Решение № 519 от 28.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 519

Монтана, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20267140600113 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от „Мастертек БГ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. И. С., чрез адв. М. Й. Х. – САК, против Решение № 6 от 08.01.2026 г. по АНД 20251610200131/2025 г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2500038 от 27.03.2025 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на „Мастертек БГ“ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район Илинден, ул.“Враня № 114, ет. 5, ап. 13, представлявано от управителя С. И. С., в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, за извършено административно нарушаване по чл. 415, ал. 1 КТ.

Недоволен от решението, касаторът го обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба се поддържа, че не е осъществен съставът на чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като даденото задължително предписание е било изпълнено в срок, а дължимото трудово възнаграждение на работника Р. Т. П. за м. април 2024 г. е било изплатено, включително чрез платежната система EasyPay, за което пред контролните органи и съда са били представени 33 броя разписки и справка от „Изипей“. Касаторът твърди, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля П., който е заинтересован от изхода на спора, при положение че сам е признал, че е получавал суми по EasyPay и в брой, а твърденията му, че част от дадените му пари били за материали, гориво и консумативи, са останали недоказани. Поддържа се, че съдът незаконосъобразно е основал изводите си и на твърдения за устни уговорки относно размера на възнаграждението, въпреки наличието на писмен трудов договор, като по този начин е навлязъл в материята на трудов спор относно дължимостта и размера на трудовото възнаграждение. Навежда се и довод, че при плащане чрез EasyPay липсата на подпис във ведомост не означава неизплатено възнаграждение и не съставлява нарушение на трудовото законодателство. Според касатора предписанието е било изпълнено още на 19.11.2024 г., когато са представени изисканите платежни документи, при определен срок за изпълнение до 30.11.2024 г. Поддържа се още, че е нарушен принципът ne bis in idem, тъй като дружеството вече е било санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за неизплащане на трудови възнаграждения на същото лице за месеците април – септември 2024 г. Оспорва се и възприетият от административнонаказващия орган подход да санкционира отделно неизпълнението на всяка от точките 14, 17, 19, 22, 24 и 25 от протокола за дадени предписания, като се поддържа, че предписанието представлява един индивидуален административен акт и неизпълнението му, било частично или цялостно, съставлява едно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което може да бъде наложено само едно наказание. Моли за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

С писмена молба процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и моли за уважаването ѝ, както и за присъждане на разноските пред касационната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. В с.з касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и поддържа, че решението на РС – Берковица следва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ, като същото е подробно описано както в АУАН, така и в наказателното постановление. Поддържа, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН, тъй като актът е съставен на 25.02.2025 г., предявен е на нарушителя на същата дата, връчен е лично на управителя на дружеството, който е упражнил правото си да направи възражения, включително писмени в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите са били обсъдени от наказващия орган и приети за неоснователни. В отговора се поддържа още, че не е налице съществено процесуално нарушение във връзка със свидетелите при съставяне на акта, тъй като АУАН е подписан от свидетел по нарушението – главен инспектор при ДИТ – Монтана, поради което е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, а не тази по чл. 40, ал. 3 ЗАНН за двама свидетели. По същество ответникът излага, че при извършена проверка на място на 21.01.2025 г. в обект на дружеството в [населено място] е установено неизпълнение на задължително предписание № 8, дадено с протокол от предходна проверка № ПР2449525/30.12.2024 г., изразяващо се в това, че товарозахващащо приспособление е било съхранявано на пода, а не на определеното за това място, в нарушение на чл. 205б, ал. 4 от Наредба № 7, със срок за изпълнение на предписанието 02.01.2025 г. Поддържа се, че предписанието не е било обжалвано по реда на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 АПК, поради което е влязло в сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни, а неизпълнението му съставлява самостоятелно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Ответникът се позовава и на чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ, според който редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното, като счита, че фактическите констатации в акта не са опровергани от събраните гласни и писмени доказателства. Поддържа се още, че деянието осъществява от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по чл. 6 ЗАНН и специалния състав на чл. 415, ал. 1 КТ, като е извършено виновно от санкционираното дружество. Ответникът застъпва и становището, че наказващият орган е бил материално компетентен да издаде наказателното постановление на основание чл. 416, ал. 5 КТ, както и че правилно е определен размерът на имуществената санкция по чл. 83, ал. 1 ЗАНН в минималния предвиден размер от 1500 лв., след съобразяване на тежестта на нарушението и индивидуализиращите обстоятелства. Изрично се поддържа, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за сериозно нарушение в областта на здравословните и безопасни условия на труд, което създава предпоставки за инциденти и злополуки, а освен това нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. При евентуално уважаване на жалбата се иска съдът да съобрази практиката на Съда на Европейския съюз и Върховния административен съд относно необвързващия характер на минималните размери по Наредбата за адвокатските възнаграждения и да редуцира претендираното от касатора адвокатско възнаграждение под минималния размер, с довод, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.

