производството. Поддържа се още, че от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че досъдебното производство е приключило в разумен срок, а прокуратурата не може да носи отговорност за забавяния в съдебната фаза на процеса. Оспорват се твърденията на ищцата относно претърпените неимуществени вреди, тъй като не са подкрепени с доказателства.

Поддържа се, че предявената претенция в размер на 15 000 лева е прекомерна, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с трайната съдебна практика, включително на ЕСПЧ, както и с обществено-икономическите условия в страната. По изложените изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в 2 тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото постановление на прокурор при СРП е, че на 30.08.2007 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК, в резултат на което е пострадал T.В.Б.

/баща на ищцата в настоящото производство/.

Видно от приложения по делото обвинителен акт от 20.10.2011 г. е, че е повдигнато обвинение на конкретно лице и производството е внесено за разглеждане в съда.

От приложеното по делото разпореждане от 24.01.2012 г., постановено по НОХД № 20364/2011 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав се установява, че делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2012 г.

Видно от молба с вх.№ 22941/22.05.2012 г. е, че наследодателя на ищцата е отправил искане до съда за конституирането му като граждански ищец, както и за приемане за съвместно разглеждане в наказателното производство на граждански иск против подсъдимия за претърпените имуществени вреди.

По делото е приложена присъда от 05.06.2014 г., постановено по НОХД № 20364/2011 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, от която се установява, че подсъдимия е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а предявения граждански иск е бил уважен.

От приложената по делото справка от портал за достъп до съдебни дела на Софийски градски съд и решение от 23.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 4178/2015 г. по описа на СГС, влязло в сила на същата дата, се установява, че гореописаната присъда е отменена изцяло от въззивната съдебна инстанция и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Видно от разпореждане от 23.09.2016 г., постановено по НОХД № 5779/2016 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав е, че делото е насрочено за ново разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2016 г., а като граждански ищец и частен обвинител е конституирана ищцата в настоящото производство.

От приложената по делото присъда от 10.05.2019 г. по НОХД № 5779/2016 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав се установява, че подсъдимия е признат за виновен за измама, а на И. Б. /ищца в настоящото производство/, като наследник на пострадалия от престъплението, е присъдено обезщетение за имуществени вреди от същото.

От приложените по делото молби и справки се установява, че мотивите към присъдата са изготвени на 20.11.2020 г.

Видно от справка от справка от портал за достъп до съдебни дела на СГС е, че горепосочената присъда е била обжалвана, като пред СГС е било образувано ВНОХД № 474/2021 г. по описа на СГС. С присъдад от 10.02.2022 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена

3

Видно от приложената по делото справка от портал за достъп до съдебни дела на СГС е, че до датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство, мотивите към присъдата не са изготвени. Предходното се установява и от служебно изисканата от съда справка.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Елица Методиева Трифонова – дъщеря на ищцата. В показанията си свидетелката разказва, че знае за наказателното производство, което било започнато приживе от дяда й. Разказва, че той починал в хода на съдебното производство и бил заместен от нейната майка.

Разказва още, че делото създава притеснения на майка й, тъй като тя е ангажирана непрекъснато да следи хода му, какво трябва да направи, за да върви в срок, има очаквания, но без развръзка. Според свидетелката, майка й е разочарована от факта, че наказателна отговорност вече не може да бъде търсена, но й остава надежда относно предявения граждански иск. Същата била огорчена и от факта, че дълги години по делото няма развитие.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно текста на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ответник по предявения иск е Държавата – Република България, чиято отговорност не е деликтна, а гаранционно – обезпечителна. Съобразно този характер на отговорността предявяването му в лицето на правозащитните органи е в качеството им на процесуални субституенти и е обусловено от ангажирането им с развитието на конкретното наказателно производство. Прокуратурата е процесуалният субституент на държавата при реализиране отговорността по чл. 2б ЗОДОВ. При реализиране на отговорността, предвид принципа на пълното обезщетение за всички неимуществени вреди в причинна връзка производството, е без значение в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне /в този смисъл напр. Решение № 100 от 8.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2018 г., IV г. о., ГК/. Принципно е разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело над разумния срок, дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи, отговорното да ги обезщети лице е Държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска / Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк. д.

№ 5/2013 г./. С оглед на горното, следва да се вземе продължителността на цялото наказателно производство – както неговата досъдебна, така и неговата съдебна фаза.

Въпросът дали по дадено производство е било спазено изискването за разглеждане на делото в разумен срок, следва да бъде преценяван съобразно принципите и критериите, установени в практиката на ЕСПЧ, а именно фактическата и/или правната сложност на делото; поведението на лицето, което твърди, че правото 4 му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено; поведението на съответните държавни органи; значението на делото за лицето.

Съгласно чл.6, пар.1 КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения” , има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. В случая продължителността на наказателното производство значително надхвърля законоустановените в НПК срокове, като по делото няма данни за фактическа сложност на производството, която да оправдае продължаване на същото повече от 15 години, поради което следва да се приеме, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Следва да се има предвид, че спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса, както лицата по отношение на които е инициирано наказателно преследване, така и по отношение на пострадалите. Разумността на времетраене на производството трябва да бъде преценена в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, установени в практиката на съда, и по-специално – сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи.

В редица свои решения ЕСПЧ приема, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такИ., поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото - (в този смисъл са решения на ЕСПЧ ****, както и решение № 306/22.10.2019г. по гр.д. № 4482/2017г., решение № 272 от 27.01.2020г. по гр.д. № 924/2019г. и решение № 48/06.04.2020г. по гр.д. №1610/2019г., и трите на IV г.о. на ВКС).