Решение № 62 от 25.02.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 374/2024
- Вид
- Решение № 62
- Подписан
- 25.02.2026
- Състав
- ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
- чл.258, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 62 гр. Ловеч, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Административно наказателно дело № 20244310200374 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К № *** на ОД на МВР – Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на Л. Д. А. от гр. София е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 800.00лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвВ, за това че на *** г. в 10:18 часа в Обл. Ловеч, ПП 1 – 4, км.27+700 в землището на с. Сопот, с АТСС ARH CAM S 1, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс от 3 км. или 3% с МПС *** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, рег.№ *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средства № 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 140 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 50 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ *** на 18.12.2021 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Л. Д. А., който го обжалва в срок чрез адв. С. М. - САК, като счита, че същият е незаконосъобразен, неправилен и е издаден при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че е налице неправилна правна квалификация на основанието за налагане на глоба.
Неправилно посочен собственик на МПС; Неточно описание на твърдяното нарушение.Счита, че са допуснати формални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а именно: в ЕФ липсва уведомление за възможността да бъде обжалван, липсват данни за неговия издател и дата на издаването му. Прави оплаквания, че неправилно е проведена процедурата по установяване на нарушения чрез АТСС. Счита, че не е осъществен състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и че 1 деянието следва да се квалифицира като маловажен случай.
С протокол за избор на докладчик от 09.04.2025 г. делото е преразпределено на настоящия състав поради освобождаване от длъжност на предходния съдия – докладчик Галя Маринова, считано от 01.04.2025 г., към който момент, въпреки че делото е било изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало от настоящия съдебен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К., която моли съдът да отмени ЕФ и да уважи подадената жалба по съображения, изложени в подадената жалба и допълнението към нея. Моли за бъде съобразена и цитираната съдебна практика по случая. Претендира разноски в размер, съгласно представения списък и доказателства за плащане.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционираното лице, поради което се явява допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 – дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 – в 14 – дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Съгласно представената от АНО разписка /л.22/, процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 04.04.2024 г. Жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Ловеч на 17.04.2024 г. и е заведена с вх.
№ 295000-5099/19.04.2025 г., поради което съдът приема, че е депозирана в срок и от активно легитимирано лице, имащо интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се частично основателна.
Обстоятелството, че в електронния фиш не са посочени начинът на обжалването му и органът, пред който се обжалва по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Достатъчно показателен е фактът, че същият се е възползвал от предоставената му законова възможност да обжалва и да иска отмяна на наложената му глоба пред съда, като е инициирал настоящото производство, редовно образувано пред РС – Ловеч. В разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП ясно е разписан реда, по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната структура на МВР, която е издала фиша (тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средства, с описания на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на 2 автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Приложил е и снимков материал.
Съдът намира, че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 140 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. за извън населено място, т.е. превишение от 50 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 27+700, землището на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Не се споделя възражението, че не е ясно мястото на нарушението, тъй като същото е посочено достатъчно ясно и с географски координати. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 145 км/ч, като е приспаднат автоматично 3 % толеранс и тази скорост е отразена и в ел.фиш. В ЕФ изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Регистрационният номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 140 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 90 км/ч.
Следва да се отбележи, че електронният фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1, одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка №*** г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 120cd3d всъщност е фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш, вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка на мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, както е 3 видно също, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателя, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства, разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, самият автомобил, който е отдалечаващ се, и измерената скорост.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № *** г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на *** от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на *** г. в 10:00часа и е работило до 12:00 часа, като са установени 57 броя нарушения.
Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени 4 като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, както и режимът на измерване.
Посочено е също, че движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същият има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е по утвърден образец и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия автор. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство – 10:18 часа попада в периода, през който системата е била експлоатирана .