Определение № 1657 от 29.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. Варна, 29.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500874 по описа за 2022 година съобрази:

С решението на ВРС № 262308/19.07.2021 по гр.д.№ 12750/2020 ВРС-43с-в Е ПРЕДОСТАВЕНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето И., род.23.09.2012г, на майката Ж. СТ. ИВ. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ул.„Р." № 9 вх.Б ет.З ап.19, на осн.чл.127 ал.2 СК; ПОСТАНОВЕНО Е местоживеенето на детето И.

Р. П.а ЕГН **********, да бъде в дома на майката Ж. СТ. ИВ. ЕГН **********;

ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата Р. Р. П. ЕГН ********** с детето И. Р. П.а ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица, за времето от 9ч в събота до 19ч в неделя, с преспиване в дома на бащата; всяка година, през лятната ваканция, за период от 40 дни, във време, което не съвпада с платения годишни отпуск на майката. За осъществяването на този режим на лични отношения, през лятната ваканция, майката следва да уведоми писмено /по и-мейл или друго средство за писмена комуникация/ бащата, в срок до 15-ти март кога възнамерява да ползва своя платен годишен отпуск, като при неизпълнение, бащата има право сам да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката за това, в срок до 1- ви март; всяка четна година, за зимната учебна ваканция, като детето бъде върнато в дома на майката, във време, за което страните са постигнали съгласие, а при липса на такова, не покъсно от 36 часа преди започване на първия учебен ден след приключване на ваканцията; всяка нечетна година, за пролетната учебна ваканция, като детето бъде върнато в дома на майката, във време, за което страните са постигнали съгласие, а при липса на такова, не 1 по-късно от 36 часа преди започване на първия учебен ден след приключване на ваканцията. В случай, че Великденските празници съвпаднат с учебната ваканция, детето ще празнува с бащата. за Великденските празници - всяка четна година, за времето от 10:00 ч. в неделя до 16:00 ч. в понеделник, с преспиване в дома на бащата. В случай, че Великденските празници съвпадат с пролетната учебна ваканция, която в четни години се ползва от майката, бащата няма да упражнява определения му режим на лични отношения; за рождения ден на детето - 23.09 - за време, определено по взаимно съгласие на страните, а в случай, че такова не бъде постигнато, съдът определя контактът да се осъществява за времето от 18.00 ч. до 20.00 ч.; за рождения ден на бащата - 09.07, във време, определено по взаимно съгласие на страните, а в случай, че такова не бъде постигнато, съдът определя контактът да се осъществява за времето от 17.00 ч. до 20.00 ч.; режимът на лични отношения между бащата и детето няма да се осъществява на рождения ден на майката - 04.10; бащата и детето имат право да провеждат телефонни и видео /интернет/ разговори, във време, определено по взаимно съгласие на страните, а в случай, че такова не бъде постигнато, съдът определя контактът да се осъществява в седмиците, в които не се изпълнява седмичният режим, в дните: вторник, четвъртък и събота, за времето от 18.30 до 19.00 ч. /българско време/.

При изпълнение на режима на лични отношения, бащата се задължава да взема и връща детето от дома на майката, а при необходимост - от учебното заведение.

По време на режима определен за учебните ваканции, в т.ч. и лятната ваканция, седмичният режим няма да се изпълнява.;

ОСЪДЕН Е бащата Р. Р. П. да заплаща на детето И., род.2012г, чрез неговата майка и законен представител Женя Ст.И., месечна издръжка в размер на 400лв, считано от датата на постановяване на настоящото съдебно решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, по посочената банкова сметка с падеж-5-то число на месеца, за който се дължи издръжката;

ДАДЕНО Е РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на майката Ж. СТ. ИВ. да бъде издаден паспорт на детето И. Р. П.а ЕГН **********, както и детето, придружавано от бащата Р. Р. П. ЕГН ********** с пост.адрес: гр.Варна ж.к.„Ч. лл бл.17 вх.В ет.З или което и да е от следните лица: М.А. Н. ЕГН **********, Н.С.Н. ЕГН ********** или Б.Н.С. ЕГН **********, да пътува до държавите от Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и до държавите, с които Република България граничи /извън тези в ЕС/ - Сърбия, Северна Македония и Турция, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на настоящото решение в сила;

2

ОСЪДЕН Е Р. Р. П. да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка, от 576лв по см-ката на ВРС.

Недоволна от постановеното решение е останала ищцата Ж.С. И., която подава въззивна жалба вх.№ 298642/21.09.2021 срещу частите на първоинстанционното решение, с които е:

- определен РЛО на детето И., род.25.09.2012г, с бащата сочения;

- определен началният момент на присъдената в полза на детето издръжка;

- уважено искането по чл.127а СК за даване заместващо съгласие на майката детето да пътува извън пределите на България до посочените държави, придружавано от баща си и/или от негови роднини , за срок от 5 години.

Излага подробни доводи за незаконосъобразността на решението в атакуваните части:

Постановеният РЛО е неправилен и несъобразен с интересите на детето; определен е единствено и само на базата на ангажиментите и възможностите на ответника, без да съобразени приоритетите на детето и необходимостите на отглеждащия родител да има възможност да сподели със своето дете неговото свободно време във ваканционния период, особено през летния период.

И. е ученичка в 3-ти кп., а учебната година за началните ученици приключва по учебен план в последния ден на м.май, т.е. през 2022г лятната ваканция на детето следва да бъде общо 106 дни. Това правило, за съжаление, има изключения предвид Covid 19 и през последните две години поради епидемиологична обстановка в страната голяма част от училищните занятия се провеждат on-line, а учебната година 2020/2021г била продължена до 25.06.2021г, т.е. лятната ваканция на И. през 2021г е продължила само 81 дни.

