Решение № 195 от 31.10.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Харманли, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. ТЕ.а като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20235630101019 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба oт Х. Ю. М., ЕГН“**********, от гр.Харманли, ул. ......

Ю. Ю. М., ЕГН:**********, гр.Харманли, ул. „......, Х. Ю. С., ЕГН:**********, гр.Харманли, ***, Т. Ю. М., ЕГН:**********, гр.Харманли, ул. „..5 против Община Харманли, ЕИК:......, пл........ Твърдят, че били наследници на Ю. М. М., ЕГН:********** и Неврие Салим М., ЕГН:**********, които с НА №192 от 18.05.1990г. закупили недвижим имот - нива от около 800 кв.м, в местност „Старите лозя“, Харманлийско землища, при граници: ГУ, ДБ, ЛД и път. Към настоящия момент имотът бил част от ПИ с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и три, точка сто двадесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имот-гр.Харманли, местност “Старите лозя“, с площ от 1095кв.м, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих съгл. пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земята- осма, номер по предходен план 729.190, при съседи:***,***, ***,

***, ***. През 1995г. те построили и къща, с площ от около 60 кв.м /шестдесет квадратни метра/. В нея те живели до края на дните си, а след това там останал да живее синът им Т. Ю. М., ЕГН:**********, а по-късно и техния внук, син на Т.. В имота към настоящия момент имало две сгради - едната гореописаната и сграда с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и 1 едно, точка двадесет и три, точка сто двадесет и осем, точка едно/, с площ от 90 кв.м /деветдесет квадратни метра/, брой етажи-един, предназначение-жилищна сграда еднофамилна.С Решение от 19.04.2019г. по ГД№635/2018г. на PC-Харманли, за собственици на сградата били признати дъщерята на ищцата Х. Ю. С. - НАМ и съпругът й.

Сочат, че при опит да се снабдят с документи за имота ищците установили, че имотът бил записан като собственост на Община Харманли. От годината на придобиване, а именно 1990г. имотът непрекъснато, явно и необезпокоявано се владеел от наследодателите на ищците и от самите тях.

Заявяват, че имотът никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ и по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ, а и не следва спрямо него да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. След като имотът не бил включен в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.

С уточнителна молба заявяват, че са собственици на основание покупкопродажба и наследяване на гореописаната част от ПИ, както и че са собственици на основание давностно владение и наследяване на построената в имота сграда с площ 59.44 кв.м., еднофамилно жилище на един етаж, намираща се почти на границата на имота с ПИ *** – улица. Сградата се владяла от наследодателите на ищците до смъртта на двамата – до 2010г., а след това от ищеца Т. М..

Поради това моли да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за установено по отношение на Община Харманли, че Х. Ю. М. ЕГН**********, гр.Харманли, ......, Ю. Ю. М. ЕГН**********, гр.Харманли, ***, Х. Ю.

С. ЕГН**********, гр.Харманли, ......, Т. Ю. М. ЕГН**********, гр.Харманли, ...... по силата на договор за покупко-продажба и наследяване са собственици на Североизточната, оградена на място, при граници северозапад ***, североизток 77181.23482, югоизток – ***, югозапад – останалата част от имот *** и имот с идентификатор *** част от ПИ с идентификатор *** /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и три, точка сто двадесет и осем/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имотгр.Харманли, местност “Старите лозя“, с площ от 610 кв.м /шестстотин и десет квадратни метра/, трайно предназначение на територията-земеделека, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих съгл. пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земятяосма, номер по предходен план 729.190, при съседи: ***, ***, 2

***, ***, ***, както и че са собственици на основание давностно владение и наследяване на построената в него сграда - еднофамилно жилище на един етаж, състоящо се от две стаи и кухня с площ от 59,44 кв.м /петдесет и девет цяло и четиридесет и четири квадратни метра/. Моли да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника Община Харманли.

Ответникът депозира писмено становище преди съдебно заседание, с което заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен управител на обл.Хасково за одобряване плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на процесния имот била посочена Община Харманли. Сочи се още, че ищците следвало да предявят претенциите си по реда на ЗСПЗЗ, както и че общински имоти не се придобивали по давност. Процесният имот представлявал земеделска земя, предоставена за ползване на граждани по силата на актовете на Презедиума на НС, ДС и на МС. Моли се за отхвърляне на иска.

На основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск чрез включване в петитума на иска за признаване за установено по отношение на ответника, че на основание давностно владение ищците са собственици и на пристройка към едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ на пристройката 8.55 кв.м., едноетажна стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м. и едноетажна стопанска сграда – баня с площ от 12.24 кв.м.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт №192, т.1, д. №368/1990г. на Харманлийски районен съдия на 18.05.1990г. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който наследодателят Н. С. У., ЕГН:********** е закупила следния недвижим имот – празно място извън регуларция – нива от около 800 кв.м., находящо се в м. „Старите лозя”, в землището на гр.Харманли, при граници: Г.Ушев, Д.Белянов, Л.Делчев и път.

