Решение № 437 от 11.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Велико Търново, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Илина Гачева при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500814 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл.422 ГПК.

Предмет на подадената от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Д.Х.” № *, представлявано от изпълнителните директори, чрез юрк. С. С., въззивна жалба, е Решение № 508/23.09.2022г. по гр.д. № 1962/2021г. по описа на РС- Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от въззивната страна срещу П. М. Р. с ЕГН ****, обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, за сумата от 6371,03 лв. главница, 947, 94 лв. - възнаградителна лихва за периода 25.08.2020г.19.02.2021г., 186,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 25.08.2020г. - 18.03.2021г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по 417 ГПК.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, поради неправилност. Във въззивната жалба са изложени доводи и за нарушение на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт.

Излагат се подробни съображения по съществото на правния спор. Отправя се и искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни инстанции, разноски. С въззивната жалба се отправя и възражение по см. на чл.78, ал.5 1

ГПК.

Препис от жалбата е редовно връчен на другата страна на 31.10.2022г., като в законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, отговор не е постъпил.

В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание, страните във въззивното производство не се явяват, като се представляват от надлежно упълномощените си процесуални представители. Процесуалният представител на въззивната страна -юрк. С. заявява, че изцяло поддържа подадената въззивна жалба със съображенията, посочени в същата, като отново представя списък на разноските по см. на чл.80 ГПК /допълнен/. Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител - адв. Л. при ВТАК.

Последната от името и за сметка на въззиваемия поддържа, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановения първоинстанционен съдебен акт е правилен и в съответствие с правилата на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърден в цялост. Отправя се искане за присъждане на сторените разноски, представя списък по чл.80 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан.

Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

В подадената пред първоинстанционния съд, искова молба се твърди, че на основание сключения между страните, договор за потребителски кредит 7000894820 от 18.12.2018г., въззиваемият е получил сума в размер на 9366,73, от която: 6500 лв. - главница по кредита, 1003,58 лв. - еднократна такса за оценка на риска, която се финансира от кредитодателя при подписване на договора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съобразно погасителния план, както и сумата от 922,35 лв. и сумата от 940,80 лв., по сключени от кредитополучателя застраховки. Сумата по договора е следвало да бъде заплатена на 43 погасителни месечни вноски: 42 вноски в размер на 353,42 лв. - всяка, както и една изравнителна вноска в размер на 353,18 лв. Уговореният между страните лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, включващ задълженията за главница и договорна /възнаградителна/ лихва, е в размер на 29,14%. Ищецът твърди, че считано от 25.08.2020г., ответникът е преустановил плащане на три поредни месечни вноски по кредита / вноски с падежи 25.08.2020г.; 25.09.2020г. и 25.10.2020г., поради което, съобразно условията на договора е настъпила 2 предсрочна изискуемост, считано от 19.02.2021г., като на ответника в качеството му на длъжник било изпратено и получено лично от същия, уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост.

Поради това, че ответникът не погасил задължението си по сключения договор за потребителски кредит, ищецът подал заявление по чл.417 ГПК за вземанията си по същия договор, като в законоустановения срок, от страна на въззиваемия постъпило възражение по чл.414 ГПК, което обусловило правния интерес на въззивната страна от водене на настоящото исково производство.

В подадения отговор на исковата молба, ответникът не оспорва, че между между него и ищецът е сключен договор за потребителски кредит/.

Ответникът не оспорва и изплащането на сумата по договора. Оспорва се дължимостта на сумите, претендирани от ищеца, поради тяхното погасяване от ответната страна. Последната твърди, че след сключване на договора са погасени суми, както следва: сума в размер на 353,42 лв. на дата 23.01.2019г.; сума в размер на 354,62 лв. на дата 18.02.2019г.; както и сума в размер на 6000 лв, на дата 28.02.2019г., като се твърди, че с извършените плащания ответникът е погасил предсрочно целия размер на задълженията си по кредита и не дължи суми по същия. При условията на евентуалност твърди, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е нищожен поради това, че съдържа неравноправни клаузи, противоречащи на закона и добрите нрави /клаузата за оценка на риска, както и клаузата за уговорения годишен лихвен процент/, както и предявява възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по кредита.

По така изложените от страните твърдения, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1. От фактическа страна

Между ищецът и ответникът бил сключен договор за потребителски кредит /**/ от 18.12.2018г., като съгласно клаузите на същия /чл.7.1./ на ответника се предоставяла сума в размер на 6500 лв., която следвало да бъде погасена на месечни вноски, съобразно посочения в договора /чл.11.2./ погасителен план, по посочена банкова сметка. Ответникът по свое желание е сключил две отделни застраховки, общата сума по които е в размер на 1863,15 лв., като последната сума се включвала в размера на кредита, както е посочено в същия /чл.7.1./ и съобразно уговореното между страните /чл.7.2.2./ като част от средствата по кредита, сумата по застраховките е следвало да бъде преведена от директно кредитодателя по банкова сметка на застрахователя.

