Решение № 261302 от 23.04.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261302 23.04.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Гражданско отделение, XII граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3739 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р.В.Р., ЕГН ********** против С.Е.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 919/19 г. на ПРС, изменена с присъда по ВНЧХД № 1603/2019 г. на ПОС, ответницата е призната за виновна в извършване на престъпление – за това, че на 10.01.2019 г. в гр. П., пред ПРС по НЧХД № 5876/2018 г., е казала нещо унизително за честта и достойнството на ищеца в негово присъствие, като обидата е нанесена публично: „той се намеси по най – вулгарния начин в живота на ******** ми, циничен. Той им съсипа живота. Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално. Той ги отдели от всичките им роднини… той отрече *****, отрече *****.“; „Той по най – варварския начин се намеси в отношенията между *****и *****“.

Твърди да е претърпял неимуществени вреди от извършеното – изразяващи се в уронване честта и достойнството му, престиж, стрес и притеснение. Моли се за осъждане на ответницата да плати обезвреда в размер на 2000 лева – обезщетение, ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на ИМ.

Тя е била редовно призована за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 260394/15.01.2021 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответницата не е изпратила представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призована и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От доказателствата може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск да бъде уважен изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 400 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 80 лв. – държавна такса върху уважения иск.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.Е.И., ЕГН

**********, с адрес: *** да плати на Р.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, пл.

***********, следните суми: 2000 лева

/две хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - уронване честта, достойнството, престижа, стрес, унижение, притеснение, в резултат от извършено престъпление на 10.01.2019 г. в гр. Пловдив, пред Районен съд - Пловдив по НЧХД № 5876/2018 г. по описа на ПРС, III н.с., като С.И. е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р.Р. в негово присъствие:

„той се намеси по най – вулгарния начин в живота на ******** ми, циничен. Той им съсипа живота. Двете деца не ходят на училище нормално, не се хранят нормално. Той ги отдели от всичките им роднини… …той отрече *****, отрече *****.“;

„а той по най – варварския начин се намеси в отношенията между *****и*****“, като обидата е нанесена публично, за което е налице влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 919/2019 г. на ПРС, ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното погасяване, както и 400 лева /четиристотин лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА С.Е.И., ЕГН

**********, с адрес: *** да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата 80 лева /осемдесет лева/ – държавна такса върху уважения иск.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Банкова сметка, ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.5/:

IBAN: ***

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала!

КГ