Видно от удостоверение за наследници от 17.07.2023г. на Община Харманли, ищците Х. М., Ю. М., Т. М. и Х. С. са наследници - деца на Ю. М. М., ЕГН:**********, починал на 28.09.1998г., и на Неврие Салим М., ЕГН:**********, починала на 20.03.2010г.

Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 11.08.2016г. на Община Харманли, имената Неврие Салим М., ЕГН: ********** и Н. С. У. са имена на едно и също лице.

3

Приложена по делото е скица №15-852188 от 08.08.2023г. на СГКК-Хасково за имот с идентификатор ***, с площ от 1095 кв.м., номер по предходен план – 729.190, в която като собственик е отбелязана Община Харманли.

Със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен Управител на Хасково е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“, землище на гр.Харманли. Приет като доказателство е и кадастрален план на ползватели и бивши собственици за м. „Старите лозя“, з-ще Харамнли, в който процесният имот, е посочен като стопанисван от ответната Община Харманли.

Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза описаният имот в нотариален акт № 192, том 1, дело 368/1990г. на Харманлийски районен съдия съставлява част, североизточната част от поземлен имот с идентификатор ***. Между жилищната сграда с ид. 77181.23 128.1 и площ 89.56 кв.м ( нанесена на КККР ) и жилищната сграда с площ 59.44 кв.м (ненанесена на КККР ) на място е поставене телена мрежа. Вещото лице е посочило, че площа на процесния имот е 610 кв.м и представлява североизточната част на ПИ с ид.

***, щрихована със син цвят на скицата и ограничена от буквите А-Б-В-Г-ДЕ-Ж-З-И-Й-А, оградена на място от всички страни с трайни огради. Площите на сградите според експертизата са: -нанесена в КККР едноетажна, еднофамилна, жилищна сграда с ид. *** с площ 89.56 кв.м; - ненанесена в КККР едноетажна, еднофамилна, жилищна сграда с площ 59.44 кв.м с пристройка в строеж на северната й фасада с площ на пристройката 8.55 кв.м.; -ненанесена в КККР едноетажна, стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м; - ненанесена в КККР едноетажна, стопанска сграда - баня с площ 12.24 кв.м. Съгласно експертизата за процесния имот не е проведена реституционна процедура, не е заявяван за възстановяване, не е отнеман, не е одържавяван и не е отчуждаван. В разписния лист в Община Харманли за собственик на имота е записана Община Харманли.

Съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, процесният недвижим имот не попада в урбанизирана територия и има характеристиките на земеделска земя - нива. Реалната част от поземления имот, претендирана от ищците, и оставащата част от имота не отговарят на изискванията за минимални размери, посочени в чл. 72 от Закона за наследството и по този ред не могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти на собственост.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите СА и МК се установява, че наследодателите Ю. и Неврие М. закупили процесния имот през 1991г., а впоследствие през 1994-1995г. построили къща в имота, където живели заедно с децата си до смъртта си, а след това ищецът Т. М. продължил да обитава къщата.

Свидетелите заявяват, че имотът е ограден и никой не е проявявал собственически 4 претенции към него. Свидетелите знаят именно ищците като собственици на процесния имот, оставен им по наследство от техните родители.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената скица №15-852188 от 08.08.2023г. на СГКК-Хасково и депозираното от ответника становище по делото.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност и наследяване, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Ищците претендират, че са собственици по силата на наследяване на спорната част от 610 кв.м. от ПИ с ид. ***, както и че са собственици, на основание давностно владение и наследяване, и на построените в тази част от имота сгради пристройка към едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ на пристройката 8.55 кв.м., едноетажна стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м. и едноетажна стопанска сграда – баня с площ от 12.24 кв.м.

Предмет на установителен иск за принадлежността на правото на собственост може да бъде както реална част от неурегулиран поземлен имот, така и реална част от урегулиран поземлен имот и ако границите на претендираната реална част не са материализирани на място и имотът не е нанесен като самостоятелен в действаща кадастрална карта или ПУП, тези граници могат да бъдат определени чрез описанието им и с помощта на вещо лице в хода на разглеждане на делото. В този смисъл разрешение е дадено в Решение №254/21.05.2010г. по гр.д.№4/2009г. на първо ГО на ВКС и Решение №32 от 27.02.2019г. по гражданско дело №1181 от 2018 година, 1 гр.о. на ВКС.