От учебната 2022/2023г учебните занятия на И. в 4-ти клас ще приключват на 15.06, а лятна ваканция следва да бъде с продължителност от 91 дни в случай, че отново не бъде продължена учебната година.

Освен изложеното, детето ежегодно посещава заедно със своите съученици, организирано „Зелено училище", чието провеждане започва непосредствено след приключване на учебната година и е с периодичност около две седмици. Отделно от това детето е член на Куб по ориентиране. Ежегодно Клубът по ориентиране организира тренировъчни лагери всяка зимна, пролетна и лятна ваканция, а И. има огромно желание да ги посещава или поне част от тях.

Според съдебното решение всяка четна година през зимната ваканция и всяка нечетна година през пролетната ваканция детето ще е при баща си и, то за И., би било невъзможно да посещава тези лагери. Нормално е детето да има възможността да участва в тези лагери поне през лятната ваканция. В тази връзка са били и основните преговори и различия между страните, като майката е настоявала личният режим на бащата да изключва датите, когато ще се провеждат посочените „зелено училище" и лагер.

3

През 2021г И. не била на този лагер, тъй като баща й настоявал точно през тези дни да бъде осъществен РЛО с детето, на което майката не се противопоставила, но И. преживяла дълбоко разочарование, тъй като дълго време се подготвяла за този лагер, но желанието й останало нереализирано поради несломимата претенция на бащата точно за този период.

Около 23 дни от лятната ваканция на И. били обичайно планираните с посочените извънучебни занимания, които били полезни за нейното израстване и развитие както в социален, така и във физически и морален аспект, а и самото дете имало огромното желание да ги посещава.

По делото се установява, че бащата работи като шофьор на ТИР на дълги дестинации и ползва годишен отпуск 26 дни годишно, които, ако ползва през летния период, би бил в обективна невъзможност да осъществи РЛО с детето И. за период от 40 дни. Още повече по делото се установи, че през последните години бащата е вземал детето си само в летния период за не повече от два пъти за по две седмици.

Не е спорен и фактът, че И. била още бебе, когато бащата се установил трайно на територията на Федерална република Германия и цялостните грижи за И. били поети единствено от майката, за които най-дългият период на раздяла бил за две седмици, когато детето е било при баща си. Респективно, раздялата на детето от своята майка за продължително време от 40 дни би могло да доведе до душевен дискомфорт, носталгия и тревога.

Поради изложеното счита, че РЛО между И. и нейния баща за период от 40 дни би нарушил възможността на детето да участва и/или присъства на места и събития, които биха спомогнали за нейното развитие, биха отговаряли на нейните интереси и потребности съобразно възрастта й, като паралелно с това отглеждащият родител ще бъде лишен от възможността да осигури на детето си участието в подобни полезни мероприятия.

Точният период, в който ще се провеждат описаните по-горе мероприятия през летния период се определя ежегодно до тридесети април на текущата година.

Освен изложеното, с цел планиране на лично време, както за родителите, така и за детето, би било правилно да се конкретизира начален и краен час за осъществяване на РЛО, каквито не били определи от съда за времето на лятната, зимната и пролетна ваканции.

Затова счита, че такива следва да бъдат фиксирани за вземането и връщането на детето от и в дома на майката. Липсата на определен конкретен начален час на периода на личен контакт и/или трудно определяем краен такъв /не по-късно от 36 часа преди започване на първия учебен ден след приключване на ваканцията/ би довел до липса на възможност за точно изпълнение на съдебния акт и от двете страни, което би било повод за последващи конфликти и невъзможност за евентуално принудително изпълнение.

Тъй като основният спорен въпрос между родителите е начинът за осъществяване на РЛО, с така постановеното решение в тази му част P C не е внесъл яснота, а е оставил преценката на волята на страните. Последните, ако биха могли разрешат този въпрос доброволно, както и организирането и спазването на режима, то не би се стигнало до 4 настоящото производство и би отпаднала необходимостта от съдебно решение, което да регулира този процес и да подлежи на изпълнение.

В случай, че въззивният съд приеме сочената алтернатива за правилна, моли да бъде изменена датата, на която майката да бъде задължена да уведомява бащата за планирания си годишен платен отпуск, както и планираните мероприятия с участие на детето, а именно - в срок до 30.04. на всяка година.

На сл.място. Един от небрачните искове, с които ищцата е сезирала съда, е този по чл.59 ал.2 предл.посл.СК, т.е.за осъждането на ответника да заплаща издръжка в полза на малолетното дете И., в размер на 400лв месечно, считано от датата на подаване на ИМ 9.08.2019г.

PC неправилно е определил началният момент на дължимата от бащата издръжка за бъдеще време, че е от датата на постановяване на съдебното решение т.е. 19.07.2021г.

Действително, с протоколно определение, постановено на 29.01.2021г, било отделено като безспорно, че „от началото на м.септ.2019г до датата на провеждане на с.з. на 29.01.2019г ответникът бил изплащал месечно суми от 400лв в полза на детето И.".

Този акт е постановен предвид изявлението, дадено от процесуалния представител на ищцата, с което е навел твърдения, че „от м.септ.2019г майката получава 400лв на месец по банкова сметка".

Безспорно е и че майката в о.с.з на 23.04.2021г е признала факта, че от завеждането на делото редовно получавала суми за издръжка. Това, обаче, не инкорпорирало фактология за това какъв размер издръжка били заплащани месечно, както и дати на които са били заплащани. Освен това, същото не може да се приема като доказателство, тъй като е събрано в противоречие на правилата на чл.176 ал.1 ГПК.