Решение № 6593 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6593 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100513868 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13554/04.08.2023 г., постановено по гр.д. № 44 487/2022 г. на СРС, ГО, 69 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Н. Г. Г. срещу Сдружение „Българска федерация по волейбол“, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 4 000 лева – главница за дължимо и незаплатено за периода 01.02.2021 г. - 31.05.2021 г. възнаграждение по договор от 04.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 03.06.2021 г. до погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8512/16.08.2021 г. по ч. гр.д. № 31 488/2021 г. на СРС, 69 с-в.

С решението е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата в размер на 169,71 лева за периода 01.02.2021 г. - 31.05.2021 г.

Образувано е въззивна жалба вх. № 251402/11.09.2023 г. на Сдружение „Българска федерация по волейбол“ срещу решението в частта, с която е уважен искът на ищеца за сумата от 4 000 лв. – възнаграждение по договор от 04.11.2019 г. за периода 01.02.2021 г. – 31.05.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 03.06.2021 г. до погасяване на вземането.

Въззивникът ответник моли да бъде отхвърлен искът. Сочи, че ищецът изпълнител се задължил за определен резултат, който не е постигнат; работата не е приета, а и договорът е прекратен считано от 06.04.2020 г. с уведомление изх. № 1

84/08.04.2020 г., което е изпратено по куриер и по и-мейл. Позовава се на неизпълнение на договора от страна на изпълнителя Н. Г. Г., понеже не е предоставил поименен анализ относно физическото и техническото състояние на всеки един от играчите от всички възрастови групи, в реална игрова среда. Напротив, в отчетите се обсъждали преимуществено треньорите на състезателите. Твърди и че договорът е прекратен на осн. чл. 306, ал. 5 ТЗ най-късно считано от 10.07.2020 г. с покана, която е изпратена по и-мейл, поради отпаднал интерес за Сдружение „Българска федерация по волейбол“ от изпълнението на договора, вкл. във връзка с ограниченията от Ковид.

Моли решението да бъде отменено, а искът за главница – отхвърлен като неоснователен.

Въззиваемият Н. Г. е подал отговор от 29.11.2023 г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че е престирал точно по договора, оспорва договорът да е прекратен по сочения от ответника начин. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че в отчетите му се съдържал поименен анализ на част от състезателите. Оспорва да е получил уведомление изх. № 84/08.04.2020 г. по какъвто и да било начин – върнало се е непотърсено от куриер. Оспорва за кредитора насрещната страна по договора да се е породило право да го прекрати поради настъпването на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер в периода 06.04.2020 г. – м. 07.2020 г., поради това че: подобна възможност не е предвидена в договора; изпълнителят е престирал точно по договора, не е бил в неизпълнение; напротив, кредиторът е бил в забава относно заплащането на “три уговорени възнаграждения“; задължението на Сдружение „Българска федерация по волейбол“ е парично.

В с.з. от 09.05.2024 г. процесуалният представител на Н. Г. Г. сочи, че Сдружение „Българска федерация по волейбол“ няма официален адрес за кореспонденция, а и-мейлът от 10.07.2020 г. е изпратен от адрес на Л.Г., но с наименование на дружество, на което Г. не е управител. Насрещната страна Сдружение „Българска федерация по волейбол“ не оспорва това, но твърди, че към съобщението е било приложено именно писмо от Федерацията. Ищецът въззиваем оспорва да е получил съобщението.

В хода на въззивното производство на осн. чл. 266 ГПК е допуснато изготвянето на СТЕ относно изпращането, получаването и приложенията към ел. съобщение от 10.07.2020 г., което заключение е изготвено и прието по делото.

С молба от 13.03.2025 г. ищецът въззиваем сочи, че вещото лице се свързало с него на 26.02.2025 г. и ищецът е изразил готовност да съдейства на експертизата, но следвало да пътува за САЩ след два дни – на 28.02.2025 г. По този начин била възпрепятствана срещата на ищеца и в.л. проверка на пощенската кутия. Прилага ел. кореспонденция с вещото лице.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Съдът намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено в 2 обжалваната част, като бъде постановено ново решение, с което искът за главница да бъде отхвърлен като неоснователен. Мотивите на съда са следните.

В исковата молба ищецът Н. Г. Г. твърди, че е изпълнител по договор от 04.11.2019 г. с ответника Сдружение „Българска федерация по волейбол“, по силата на който договор се е задължил срещу възнаграждение да извършва подробна и детайлна селекция на състезателите по волейбол от възрасти от 18 г. до 21 г., със срок на действие на договора от 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г.

Изпълнителят върди, че е престирал точно по договора като е изпратил два отчета, а именно за първо тримесечие на 2021 г. и за второ тримесечие на 2021 г.

Срещу това му се дължало за периода 01.02.2021 г. - 31.05.2021 г. възнаграждение от 4 000 лв.

Ответникът Сдружение „Българска федерация по волейбол“ с отговора на исковата молба оспорва иска. На първо място, навежда, че договорът е прекратен в хипотезата на чл. 306, ал. 5 ТЗ поради непреодолима сила / Ковид инфекцията и непровеждане на тренировки и състезания / с уведомление изх. № 84/08.04.2020 г.

Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията на ищеца изпълнител и липса на интерес за възложителя от съществуването на договора същият е прекратен. Твърди, че уведомление изх. № 84/08.04.2020 г. от Сдружение „Българска федерация по волейбол“, представлявано от Л. Г., е връчено на ответника по Еконт на 22.04.2020 г.

