Решение № 1260 от 17.10.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. П., 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Н. Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220105166 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. П., ул. „В. А.“ № 3 чрез адвокат Е. И. от АК П. против „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н С., ж. к. М., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на Договор за кредит № 40018574337 като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № 40018574337. Съгласно уговореното в договора ищецът е следвало да върне сумата от 4400 лева при ГПР 49,07 %, годишен лихвен процент 41,00 %, със срок на кредита от 36 погасителни вноски върху главницата от 4400 лева, с обща стойност на всички плащания в размер на 7713,33 лева. В раздел 6 от договора страните уговорили, че кредитополучателят дължи заплащане на пакет от допълнителни услуги, с включването на която задължението на ищеца по договора нараства на сумата от 11981,33 лева.

Твърди, че сключеният между страните договор е потребителски по своята същност и с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Посочва, че по отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги 1 предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

По този начин кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което освен на предвидените в ЗПК ограничения противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС №426/14г. В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит. Твърди, че реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Счита за нищожни клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,00%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил установен и механизмът, по който е изчислен този процент ГПР и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.

Счита, че на плоскостта на процесния казус нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпусналия кредит.

Позовава се на разпоредбата на чл.22 ЗПК, съгласно която при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

2

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат Е. И. от АК П., с която моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че между ищеца в качеството на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 40018574337 при посочените в ИМ параметри, по силата на който ответното дружество е предоставило сумата в размер на 4400 лева

Счита, че в процесния договор за потребителски кредит се съдържал приложимият лихвен процент по кредита. Освен това същият не противоречал на добрите нрави. Излага подробни съображения. Смята, че необходимото съдържание за действителността на процесния № 40018574337, съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК се съдържа в него, поради което същият е действителен.

Доколкото ГЛП по процесния договор бил фиксиран като абсолютна процентна стойност, то в този случай не било необходимо посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Въпреки това в общите условия били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Наред с това в ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като са нормативно залегнали, поради което не било налице такова нормативно задължение за кредитора - ответник.

Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, тъй като същите са били закупени от потребителя по негов избор и не са били задължително условие за получаване на кредит. Счита, че дори и размерът на ГПР да е по-висок от законово допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер, но не и недействителност на договора за кредит. Според него неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит, като се позовава на чл. 10, § 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че правото на Съюза и практиката на Съда допускат недействителността на договора да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от основния предмет на договора, при което действието на договора се запазвало без тези недействителни клаузи, което на по-силно основание важи за допълнителни услуги, които не са част от основния предмет на договора. Поради това договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза.

За неоснователни счита твърденията в исковата молба, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаля 3 разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Заявява, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като ищецът е изявил желание да закупи тези допълнителни услуги. Сочи, че изборът за закупуване на тези допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора.

Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт, се установява, че между ищеца Т. Х. като заемател и ответното дружество „Профи кредит“ ЕООД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 4400 лева, който следвало да се върне на 36 месечни вноски, в размер на вноската по кредита 214,26 лева. Размерът на ГПР е 49,07 %, а на ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %.

Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 7713,33 лева. В договора е уговорено, че ищецът е поискал изрично допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 1760 лева и „Флекси“ на стойност 2508 лева. Посочено е, че вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 118,56 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, т.е. месечната вноска общо е в размер на 332,82 лева, а сумата, която следва да се върне е в размер на 11981,33 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Основателността на главния иск предполага противоречие на договора за кредит с императивните законови разпоредби, посочени от ищеца. Тези обстоятелства следва да бъдат установени по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.

В договора за кредит не са посочени условията за прилагането на ГЛП, както изисква разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент. По този начин не става ясно как се разпределя лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или върху остатъчната главница. Също така в договора не е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се прецени при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитора фиксиран размер. Това нарушение на закона съгласно изричната разпоредба на чл.22 ЗПК води до нищожност на договора за кредит.

4

При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение и на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.