Определение № 3040 от 17.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3040 гр. София, 17.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502878 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Я. И., подадена чрез процесуалния представител адв. О. Д. срещу определение № 17974/25.09.2025 год. на Софийски градски съд, ГО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателят молят въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба А. К. Н., чрез процесуалния представител адв. Д. Й. я оспорва същата като неоснователна.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК – и е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е. Я.

И., с която срещу А. К. Н. е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 30 000 лева, представляваща част от 162 500 лева, представляваща паричната равностойност на наследствени ценности и парични суми от банковия сейф на починалия му баща, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С влязло в сила протоколно определение от 29.01.2025г. производството по делото е прекратено на основание чл.233 ГПК поради предприет от ищеца Е. Я. И. отказ от иска.

В същото открито с.з от 29.01.2025г. е направено искане от ответника за осъждане на 1 ищеца да му заплати сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева. По това искане съдът не се е произнесъл в открито с.з едновременно с определението за прекратяването на производството по делото, а е заявил, че ще го направи по-късно, което е сторил с настоящото определение, имащо поради това характера на определение по чл.248, ал.1 ГПК, с което е допълнил в частта за разноските основният си акт за прекратяване на производството по делото.

Така постановеното определение като краен извод е правилно.

Ответникът по въззивната жалба има правото да претендира направените от него съдебно-деловодни разноски и при прекратяване на делото, какъвто случай е именно настоящият, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Установява се и че А. К. Н., чрез процесуалния представител адв. Д. Й. в с.з на 29.01.2025г. своевременно е направила искането си за присъждане на разноските по делото, вкл. и за заплатеното адвокатско възнаграждение.

Във връзка със своевременно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поддържано от него и като довод за неправилност на обжалваното определение в частната жалба, неоснователно е и не е вярно твърдението на жалбоподателя, че вложеният от процесуалния представител на ответника труд е минимално възможният и че се изчерпва с изготвянето на отговора на исковата молба.

С исковата молба са били наведени множество фактически твърдения и са изложени правни доводи, по всеки от които процесуалният представител на ответника както в отговора на исковата молба, така и в последствие в представени в хода на делото писмени молби е заявил подробни и мотивирани становища. Ищецът е направил множество доказателствени искания, по които пълномощникът на ответника също така е взел становище и е поискал при условията на насрещно доказване събирането на писмени и гласни доказателства, някои от които са били и събрани от съда до предприетото от ищеца изявление за отказ на иска. Всъщност единствено процесуалното поведение на ищеца, който е намерил причина да се откаже от иска си, е станало повод и причина да не се съберат окончателно посочените от страните доказателства и да се пристъпи към постановяване на акт по съществото на правния спор. Същевременно заплатеният от ответника адвокатски хонорар по частичен иск от 30 000 лева като част от общата сума от 162 500 лева е значително под обичайния върху иск за такава сума, съгл. 2, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г., представляваща действащо право към датата на предявяването на иска. Присъждането в този случай на по-малка от реално заплатената от ответника сума за адвокатско възнаграждение би довело до несправедлив правен резултат, страната срещу която са предявени исковете и е организирала защитата си чрез упълномощаването на адвокат и заплащайки му адекватно спрямо интереса на делото възнаграждение, да понесе за своя сметка сторените от нея разноски.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

2

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17974/25.09.2025 год. на Софийски градски съд, ГО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3