Дори са се приемело, че това връчване е неуспешно, то това уведомление било връчено на ищеца по и-мейл на дата 10.07.2020 г. Съществувало и трето връчване на уведомление изх. № 84/08.04.2020 г. ведно с ново изявление изх. № 476/12.10.2021 г. – по Спиди, лично на изпълнителя на 13.10.2021 г. С тези уведомления договорът бил прекратен, поради което възнаграждение за исковия период не се дължи.

При условията на евентуалност поддържа, че при приемане, че договорът е действал в периода 01.02.2021 г. - 31.05.2021 г., то не е изпълнен от ищеца. Оспорва да са давани надлежни отчети относно състезателите по волейбол, поименно, с конкретни препоръки, за физическа и техническа подготовка.

С молба от 12.05.2023 г. ищецът Г. сочи, че отчетите са съгл. изискванията на договора, не са му искани последващи сведения и анализи. Оспорва да е получил по Еконт уведомление изх. № 84/08.04.2020 г. през м. 04.2020 г.; не спори да е получил уведомлението на 13.10.2021 г., но това е след исковия период. Относно връчването по и-мейл на 10.07.2020 г. не излага конкретни доводи, но общо оспорва връчването преди м. 10.2021 г.

Прилага към тази молба от 12.05.2023 г. възражение срещу уведомление изх. № 84/08.04.2020 г., като писмено доказателство. Ако се приеме, че изложеното във възражението се поддържа и като оспорване по иска, то следва да се посочи, че във възражението от м. 10.2021 г. ищецът изпълнител оспорва обявяването на извънредно положение само по себе си да се приравнява на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, довело до прекратяване на договора. Сочи, че на осн. чл. 306, ал. 1, изр. второ ТЗ ако длъжникът е бил в забава той не може да се позовава на непреодолима сила. Твърди, че длъжникът - Сдружение „Българска федерация по волейбол“, е бил в забава за заплащане на “три уговорени възнаграждения“ по договора.

С молба от 26.05.2023 г. ответникът Сдружение „Българска федерация по волейбол“ сочи, че ищецът следял мачовете, когато вече са се провеждали такива, само по телевизията и не дал подробен поименен анализ относно състезателите.

3

Бележките относно селекцията били бегли и общи.

В хода на въззивното производство се преповтарят доводите на страните, изложени в производството пред СРС. Въззиваемият ищец и изпълнител по договора доразвива правните си доводи относно неприложимостта на чл. 306 ТЗ. Сочи, че подобна възможност за прекратяване на договора не е предвидена в договора; изпълнителят е престирал точно по договора, не е бил в неизпълнение; напротив кредиторът е бил в забава; задължението на Сдружение „Българска федерация по волейбол“ е парично. Изрично оспорва да е получил и-мейл от 10.07.2020 г.

Въззивникът ищец се позовава именно на връчването на уведомление изх. № 84/08.04.2020 г. на дата 10.07.2020 г. по и-мейл.

В с.з. от 09.05.2024 г. процесуалният представител на Н. Г. Г. сочи, че Сдружение „Българска федерация по волейбол“ няма официален адрес за кореспонденция, а имейлът е изпратен от адрес на Л.Г., но с наименование на дружество, на което Г. не е управител. Насрещната страна Сдружение „Българска федерация по волейбол“ не оспорва това, но твърди, че към съобщението е било приложено именно писмото – уведомление от Федерацията.

По делото са представени писмени доказателства, разпитан е свид. Вл. Николов.

В хода на въззивното производство е прието заключение на СТЕ относно изпращането и получаването на и-мейл от 10. 07.2020 г.

Не е било спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства, че по силата на договор от 04.11.2019 г. с възложител Сдружение „Българска федерация по волейбол“ и изпълнител Н. Г. Г. последният се е задължил срещу заплащане да следи за развитието на талантливи състезатели във възрасти 18 г.

– 21 г. по време на “състезания в клубните им отбори, независимо дали в страната или чужбина, и в съответния национален отбор“; да следи за развитието на тези състезатели по време на подготовката им; на всеки три месеца да входира отчети в деловодство /непосочено къде е / относно: мястото на извършване на дейността, поименен анализ на физическото и техническото състояние на всеки един от наблюдаваните състезатели и да дава препоръки относно това кои състезатели следва да бъдат включени в националните отбори. Така ищецът се е задължил да извършва селектиране на нови състезатели за националните гарнитури – чл. 1.

Според чл. 8 от договора действието му се прекратява с изтичане на срока; при смърт; по взаимно съгласие; при неизпълнение едностранно от възложителя – чл. 4,2 от договора.

Уговореното възнаграждение е от 1 000 лв. на месец. Договорът действа до 31.12.2021 г. – уговорен срок в чл. 2.

Изрични уговорки в договора относно адрес за кореспонденция на страните, адрес на деловодството на Сдружение „Българска федерация по волейбол“ и начин на връчване /уговорен или изрично изключен от страните/ не се съдържат.

Така по договора ищецът като изпълнител се е задължил да следи състезателите с цел селекция по време на подготовката им и по време на състезанията в клубните им отбори и да дава на всеки три месеца подборен отчет, съдържащ информация относно физическото и техническото състояние на всеки един от наблюдаваните състезатели. Наблюдаваните състезатели са от възрастова група от 18 г. до 21 г. Изпълнителят се е задължил да наблюдава състезателите в реална игрова среда, на спортни срещи, и да дава поименен анализ за тях. Срещу това ответникът дължи възнаграждение.