Съобразно уговореното между страните /чл.7.1./ се дължала и сума в размер на 1003,58 лв., представляваща такса за оценка на риска, която следвало да бъде възстановена от ответника с дължимите месечни вноски, съобразно погасителния план.

На дата 18.12.2019г., по банкова сметка на ответника, ищецът предоставил сума в размер на 9366,73 лв., от които били удържани сума в размер на 1863,15 лв., представляваща застрахователната премия по сключените от ответника застраховки, както и сума в размер на 1003,58 лв. - такса за оценка на риска. Ответникът изтеглил на каса сумата от 6480 лв., като банката 3 удържала такса за тегленето им в размер на 7,10лв. и по сметката останала сумата от 12,90 лв.

На 23.01.2019г., както и на 18.02.2019г., ответникът превел сумите от по 353,42 лв., по банкова сметка в “СиБанк” /IBAN **/, а на 01.03.2019г. - сума в размер на 6000 лв., по банкова сметка в “Ти Би Ай Банк” ЕАД /IBAN **/.

Считано от 19.02.2021г. /датата, на която съобразно представената обратна разписка от лицензиран пощенски оператор ответникът е получил уведомлението/, цялото задължение по сключения между страните договор за потребителски кредит било обявено за предсрочно изискуемо.

Горепосочените обстоятелства се установяват от представените като писмени доказателства - Договор за потребителски кредит със съответен номер и дата, приложенията към същия, представените от ответника платежни нареждания от съответни дати и със съответни номера, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение, копие от обратна разписка за получено известие, както и от назначената и приета по делото, съдебно-счетоводна експертиза /констативно съобразителната част на същата - л.80/.

2. От правна страна

Предявени обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК, за признаване на установено, че ответникът дължи суми - непогасена главница и лихви, по договор за потребителски кредит от 18.12.2018г.

Между страните не се оспорва сключването на договора, както и получаването на сумите от ответника. Страните спорят относно дължимостта на получените от ответника суми по договора, като последният твърди, че предсрочно е погасил цялото си задължение /главница, лихви/, а ищецът от своя страна, че ответникът му дължи всички предоставени суми, с изключение на приспаднатите такси и премии, начислени във връзка с договора.

След преценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, в т.ч. и с оглед приетото заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, което съобразно уговореното между страните е обусловило настъпване на тяхната предсрочна изискуемост, за която ответната страна е била надлежно уведомена. Настоящата съдебна инстанция, не може да приеме за безспорно доказано твърдението на ответната страна, че е налице предсрочно погасяване на задълженията й по кредита с осъществените общо три на брой плащания на суми в различен размер и на различни дати, посочени по-горе.

Действително в разпоредбите на сключения договор /чл.22.1./ е предвидена такава възможност по всяко време на действието на договора, но от представените от ответната страна, платежни нареждания, не се установява по безспорен начин основанието за извършените преводи на парични суми, по-конкретно по отношение на сумата от 6000 лв., че се касае именно за предсрочно погасяване на задълженията по процесния договор, още повече, че в посочените платежни документи е посочена различна банкова сметка, от 4 установената по общо съгласие на страните и по която е следвало да се извършват плащанията на задълженията по кредита /чл.11.1. и 11.2./ Погасяването на задълженията по кредита е следвало да се осъществи съобразно уговореното по обща воля между страните и определено в съдържанието на разпоредбите на съглашението.

По отношение на твърденията на ответната страна за недействителност на клаузите на договора за потребителски кредит, по - конкретно за нищожността на клаузата за дължимост на таксата за оценка на риска, както и на клаузата за лихвения процент, настоящата съдебна инстанция намира същите за частично основателни.

По твърденията за наличието на неяснота и неравноправност на клаузата за формиране и установяване на размера на лихвения процент, настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни. В /чл.9/ от договора по достатъчно ясен начин е посочен начинът на формиране на годишния лихвен процент, а именно по метода на простата лихва върху оставащия размер на главницата, както и процентната стойност на същия, която е в съответствие с разпоредбите на ЗПотр.К, намиращи приложение към настоящата хипотеза.

По твърденията за недействителност на клаузата за предвидената такса за оценка на риска, настоящата съдебна инстанция намира, че действително същата се явява нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на закона - чл.10а, ал.2 ЗПотр.К, тъй като по начина на формулирането й, следва да се заключи, че същата на практика касае усвояването на кредита. Правните последици от нищожността на дадена клауза от валиден договор, следва да бъдат преценявани с оглед действието на последния, по-конкретно възможността и без наличието на недействителната /нищожна/ клауза същият да породи своето правно действие между страните, каквато се явява и настоящата хипотеза.