Решение № 45 от 10.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002901764 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Гарантстрой комплект”АД против решение №427/27.06.2023 г. по т.д.№16/23 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която, след отмяна на решение №1053/21.09.22 г. по т.д.№1073/21 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу “Галчев инженеринг” ООД осъдителни искове , както следва:

-171 170,40 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/, за което са били издадени данъчна фактура

№

3000002027/10.09.2018г., данъчна фактура № 3000002034/10.10.2018г., данъчна фактура № **********/10.10.2018г., данъчна фактура № 3000002046/14.11.2018г. и данъчна фактура № 3000002053/11.12.2018г.;

-22 527,80 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за водоноски от 27.01.2017г., за което са били издадени данъчна фактура № 3000002027/10.09.2018г., данъчна фактура № 3000002034/10.10.2018г., данъчна фактура № **********/10.10.2018г., данъчна фактура № 3000002046/14.11.2018г. и данъчна фактура № 3000002053/ 11.12.2018г.;

-61 378,24 лв. останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. , за което са били издадени данъчна фактура № 3000001959/02.05.2018г., данъчна фактура 1

№3000001979/ 01.06.2018г. и данъчна фактура №3000002004/01.08.2018г. и -102 909,27 лв. неустойка по чл. 21 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/, ведно със законната лихва за забава върху горепосочените суми от 16.06.2021г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа се от касатора,че въззивната инстанция е постановила решението си въз основа на невъведени в предмета на спора - нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, фактически твърдения и възражения за липса на приемане на работата на ответното дружество от неговия възложител „Софийска вода“АД, като основание за възникването на задължение за същото да плати на подизпълнителя-ищец; приела е за недоказан факт от решаващо значение за делото - приемането на работата с актовете, посочени в чл.6.3 от Общите условия на основния договор, който факт първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, като същевременно не е уведомил предварително страните,че счита този факт за спорен и подлежащ на доказване; не е извършила преценка на изрично обективираното от ответника признание на неизгодни за него факти /че работата му е била приета от „Софийска вода“АД/; не е обсъдила приети по делото доказателства, които несъмнено установяват факта на приемане на възложените на ответника от „Софийска вода“АД работи; не е обсъдила в мотивите си връзката между относимите доказателства, които се съдържат в кориците на делото. Наред с така допуснатите процесуални нарушения, касаторът квалифицира като несъобразен с материалния закон и практиката на касационната инстанция изводът на въззивния съд, че осчетоводяването от страна на ответника на издадените от ищеца фактури не може да обоснове извод за приемане на извършените от последния работи и възникването на задължение на първия да плати. Напълно необоснован, произволен и некореспондиращ с извършените от страните и съда процесуални действия, според касатора, е и изводът за липса на ангажирани от ищеца данъчни фактури, на които ищецът е основал претенциите си, тъй като такива страната твърди,че е представила още с исковата молба. По подробно изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли въззивното решение да бъде отменено,а предявените от него претенции - уважени.

Претендира разноски за всички инстанции.

Ответникът по касация „Галчев инженеринг“ ООД, в представен в законоустановения срок писмен отговор, е оспорил изложените в касационната жалба оплаквания, доводи и искания като неоснователни.

Поискал е да бъде оставена без уважение,като му бъдат присъдени разноските за касационното производство.

В проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание 2 страните поддържат становищата си.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Софийски градски съд е бил сезиран от „Гарантстрой комплект“АД с осъдителни искове срещу „Галчев инженеринг“ООД с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД – за заплащане на неплатени възнаграждения по Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/ в общ размер 171 170,40 лв. /по фактури № 3000002027/ 10.09.2018г., №3000002034/ 10.10.2018г., №**********/ 10.10.2018г., № 3000002046/ 14.11.2018г. и № 3000002053/ 11.12.2018г./, по Договор за водоноски от 27.01.2017г. в общ размер 22 527,80 лв., осчетоводени със същите фактури и по Договор за възлагане на строително -монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. в общ размер 61 378,24 лв. по издадени фактури №3000001959/ 02.05.2018г., №3000001979/ 01.06.2018г. и №3000002004/ 01.08.2018г.; както и с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД – за заплащане на неустойки, уговорени в трите договора, както следва : 2 019,22 лв. неустойка по чл.6 ал.2 и 102 909,27 лв. неустойка по чл.21от Договора за аварии от 27.01.2017г.; 13 516,15 лв. неустойка по чл. 9 от Договор водоноски от 27.01.2017г. и 6 137,82 лв. неустойка по чл. 21 от Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018г.

В първоинстанционното производство ответникът

„Галчев инженеринг“ООД е оспорил исковете. Навел е възражения по отношение на първия от трите договора, че работата не е била изпълнена реално и не е била приета от него; евентуално – че не е изпълнена точно в количествено и качествено отношение, тъй като е налице разминаване в отчетените от ищеца квадратури и приетите такива от „Софийска вода“АД; че са били налице недостатъци, които не са могли да бъдат установени при обикновения начин на приемане на работата – недостатъчна дебелина на положената асфалтова настилка, поради което е поискал намаляване на дължимото възнаграждение в размер на разликата между възнаграждението и пазарната стойност на реално извършеното.По отношение на претенцията за неустойка по чл.21 от същия договор ответникът е изложил възражения за нищожност на клаузата, поради противоречието й с добрите нрави, евентуално – че сумата е недължима, поради упражнено от него възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД.

