Определение № 1621 от 05.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1621 гр. Бургас, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100502114 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Постъпила е жалба от Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М., тримата с адрес за кореспонденция ***, длъжници в изпълнителното производство, против действия на Ч. Д. Н., рег.№ 804 на КЧСИ с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20148040401121 и № 20258040400271 по описа на Ч. Д.

Н., изразяващи се в мълчалив отказ на съдебния изпълнител да се произнесе по подадените от длъжниците заявление от 03.11.2025 г. за освобождаване от запор на трудово възнаграждение (ДМС), молба за намаляване на удръжките по чл.446 ГПК и искане по образец № 30.

В жалбата се сочи, че на 03.11.2025 г. длъжниците са входирали по изпълнителното дело заявления, по които липсва произнасяне от Ч., нито са представени исканите документи и справки по делото, поради което се счита, че е налице мълчалив отказ на съдебния изпълнител. Счита се, че с бездействието си Ч.

Н. нарушава чл.18, ал.1 ЗЧСИ – задължение за произнасяне и предоставяне на справки, чл.436 ГПК – право на жалба и защита и чл.26 ЗЧСИ – задължение за съдействие. Моли съда да отмени мълчаливия отказ и да разпореди Ч. да се произнесе писмено и незабавно по всички заявления на длъжниците, както и да им предостави пълния набор от поисканите от тях документи.

Постъпило е и допълнение към жалбата, в което длъжниците сочат, че въпреки висящ съдебен контрол върху законосъобразността на действията на Ч. Н., същият е продължил да осъществява разпоредителни и фактически действия по 1 изпълнителното дело, с което заобикаля правомощията на съда и поставя длъжниците в положение на напосредствена процесуална заплаха, като в тази връзка е направено искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в което са изложени съображения за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата и се моли за оставянето й без разглеждане, респ. без уважение. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Ди Си Ей Мениджмънт“ ЕАД, в което са изложени съображения за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата и се моли за оставянето й без разглеждане, респ. без уважение.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК са представени от Ч. Д.

Н. мотиви по подадената жалба във връзка с обжалваното изпълнително действие, като се взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, приложените по изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20148040401121 по описа на Ч. Д. Н. е образувано по молба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу длъжника Н. Т. М., въз основа на представен изпълнителен лист от 01.10.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 70/2014 г. по описа на РС-Малко Търново, за заплащане на описаните в акта парични суми.

Изпълнително дело № 20148040401157 по описа на Ч. Д. Н. е образувано по молба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу длъжниците М. Р. М., Д. Н.

М., Т. Ж. М. и „Мешков“ ЕООД, въз основа на представен изпълнителен лист от 15.10.2014 г., издаден по ч.гр.д.№ 70/2014 г. по описа на РС-Малко Търново, за заплащане на описаните в акта парични суми. Ч. Н. след като е съобразил, че изпълнителния лист от 15.10.2014 г. е издаден като неразделна част към изпълнителен лист от 01.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 70/2014 г. на РС-Малко Търново, с разпореждане от 28.10.2014 г. е присъединил ИД № 1157/2014 г. към ИД № 1121/2014 г. по неговия опис.

В последствие, на основание чл.429 ГПК като взискател по изпълнителното дело е конституирано „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на мястото на първоначалния всизкател „УниКредит Булбанк“ АД, въз основа на представен договор за цесия, с която Банката е прехвърлила вземанията си към длъжниците на това дружество.

Изпълнително дело № 20258040400271 по описа на Ч. Д. Н. е 2 образувано по молба на „Ди Си Ей Мениджмънт“ ЕАД (правоприемник-цесионер на вземанията на кредитора „Юробанк България“ АД) срещу длъжниците Д. Н. М., Т. Ж.

М. и Н. Т. М., на основание представен изпълнителен лист от 16.05.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 136/2021 г. по описа на ОС-Бургас, за заплащане на описаните в акта парични суми.

Принудителното изпълнение е насочено върху собствени на длъжниците недвижими имоти и движими вещи, наложени са запори и върху банковите им сметки, извършени са множество изпълнителни действия. На 03.11.2014 г. е наложен запор върху трудовите възнаграждения на длъжника Д. М., а на 12.01.2016 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника Т. М., като от страна на НОИ регулярно са изпращани писма до Ч. Н. за размера на удържаната сума.

На 03.11.2025 г. по изпълнителното делото са депозирани – 1/. Заявление вх.№ 30263/03.11.2025 г. от длъжника Д. М. с искане за освобождаване от запор поради несеквестируемост на постъпващата по банковата й сметка сума от 390 лв., представляваща допълнително материално стимулиране (ДМС), начислено като част от трудовото й възнаграждение; 2/. Искане-образец № 30 вх.№ 30269/03.11.2025 г. от длъжника Д. М. за предоставяне на всички документи по изпълнителните дела, както и пълна справка за всички извършени изпълнителни действия по дати и вид за периода м.01.2013 г. – м.11.2025 г., за наложени запори, оценки, постановления, разпореждания, писма, заведени дела; 3/. Молба вх.№ 30262/03.11.2025 г. от длъжниците Д. М. и Т. М. с искане за намаляване на удръжките от доходите им до минимално допустимия размер по чл.446 ГПК.