В съдебно заседание, ответникът чрез юрк. С. К. оспорва касационната жалба. Моли касационната инстанция да остави в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно, по съображения изложени в писмения отговор, който поддържа. Претендира присъждане на съдебни разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Районният съд е приел за установено, че във връзка с последваща проверка по изпълнение на предписания, дадени с протоколи от предходни проверки № ПР2442375/19.11.2024 г. и № ПР2449525/30.12.2024 г., на 21.01.2025 г. е извършена проверка на място в обект на „Мастертек БГ“ ЕООД – цех за производство на алуминиеви проводници в [населено място], при която с призовка по чл. 45, ал. 1 АПК са изискани документи за изпълнението на дадените предписания. От представените на 28.01.2025 г. документи и сведения е установено, че дружеството, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължително предписание № 14 по протокол № ПР2442375/19.11.2024 г., с което е било задължено да изплати на Р. Т. П. трудовото възнаграждение за месец април 2024 г. в размер на 723,98 лв., със срок за изпълнение до 30.11.2024 г. Съдът е приел, че протоколът с предписанието е бил връчен лично на управителя на дружеството на 19.11.2024 г., а предписанието е ясно, конкретно и със срок за изпълнение. Кредитирани са показанията на инспекторите Л. Р. и С. Ш. относно извършената проверка, изисканите документи и констатираното неизпълнение. Съдът е дал вяра и на показанията на свидетеля Р. П., че за процесния месец не е получил договореното трудово възнаграждение, като е приел, че изпращаните му суми по EasyPay не са доказано плащане на трудово възнаграждение, а са могли да бъдат свързани с възложени му дейности по снабдяване на цеха с материали, гориво и консумативи. Представените 22 броя парични преводи по EasyPay съдът е счел за неотносими към доказване на изплащане на заплатата, тъй като в тях липсва конкретно основание за плащане, а и размерите им не съответстват на начислената по ведомост сума. Въз основа на това съдът е приел, че трудовото възнаграждение за м. април 2024 г. не е било изплатено и предписание № 14 не е било изпълнено.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и без съществени процесуални нарушения. Съдът е отхвърлил възраженията за неяснота на акта и за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, като е приел, че нарушението е било установено при последващата документална проверка на 28.01.2025 г., а съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел не е съществен порок, тъй като не е ограничило правото на защита и не е разколебало установените факти. Приел е още, че правото на защита на дружеството не е било накърнено, тъй като то е било надлежно уведомено, получило е акта, подало е възражения и е организирало защитата си в съдебното производство. По същество съдът е приел, че е осъществен съставът на чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като е налице неизпълнение на влязло в сила задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Отхвърлено е и възражението за нарушение на принципа ne bis in idem, като е прието, че процесното НП санкционира неизпълнение на предписание по чл. 415, ал. 1 КТ, докато предходното НП № 12-2400208/12.12.2024 г. е било издадено за друго нарушение – по чл. 128, т. 2 КТ, изразяващо се в неизплащане на трудово възнаграждение в установен срок. Съдът е приел, че редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила по чл. 416, ал. 1, изр. 2 КТ и че фактическите констатации в акта не са опровергани от събраните доказателства. Приел е, че нарушението е доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна, извършено е виновно от дружеството и правилно е квалифицирано по чл. 415, ал. 1 КТ. По отношение на санкцията съдът е счел, че тя е правилно определена в минималния предвиден от закона размер от 1500 лв., съобразно тежестта на нарушението и при липса на предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за формално, но съществено нарушение на трудовото законодателство, свързано с правото на работника на трудово възнаграждение. На това основание съдът е потвърдил наказателното постановление и е присъдил на наказващия орган юрисконсултско възнаграждение.