Възражения относно претенцията по втория договор /Договор за водоноски/ ответникът не е излагал. Във връзка с третия договор /Договор за линейни обекти/ възраженията на ответника са били за некачествено изпълнение на работите по фактура №3000001959/ 02.05.2018г. и за упражнено от него право на извънсъдебно прихващане на сумите по фактури №3000001979/ 01.06.2018г. и №3000002004/ 01.08.2018г. с негово вземане по чл.22 от договора за неустойка за забава при изпълнението на СМР, начислено с 3 фактури №300000667/28.09.2018г. и №300000668/28.09.2018г. до размер на 49 267,74 лв., с което вземанията на ищеца по двете фактури са погасени. В условията на евентуалност ответникът е направил съдебно възражение за прихващане на сумите по претенциите с остатъка от вземането му за неустойка по издадените от него фактури след извънсъдебното прихващане – в размер на 46 332,38 лв.; евентуално – с негово вземане за обезщетение за вреди в размер на 90 600,12 лв., представляващи платени от него на „Софийска вода“АД неустойки по вина на ищеца; евентуално – с вземането му за връщане на надплатени суми по договора за аварии /за отчетени,но неизпълнени от ищеца работи/ в размер на 49 923,77 лв.

С постановеното от нея решение първата инстанция е приела исковете за основателни и доказани в предявените размери; намерила е за неоснователни твърдението на ответника за извършено извънсъдебно прихващане с негово насрещно вземане от ищеца, както и съдебно направените възражения за прихващане,с изключение на това за вземането по чл.55 ал.1 ЗЗД за надплатени суми , касаещи отчетена, но неизвършена от ищеца работа /установена като разлика в отчетените по първия договор между страните квадратури и тези, приети като изпълнени от ответника по договора му със „Софийска вода“АД/. Признавайки съществуването на това задължение на ищеца към ответника в размер на сумата 21 532,82 лв., съдът е прихванал тази сума от вземането му по едната от фактурите - фактура №3000002027/19.09.2018г., при което е уважил иска за възнаграждение по Договора за аварии до размер на общата по фактурите сума 149 637,58 лв., а в останалата му част го е отхвърлил като погасен чрез прихващане. Исковете за възнаграждение по останалите два договора са уважени в предявените им размери, а искът за неустойка по чл.21 от Договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /Договор за аварии/ е уважен до размер на сумата 89 623,52 лв., изчислена върху останалата след прихващането част от главното задължение по този договор.

Сезиран с въззивни жалби от двете страни в производството,з а да постанови съдебния си акт в обжалваната пред настоящата инстанция и допусната до касационен контрол част, въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенциите по първия от трите договора, сключени между страните на 27.01.2017г., са незаконосъобразни.

За да обоснове това си заключение по отношение на първия от трите договора – Договора за аварии, съставът е развил съображения, основани на съгласуваната от страните договорна клауза на чл.6 ал.1, според чието съдържание е приел,че за да възникне задължение за заплащането на извършените от изпълнителя-ищеца СМР следва кумулативно да се осъществени посочените в нея предпоставки: до 3-то число на месеца изпълнителят да изготви и предостави на възложителя справка за изпълнените СМР през предходния месец; в срок не по-късно от два месеца от получаване на справката възложителят да направи оглед на представените за приемане работи; да няма забележки; работите да са приети от „Софийска вода“ АД; да 4 е изготвен и изпратен на изпълнителя Акт обр. 19 за фактуриране на приетите работи. Посочил е,че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил приемането на работата от страна на главния възложител „Софийска вода“АД /предвид обвързаността на Договора за аварии от 27.01.2017г. с този, сключен между „Галчев инженеринг“ООД и „Софийска вода“АД/, а с проекто-доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, указвайки на ищеца,че следва да ангажира доказателства за изпълнение на задълженията му по договорите. Въпреки това от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи приемане на работата от „Софийска вода“АД. Допълнително съставът се е позовал на чл.6.3 от Общите условия на договора за строителство, сключен между ответника и „Софийска вода“АД, представляващи неразделна част от договора между страните, съгласно чиято клауза на чл.1 ал.4, искането за плащане на „Галчев инженеринг“ООД е трябвало да бъде придружено от протокол за изпълнени и подлежащи на изплащане видове СМР, включая съответните доказателства: актове за скрити работи, констативни протоколи доказващи качествено изпълнение на строежаприети и подписани от инвеститорски контрол и съответния строителен надзор. Посочил е,че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такива документи и поради недоказването на една от предпоставките за дължимостта на сумите, съдът е приел, че задължението на ответника за плащане на претендираното за изработено от ищеца не е възникнало. В допълнение е изтъкнал,че не могат да обосноват обратен извод представените по делото помесечни отчети за изпълнени СМР, както и издадените и осчетоводени фактури, които само „оформят счетоводно отношенията между страните, но не обосновават възникването на задължението за плащане при липсата на предпоставките за това, посочени в чл.6.3. от Общите условия“.