На 04.12.2025 г. е депозирана настоящата жалба от длъжниците Н. М., Д. М. и Т. М. против мълчаливият отказ на Ч. Н. и непроизнасянето му по подадените от тях на 03.11.2025 г. искания.

След подаване на жалбата, с разпореждане от 09.12.2025 г. Ч. Н. е разгледал подадените от длъжниците искания от 03.11.2025 г. и се е произнесъл по тях.

С оглед така установените факти, Бургаският окръжен съд намира, че подадената от длъжниците жалба е недопустима, по следните съображения:

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че с новият ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване определен кръг лица и на изрично посочените в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване действията и отказите на съдебния изпълнител. Така, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да обжалва: т.1 – постановлението за глоба, т.2 – насочването на изпълнението върху имущество, което смята за 3 несеквестируемо, т.3 – отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, т.4 – отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, т.5 – определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК, т.6 – отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, и т.7 – разноските по изпълнението.

Видно от съдържанието на настоящата жалба, същата не попада в нито едно от посочените в закона хипотези. В жалбата си длъжниците изразяват недоволството си от липсата на произнасяне на Ч. по подадените от тях искания на 03.11.2025 г., поради което изрично сочат, че обжалват мълчаливия отказ на Ч. Н. В случая, обаче, възможността за такъв вид обжалване не е предвидена в нормата на чл.435, ал.2 ГПК, в която лимитативно са изброени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат атакувани от длъжника по съдебен ред.

Съгласно чл.434, ал.1 ГПК, по образуването, движението и приключването на изпълнителното дело съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, респ. с постановление, т.е. винаги с писмен акт, като законодателят не е предвидил мълчаливият отказ като форма за произнасяне по направено искане от страните в изпълнителното производство. За разлика от АПК, в ГПК не е уредена фикцията на „мълчалив отказ“, представляващ непроизнасяне по искане в определен от закона срок. В процесуалния закон не се съдържа изрична разпоредба, която да приравнява непроизнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за „мълчалив отказ“, поради което такъв не може да се извлича по тълкувателен път като последица от други действия или изявления на Ч. По тази причина, по реда на чл.435, ал.2 ГПК не може да бъде атакуван нито „мълчалив отказ“, нито бездействието на съдебния изпълнител да се произнесе с изричен акт по направено от длъжника искане. Защитата срещу подобно бездействие на Ч. е по исков ред – чл.441 ГПК или чрез обжалване на последващи действия на съдебния изпълнител при наличие на предпоставките за обжалване по чл.435 ГПК.

Ето защо, липсата на произнасяне от Ч. Н. с нарочен писмен акт по подадените от длъжниците искания от 03.11.2025 г. не може да се приеме за акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК, съответно – настоящата жалба се явява процесуално недопустима. Едва наличието на постановен нарочен акт на съдебния изпълнител, в предвидената от закона писмена форма, би ангажирал преценката на съда дали този акт подлежи на обжалване по реда на чл.435 ГПК, а в случая такъв акт не се обжалва. Както бе посочено по-горе, в ГПК не е уредена фикцията на „мълчалив отказ“, поради което липсата на произнасяне от Ч.

Н. по исканията на длъжниците не може да се приеме за акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

4

Предвид изложеното, депозираната от длъжниците жалба срещу непроизнасянето на Ч. е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да бъде прекратено също като недопустимо.

В този смисъл, направеното с допълнителна молба от жалбоподателите искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че във връзка с подадените на 03.11.2025 г. заявления от длъжниците, Ч. Н. е постановил разпореждане от 09.12.2025 г., с което се е произнесъл по направените от тях искания.

Мотивиран от горното, Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 34086/04.12.2025 г., подадена от Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М., тримата с адрес за кореспонденция ***, длъжници в изпълнителното производство, против действия на Ч. Д. Н., рег.№ 804 на КЧСИ с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело № 20148040401121 и № 20258040400271 по описа на Ч. Д. Н., изразяващи се в мълчалив отказ на съдебния изпълнител да се произнесе по подадените от длъжниците заявление от 03.11.2025 г. за освобождаване от запор на трудово възнаграждение (ДМС), молба за намаляване на удръжките по чл.446 ГПК и искане по образец № 30.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.438 ГПК на Н. Т. М., Д. Н. М. и Т. Ж. М., за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20148040401121 и № 20258040400271 по описа на Ч. Д. Н.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2114/2025 г. по описа на БОС.

Определение може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1621 гр. Бургас, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: