Решение № 647 от 11.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Варна, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500054 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е повъззивна жалба на В. В. Б., ЕГН**********, действаща със съгласието на майка й Г. С. Й., ЕГН**********, срещу Решение №************. по гр. дело №*******г. на ВРС, 17-ти състав, с което делбеният самостоятелен обект с идентификатор №************** по КК и КР на гр. Варна, представляващ апартамент №**, находящ се на четвърти етаж в сграда с идентификатор **************., построена върху ПИ с идентификатор ***********, с административен адрес: гр. Варна, р-н П., ж.к.

„Ч.“, бл. 26, вх. А, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и сервизни помещения, балкон, със ЗП от 64.63 кв.м/., ведно с принадлежащото му избено помещение без посочен номер, площ и граници в документ за собственост, ведно с 1.6607 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, е допуснат до делба между съделителите при квотите: 1/4 ид. ч. за В. В. Б., ЕГН**********; 2/4 ид. ч. за Д. Ц. С., ЕГН **********; и 1/4 ид. ч. за Б. Ц. С., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение, конкретно по отношение на квотите, при които е допусната делбата, е неправилно. Ищцата се е позовала на придобивна давност чрез владение на апартамента считано от 1998г., поради което неправилно ВРС е разглеждал „непредявен от ищцата иск“ за придобиване на жилището от наследодателката й К. Б. по давност още 1 от 1972г. до смъртта й. От това следват и неправилните изводи на съда, че К. не е манифестирала намерение за своене на ½ част от имота спрямо бившия й съпруг Ц. – това първо не е било твърдяно, а второ не е било и възможно предвид смъртта на последния още през 1986г. От момента, в който през 1998г.

К. Б. е декларирала апартамента като свой в Община Варна, Местни данъци и такси, същата е демонстрирала поведение на едноличен собственик и е трансформирала фактическото ползване във владение по смисъла на ЗС.

Подаването на декларацията е било именно действието, което е показало и доказало намерението на К. Б. за своене на имота. За разлика от нея отв. С. не е декларирала частта си от имота по реда на чл.14 от ЗМДТ в по-ранен момент, а след смъртта на К. жилището е било декларирано при квоти по ½ ид. част за ищцата Б. и за отв. С.. По отношение на втория ответник ищцата се позовава на обективна невъзможност за манифестиране на промяната на намерението при позлването с оглед дезинтересирането му от делбеното жилище от десетки години назад и неизвестното му (и за другата ответница) местожителство. Доказани по делото са предпоставките на придобивната давност на ищцата-въззивница относно ½ ид. част от делбения имот. Моли се по същество за отмяна на първоинстанционното решение по отношение на квотите в съобствеността и за допускане на делбата при дял от ½ ид. част за ищцата. Моли се и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа своите искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. С. не депозира отговор по жалбата, а в о.с.з. не се явява и не изразява становище по спора.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Д. С. депозира отговор, с който оспорва жалбата и развитите в нея доводи. Счита решението за правилно и за обосновано, за което излага съображения. Изводите на ВРС счита за базирани на пълен анализ на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Моли за потвърждаване на решението и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Предмет на разглеждане пред ВРС е иск с правно основание чл.34 от ЗС на В. В. Б., ЕГН**********, лично и със съгласието на майка си Г. С. Й., ЕГН **********, срещу Д. Ц. С., ЕГН **********, и конституирания в хода на делото като ответник и лице с предполагаеми права върху имота Б. Ц. С., ЕГН **********, за допускане на делба на наследствен недвижим имот с идентификатор №************** по КК и КР на гр. Варна, представляващ апартамент №**, находящ се на четвърти етаж в сграда с идентификатор **************, построена върху ПИ с идентификатор ***********, с административен адрес: гр. Варна, р-н П., ж.к. „Ч.“, бл. 26, вх. А, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и сервизни помещения, балкон, със ЗП от 64.63 кв.м/., ведно с принадлежащото му избено помещение без посочени номер, 2 площ и граници в документ за собственост, ведно с 1.6607 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделителите при квоти:

1/2 ид. част за В. В. Б. и 1/2 ид. част за Д. Ц. С..

Ищцата твърди, че с ответницата Д. С. са съсобственици, по силата на наследствено правоприемство и при равни квоти, на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, р-н П., ж.к. „Ч.“, бл. 26, вх. А, ап. 20. Жилището е било придобит по наследство от починалата на ********г. К. Г. Б. – майка на бащата на ищцата и майка на ответницата (ищцата е племенница на ответницата). Синът на К. Б. – В.Б. (баща на ищцата и брат на ответницата) е починал на ********г.

Първоначално апартаментът е бил закупен през 1970г. от Ц. Б. С. и К. Г.

Б., които към онзи момент са били в брак, сключен през ****г. След прекратяването на брака им на *********г. се твърди, че семейното жилище било присъдено в дял на съпругата, но ищцата няма доказателства за това.

През 1998г. К. декларирала имота като неин, което показвало собствеността й.

Евентуално наследодателката станала едноличен собственик на жилището по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от декларирането на собствеността през 1998г. до смъртта й през 2018г. Така ищцата и леля й (ответницата) се сочи да имат равни квоти в собствеността, при които се моли за допускане на делбата.

В о.с.з. ищцата поддържа твърденията си, като уточнява,че след развода с Ц. С. К. Б. била получила имота в свой дял, при което от 1972г. го владяла, а не го държала, за което се съди по декларирането му през 1998г. като личен.

Поддържа началото на давността от декларирането през 1998г. Насочва иска за делба срещу другия наследник на Ц. С. – Б.. Поддържа искането си по съществото на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който излага становище за допустимост и основателност на иска. В о.с.з. ответницата чрез пълномощник уточнява, че квотите между страните следва да са 3/4 ид.ч. за нея и 1/4 ид.ч. за ищцата, тъй като Д. С. е наследник по закон на двамата си родители К. Б. и Ц. С., поради което е наследила половината от майка си и цялата собственост от баща си, а имотът бил придобит по време на брака между родителите й в режим СИО, прекратена с развода. Жилището е било предоставено за ползване на майка й, но последната била собственик на нейната 1/2 част и ползвател на частта на баща й от също 1/2 част. Няма данни за действия по уреждане на собствеността след съдебното решение. До 2005г. ответницата обитавала съвместно с майка си процесното жилище, като е имало периоди на събирания и раздели до смъртта на К. Б. (2018г.).

Ответницата оспорва придобиването на имота по давност от страна на майка й, която никога приживе не е оспорвала собствеността на дъщеря си Д. след смъртта на баща й и бивш съпруг на К. - Ц. през1986г. Моли за допускане на делба на имота при квоти 3/4 ид. части за ответницата и 1/4 части за ищцата.

3

Конституиран в хода на делото след представяне на удостоверение за наследниците на покойния Ц. С., синът му Б. Ц. С. твърди, че преди смъртта си Ц. С. е уведомил децата си Б. и Д., че жилището в кв. Ч., бл. 26, вх. А, ап. 20 ще остане за Д. С.. Б. С. никога не е имал и няма претенции за собствеността на имота, тъй като собственик е сестра му Д., какъвто е бил и заветът на баща им. В съдебно заседание Б. С. пояснява, (вкл. и по реда на чл.176 от ГПК), че е първото дете на Ц. С. от друга жена, с която Ц. се е развел още през 1959г., а от втория си брак Ц. имал второ дете – Д.. Не помни името на втората му съпруга, но я познава като К.. Познава Д., която току що е била тръгнала на училище. Бащата Ц. С. помолил сина си Б. да няма претенции към имота в кв.

Ч., тъй искал да остави всичко на Д.. Синът спазил тази уговорка – не е ходил в жилището в кв. Ч., а живял само в гр. С.. Не знае кога Ц. се е развел с К., но знае, че баща му бил написал писмо на майка му да се видят, а след развода напуснал апартамента и живял другаде. През лятото когато е идвал със съпругата си Б. е виждал Д., която е живеела в кв. Ч.. След това я е виждал, когато е живеела нагоре по кварталите. Последно се е видял с нея преди 1973г.

Няма искане по делбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетия акт за женитба №*** на ГНС-Варна се установява, че на 06.05.****г. Ц. Б. С. и К. Г. В. са сключили граждански брак, като съпругата е приела да носи фамилното име С.. На 29.06.1972г. е вписана бележка към акта, от която се установява, че с влязло в законна сила решение от *********г. по гр.д. №**** на ВОС е бил прекратен сключеният брак с развод по взаимно съгласие.

От приетия договор за продажба №*************г. на ГНС-Варна се установява, че съпрузите Ц. Б. С. и К. Г. С. са закупили недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Р.“ № 26, ет. 4, ап. 20, с площ 64.63 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, както и прилежащите помещения.

Видно от приетото удостоверение за наследници от *********г., изд. от Община Варна (л.91 от делото на ВРС) Ц. Б. С. е починал на *********г. и е оставил като наследници Б. Ц. С. (син) и Д. Ц. С. (дъщеря).

С приетата декларация по чл.14, чл.27 и пар.2 от ПЗР на ЗМДТ (л.9-12 от делото на ВРС) на 26.03.1999 г. К. Г. Б. е декларирала делбения имот – апартамент №** в гр. Варна, кв.Ч., бл.26, ет.4, като лична нейна собственост.

След оспорване подписа на декларатора от заключенито по приетата СГЕ се потвърди, че подписите в графи „Декларатор“ в документа са изпълнени от К.

Г. Б..

Видно от приложеното удостоверение за наследници от *********г., изд. от Община Варна, К. Г. Б. е починала на ********г. и е оставила за наследници дъщеря си Д. Ц. С. и внучката си В. В. Б. (дъщеря на починалия на ********г. син на наследодателката – В.Х.Б.).

Видно от приобщеното удостоверение за наследници от 02.09.2020г., 4 изд. от Столична община, В.Х.Б. е починал на ********г. и е оставил като наследници съпругата си Г. С. Й. и дъщеря си В. В. Б..

От писмо от 29.12.2022г. на СГКК-Варна (л.62 от делото на ВРС) става ясно, че за делбения обект с идентификатор №************** са вписани собственици К. Г. С. и Ц. Б. С. съгласно договор от 10.01.1970г. с ГНС Варна.

От удостоверение изд. от АВп (л.139 от делото на ВРС) се изяснява, че за периода 01.01.1970г. до 31.12.1986г. няма вписания, отбелязвания и заличавания по партидата на лицето Ц. Б. С..

От писмо от 26.03.2024г. от „Енерго-про“ и приложена към него справка е видно, че за периода 23.05.2022г. – 23.02.2024г. са били издавани фактури и са заплащани суми за електроенергия за делбеното жилище, като последната сума кт 108.11лв. за месец февруари 2024г. не била платена към издаването на документите.

Видно от приетото уведомление от ********г. от домоуправителя С.С. на ЕС, за ап.20 в кв. Ч., бл.26, вх.А, се дължат такси в полза на ЕС от общо 928,20лв. за периода 2017г. – 2024г.; има отразени две платени суми от К. Б. и още две месечни платени такси през 2023г.

Видно от удостоверение от 12.04.2024г. от „ВиК-Варна“ ООД, справка за недобора и справка за облога и плащанията,за делбения ап.20 съществува партида с титуляр Х.Б., като от май 2022г. до април 2024г. има издадени три фактури от 12.09.2023г., 10.11.2023г. и 11.12.2023г. на стойност общо 65.31лв.