Определение № 2 от 03.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Пазарджик, 03.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Ани Харизанова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500727 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по постъпили два броя жалби:

I.Въззивна жалба с вх.№6123 от 15.11.202 3г. подадена от Е. И. Г., ЕГН-********** от гр.В. против решение №357 от 30.10.2023г. на РС-В. по гр.д.№202252101 01172 по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен по същество предявен отрицателен установителен иск за собственост /ОУИС/ от ищцата Е. И. Г. против Х. И. П. и С. Х. П. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 4/6 идеални части от : 1.ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.В., одобрени със заповед №РД-18-1214 от 06.06.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 663 кв.м., урбанизирана територия,ниско застрояване до 10м., находящ се в гр.В., ул.“М.С.“ №18, при посочени в диспозитива на решението съседи, както и на построените в имота : 2. Първи жилищен етаж с идентификатор

*** от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по същите КККР на гр.В. на 93кв.м., при посочени граници и съседи; 3. Едноетажна производствена, складова инфраструктурна сграда с идентификатор *** по същите КККР, на 13кв.м.,при посочени граници и съседи; 4. Хангар, депо,гараж, едноетажен с идентификатор 10450.501. 2400.3 по същите КККР, на 29кв.м. при посочени граници и съседи; 5. Едноетажна, производствена, складова, 1 инфраструктурна сграда с идентификатор *** по същите КККР, с площ от 14кв.м., при посочени граници и съседи; 6 . Едноетажна, производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по същите КККР, с площ от 31кв.м., при посочени граници и съседи; 7. Едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по същите КККР, на площ от 39кв.м. при посочени граници и съседи, на основание покупко-продажба с нотариален акт №64 от 21.09.2016г., том II, нот.д. №250 от 21.09. 2016г., и е отхвърлен иска по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на същия нотариален акт за покупкопродажба.

II.Въззивна частна жалба с вх.№5932 от 08.11.2023г. подадена от Е.

И. Г., ЕГН-********** от гр.В. против решение №357 от 30.10.2023г. на РСВ. по гр.д.№202252101 01172, по описа на същия съд В ЧАСТТА С КОЯТО е оставен без разглеждане предявения отрицателен установителен иск за собственост /ОУИС/ на Е. И. Г. против Х. И. П., за признаване на установено, че ответникът не е собственик на основание покупко-продажба с нотариален акт №64 от 21.09.2016г., том II, нот.д. 250 от 21.09.2016г. и на основание наследяване от И. Х.в П., починал на 29.07.2016г. И Е ПРЕКРАТЕНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.

Предвид характера и естеството на претенциите, установената връзка между предявените два отрицателно установителни иска за собственост касаеща спорни права на собственост между страните в производството по отношение на едни и същи недвижими имоти в различни обеми и конфигурации на правото на собственост, въззивната инстанция намира, че най-напред следва да се произнесе със съдебен акт по депозираната въззивна частна жалба, с вх.№5932 от 08.11.2023г касаеща прекратителната част на исковото производство по гр.д.

№20225210101172, а след влизането му в сила, да се произнесе и по подадената по съществото на спора въззивна жалба с вх.№6123 от 15.11.2023г по същото гр.д.№20225210101172 по описа на РС-В..

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл.130 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се решение на В.ски районен съд №357 от 30.10.2023г.

2 постановено по гр.д.№20225210101172 по описа на съда за 2022г. В ЧАСТТА ИМАЩО ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛНИЕ с която е оставено без разглеждане предявения иск правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Е. И. Г. против Х. И. П., за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 1/3 идеални части от следните имоти: 1/. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД № 18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от 663 кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползванениско застрояване, до 10 м., находящ се в гр. В., ***, при граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор ***; от изток - поземлен имот с идентификатор ***; от юг - поземлени имоти с идентификатори *** и ***; от запад - поземлен имот с идентификатор ***, както и на построените в имота: 2.

Първи жилищен етаж с идентификатор *** от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., със застроена площ 93 кв. м., построена в северната част на имот с идентификатор ***, при граници на сградата, съответно на първия етаж: от север - улица с идентификатор ***, от изток и югнезастроено дворно място от същия имот, от запад-едноетажна сграда с идентификатор ***; 3./Едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 13 кв. м., построена в северната част на имот с идентификатор ***, при граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор ***, от изток -двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, от запад- гараж с идентификатор

*** и от юг- незастроено дворно място на имота; 4./ Хангар, депо, гараж с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 29 кв. м., брой етажи един, построен в северната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор ***, от запад - едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, от югнезастроено дворно място на имота и от изток - източна граница на имот с поземлен имот с идентификатор ***, при сключено застрояване със сграда в същия съседен имот с идентификатор ***; 5./ Едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с 3 идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 14 кв.м., построена в средната източна част на имота с идентификатор *** при граници и съседи: от изток - поземлен имот с идентификатор ***, от север, запад и юг- незастроено дворно място на имот с идентификатор ***; 6./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 31 кв. м., построена в южната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от запад, север и изток - незастроено дворно място на имот с идентификатор *** и от юг-едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***; 7.Едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 39 кв. м., построена в южната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от изток- незастроено дворно място на имот с идентификатор ***, от юг-незастроено дворно място от поземлен имот с идентификатор ***, от запад- незастроено дворно място на имот с идентификатор *** и от север- едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, на основание покупко-продажба с Нотариален акт № 64 от 21.09.2016г., том II, нот. дело № 250/21.09.2016г., на основание наследяване от И. Х.в П., починал на 29.07.2016г. И Е ПРЕКРАТЕНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.

Във въззивната си частна жалба с вх.№ 5932 от 08.11.2023г. подадена в едноседмичния срок по чл.275 ал.1 от ГПК от връчването на съдебния акт, частната жалбоподателка и ищца в производството пред първата инстанция Е.

И. Г., с ЕГН-********** от гр.В., поддържа, че в прекратителната си част постановения съдебен акт от първоинстанционния В.ски районен съд е неправилен и порочен поради допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът е следвало да се произнесе по предявения само срещу ответника Х. П. в отрицателен установителен иск за собственост /втори/ по съществото на спора, имащ за предмет 1/3 идеална част от описания недвижим имот представляващ наследство от бащата на ищцата и на този ответник, вместо да приеме, че е налице дублиране с първата от общо заявените две собственически претенции 4

/два отрицателни установителни искове за собственост-ОУИС/ до размера на 4/6 идеални части от процесните имоти. Оспорват се като необосновани и незаконосъобразни мотивите на съда изложени към обжалваното решение, че претенцията /ОУИС/ за 1/3 ид.ч. от наследството на общия наследодател, предявена против ответника и брат на ищцата, Х. П. дублирала първата претенция на ищцата до размера на 4/6 идеални части от процесните имоти като предвид отхвърлянето на ОУИС за 4/6 ид.части от имота, то и предявения такъв иск за оставащите 1/3 ид.ч. бил недопустим.Оспорват се и възприетия от съда паралел и равнозначност относно правните последици на производствата по отрицателно установителните искове и положителните установителни искове за собственост, разграничени в ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Като незаконосъобразен се определя от частния жалбоподател извода на исковия съд за липса на правен интерес от предявяване на ОУИС за разликата над 4/6 ид.ч., доколкото ищецът /ищцата/ не притежавал противопоставими на ответника Х. П. права /не е собственик на повече от 4/6 ид.ч. от имота/, а върху останалите 2/6 ид.ч. ответникът П. не оспорвал правото й на собственост, претендирайки права по наследство от баща си.Този извод на първоинстанционния съд, че ответникът и брат на ищцата Х. П. не е претендирал права по наследство от баща си се квалифицира от частния жалбоподател като необоснован, доколкото процесуалното му поведение било, че се домогвал да докаже, че сестра му е недостойна да наследява баща си И. П. и че завещанието в нейна полза следва да бъде унищожено или че дъщерята няма дори наследствени права по закон не само до размера на наследствените й 1/3 ид.ч. /при твърдяна от ищцата изцяло като нейна собственост на цялото процесно имущество/, но и до размера на 1/6 ид.ч. при твърдяна от последния СИО за придобиване на имотите от родителите им. Счита, че няма логика ответникът да не оспорва правата на ищцата до размера за разликата над 4/6 ид.ч. от процесните имоти при твърдения от негова страна, че той заедно със съпругата си /двамата ответници/, притежават всички процесни имоти. Твърди се още, че ответникът не признава ищцата за наследник на баща им И. Х.в П. и преди обявяването на саморъчното му завещание в нейна полза от нотариуса през месец септември 2016г., което принудило ищцата да претендра обезщетение за ползите от наследствените имоти от които е лишена от брат си до размера на останалите 2/6 ид.ч. Моли да се отмени решението в обжалваната му 5 прекратителна част и се уважи предявения втори ОУИС.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, ответниците Х. и С. П., които квалифицират частната жалба като допустима, но по същество неоснователна. Поддържа се, че предвид характера на предявените искове /два главни отрицателни установителни иска за собственост/ , в тежест на ответника е да докаже, че е станал собственик на процесните имоти като изчерпи всички основания на които би могъл да стане собственик /оригинерни и/или деривативни способи за придобиване на собственост./; че, заявените 4/6 идеални части поглъщат евентуалните или втория главен иск за 1/3 или 2/6 ид.ч., поради което считат, че вторият предявен иск е недопустим.Цитира се ТР №8 от 27.11.2013г. по ТД №8/2012г. на ОСГТК, според което ОУИ за собственост /ОУИС/, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които същото е могло да се породи. И че когато е уважен ОУИС, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание-в случая покупкопродажба или наследяване. Предвид изложеното ответниците по частната жалба считат, че правилно районният съд е приел, че този ОУИС по силата на наследяване е недопустим и е прекратил производството в тази му част.

Моли да се потвърди решението в прекратителната му част с присъждане на разноските направени от ответниците в настоящото производство.