Решение № 41 от 03.02.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр.Несебър, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150101001 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „********” ЕАД срещу А. Т. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 83,76 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 25,39 лв. – лихва върху главницата за периода 26.09.2019г. – 22.09.2022г. Главницата се претендира за потребени *** услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 28.08.2018г. – 25.07.2019г. до имот, находящ се в гр. Несебър, местност „*****“, *********, с идентификатор ********, аб. № *****. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат н а 83,76 лв., като за тази сума от ищеца е издадена фактура № 0038943748 от 26.08.2019г. за посочената сума. Наведено е, че дължимата по фактурите сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се признава. Развиват се съображения в насока, че ответницата не е станала повод за завеждане на делото, тъй като не е уведомена по реда на действащите ОУ на ищеца за възникналите задължения. От съда се иска да отхвърли претенцията на ищеца за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за 1 процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответника имот, е извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 46 – л. 48 от делото) се установява, че ответницата придобила на 15.09.2010г. собствеността върху имот, находящ се в гр.

Несебър, местност „*****“, *********, с идентификатор ********.

Видно от удостоверение (на л. 52 от делото) сградата била въведена в експлоатация на 07.08.2013г., а от заявление от 02.07.2014г. за откриване на партида и пълномощно към него (на л.

49 – л. 51 от делото) се установява, че за посочения обект била открита партида с аб. № ***** с клиент - ответницата. Този факт се потвърждава и от фактура № 0038943748 от 26.08.2019г. (на л.

17 от делото). От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1688/19) е направено отчитане на 27.08.2018г., при което водомерът бил „видян“ от служител на ищеца и показанията му били от 89 куб. м. За периода 28.08.2018г. – 25.07.2019г. било извършено „служебно“ начисляване на 15 куб. м., както и начислено количество „от разпределение“ в размер на 13,98 куб. м. (разпределени от централните водомери в сградата, на които са правени отчитания на 25.07.2019г. – видно от справки на л. 7 и л.

8 от делото). От фактурата се установява, че посочените количества били остойностени.

Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ж-34 от 15.12.2017г. се установява, че тези цени за 2018г. били, както следва: за доставяне - 1,335 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на куб. м. Във фактурата, касаеща периодите 2018г. и 2019г., били начислени суми според посочените цени.

Налага се извод, че имот, находящ се в гр. Несебър, местност „*****“, *********, с идентификатор ********, за процесния период (28.08.2018г. – 25.07.2019г .), е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер.

Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, което е доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект.

В случая отчитането на процесните водомери е станало на 27.08.2018г., като водомерът е бил видян. Впоследствие за периода 28.08.2018г. – 25.07.2019г. водомерът не е бил „видян“ от служител на дружеството ищец, поради което на последната дата е извършено служебно начисляване. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, част които са извършени при спазване на тези правила. Следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Общите условия, която дава възможност дори за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп 2 до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 3 от Общите условия, като с оглед обстоятелството, че в периода 28.08.2018г. – 25.07.2019г. очевидно не е осигурен достъп до водомера, в интерес на потребителя е било извършеното от отчетника служебно начисляване на 15 куб. м. (в сходен размер на начисляването извършено за предходен отчетен период при „видян“ водомер). Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е отразил служебно показания на водомера в размер, сходен с потребеното количество вода за предходен период, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. При посоченото служебно отчитане е съществувала възможност за потребителя по реда на чл. 24, ал. 3 от ОУ, ако не е съгласен с него да осигури достъп до имота. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал.

1, т. 3 от Общите условия и в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 3 от ОУ, като са избегнати понеблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено количество, съответно на действително потребеното количество вода за предходен период.

Непосредствено след извършване на отчета е издадена и съответните фактури – на 26.08.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурата са станали изискуеми на 26.09.2019г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД именно на тази дата е настъпила изискуемост на вземането и възраженията на особения представител, че ответницата не е станала повод за завеждане на делото, са неоснователни. Това е така, тъй като не се оспорва, че в отношенията между страните са действали общите условия, които имат силата на договорна връзка между тях. При това положение и с оглед изрично предвиденото в чл. 33, ал. 1 ОУ, че се издават в един месец от отчета фактури, вкл. при служебно начисляване на количествата и в чл. 33, ал. 2 ОУ, че срокът за плащане на сумите по фактурите е 30 дни след датата на издаването им, то се налага извод, че денят на изпълнение на задължението е определен в договора и длъжникът изпада в забава с изтичането му, без да е налице необходимост от връчване на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД касае единствено хипотези, при които срокът не е определен). Цитираната от особения представител норма на чл. 67 от ОУ не касае процесния случай, тъй като урежда правила за връчване на уведомления и предизвестия, а както се посочи – при определен в договора срок за плащане, не е било необходимо връчване на уведомление. В чл. 40, ал. 1, т. 1 от ОУ са уредени правилата за временно преустановяване на *** услугите до обекта, поради което предвиденият в този текст фактически състав (включващ връчване на покана за доброволно изпълнение) няма отношение към настъпилата изискуемост на вземането, а единствено към последващи действия на ищеца по спиране на водоподаването до обекта (които са извън предмета на спора). След като става дума за договорно определен срок (чл. 33, ал. 2 от ОУ), то ответницата е следвало да организира управлението на имота си с грижата на добрия стопанин и да извърши необходимите справки за това, дали са начислени суми за плащане, като липсата на такава грижа от нейна страна (и то за период от близо 3 години) няма как да се тълкува в смисъл, че тя не е станала повод за завеждане на делото.

Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 3 канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурата следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „***” ЕАД. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения отговаря на претенцията от 83,76 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 26.09.2019г. – 22.09.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това с оглед крайния срок за плащане по фактурата сумата е станала изискуеми на 26.09.2019г. (за което бяха изложени подробни съображения по-горе), поради което ответницата действително е изпаднала в забава още към тази дата. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 25,39 лв., поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да м у се присъдят разноски. С оглед възприетото по-горе, съдът приема изискуемост на вземането още към 26.09.2019г., поради което ответницата е станала повод за завеждане на делото и не са налице условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да не се възлагат в нейна тежест. По делото се установява, че ищецът е заплатил сумата от 100 лв. – държавна такса и сумата от 150 лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.