Решение № 371 от 31.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000501575 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 10.03.25г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 1575/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-4 състав от 02.11.23г. по г.д. № 5834/21г. е отхвърлен /изцяло - за сума в размер на 25 200 лева/ иск по чл. 456 от КЗ във връзка с чл. 382 от КЗ във връзка и с чл. 134 от ЗЗД на А. С., Б. С. и „Банка ДСК“ АД против „Групама Животозастраховане“ ЕАД.

Решението на СГС се обжалва от А. С. и Б. С..

Предмет на въззивна проверка /във връзка с частна жалба на „Банка ДСК“ АД/ е и определение на СГС 1-4 състав от 31.01.24г. по г.д. № 5834/21г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

На 22.02.19г. – И. С. /наследодател на ищците/ е сключил с „Банка ДСК“ АД договор за кредит. В рамките на посочената договорна връзка - банката е предоставила на кредитополучателя парична сума в размер на 26 000 лева. Между И. С. и „Групама Животозастраховане“ ЕАД е бил сключен /за същата сума/ договор за застраховка „живот“ /“обезпечаваща“ задълженията на кредитополучателя по банковия кредит/. По това правоотношение като ползващо се лице е посочена „Банка ДСК“ АД. На 19.06.19г. – И. С. е починал.

Ищците поддържат, че смъртта на наследодателя им представлява застрахователно събитие /по смисъла на учреденото правоотношение с ответника/ и с оглед това претендират имуществената отговорност на „Групама Животозастраховане“ ЕАД да бъде ангажирана чрез осъждане на дружеството да заплати на „Банка ДСК“ АД оставащата /неиздължена от И. С./ сума по кредита.

1

Жалбата е основателна /първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано/:

Относно допустимостта на процеса:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения, с които е обосновал: допустимостта на процесния иск, легитимацията на страните в процеса и правния интерес на ищците. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС в тези насоки /които кореспондират и с редакциите на чл. 456 от КЗ във връзка с чл. 382 от КЗ във връзка с принципния текст по чл. 134 от ЗЗД, и с постановките на съдебната практика/.

Обстоятелството /което се явява установено с приетата в процеса допълнителна счетоводна експертиза/, че ищците са продължили да погасяват /редовно и надлежно/ кредита на наследодателя си – не лишава жалбоподателите нито от легитимация да водят настоящото дело /която произтича пряко от буквалната редакция на чл. 382 от КЗ/, нито от правен интерес да поддържат исковете: посоченото обстоятелство /продължаващото изпълнение по договора за кредит/ обосновава бъдещо право на ищците да претендират връщане на платените по това правоотношение суми /след финализиране на настоящото производство с позитивен за А. С. и Б. С. съдебен акт/.

Относно съществото на процесния правен спор:

Едната част от доводите на ответника – относно наличието на изключен застрахователен риск /с които доводи дружеството е обосновавало неоснователността на иска пред първоинстанционния съд/, а именно: че смъртта на И. С. е настъпила при ПТП-е /където посоченото лице е управлявало МПС-во в противоречие със забрана по ЗДвП – след употреба на алкохол/ се явяват неподдържани пред настоящата инстанция /предвид съдържанието на отговора на въззивната жалба/. Тези доводи са били „изоставени“ на практика още в хода на първоинстанционното производство /в писмената защита на дружеството, депозирана пред СГС не се съдържат възражения в тази насока/. Отделно от това: същите доводи се явяват и недоказани в процеса /въпреки предоставяната на ответника възможност в тази насока от първоинстанционния съдия/. С оглед това: въззивният съд – не излага конкретни съображения в тази връзка.

Доводите на жалбоподателите /обосновани с разяснението по т. 2 от ТР № 1/15г. на ВКС/ са неоснователни: постановката по този тълкувателен акт касае друг вид застраховка /“ГО“, която има различна специфика, предметен обхват, цел и предназначение/. Отделно от това: същото тълкувателно решение разглежда друг вид неизпълнение от страна на застрахования /различно от процесното такова/.

Доводите на жалбоподателите /обосновани с правилото на чл. 446, ал. 2 от КЗ/ се явяват неоснователни: този законов текст касае друг вид застрахователно правоотношение /з-ка „Живот със спестовен елемент“, която има различна специфика, предметен обхват, цел и предназначение/.

Действително /от една страна/:

В процеса е установено /с констатациите на приетите по делото експертизи – основна и допълнителна/, че наследодателят на ищците не е платил дължимата застрахователна премия за 22.05.19г. /това обстоятелство е предвидено в ОУ към застрахователния договор като основание за автоматично прекратяване на правоотношението при условията на чл. 368 от КЗ/. Обстоятелствата: дали по сметката на наследодателя е имало наличност /към релевантната за спора дата – 22.05.19г./ и дали е налице изпълнение/неизпълнение от страна на „Банка ДСК“ АД са неотносими към правото на ответника /да прекрати договорната връзка/: отношенията между И. С. и банката са „вътрешни“ за тези две страни; тези отношения /при наличие на договорно неизпълнение/ могат да обосноват отговорност на кредитната институция спрямо физическото лице, но не и да бъдат противопоставени на ответника /който се явява страничен за посочената правна връзка правен субект – по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД/.

От друга страна обаче:

Предназначението /целта/ на всяка договорна връзка /правоотношение/ е същите да бъдат – запазени и изпълнени /а не прекратени – развалени/. Именно в защита на този /приоритетен за страните/ правен /и житейски/ интерес са създадени правилата на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД /които следва да бъдат приложени и в настоящата хипотеза – предвид принципното им естество/. В контекста на изложеното:

2

Не е нито правно /предвид изричните постановки на горните законови текстове/, нито житейски защитимо да се обоснове право на ответника да прекрати /развали/ автоматично процесния договор заради неизпълнение в размер на 9, 62 лева и то без да предостави на И. С. срок за изпълнение /без дори да направи поне един опит да го уведоми по какъвто и да е начин за наличие на забава в плащането на процесната застрахователна премия/. Особено като се има предвид, че такова уведомяване е могло да бъде сторено по най-различни начини: писмено, по телефон, електронно /в процесния договор фигурират и адрес, и телефон и имейл на И. С./.

Особено като се има предвид и това, че до процесната дата 22.05.19г. – изпълнението по договора е било надлежно /т.е. И. С. е бил добросъвестен; изправна страна по учреденото правоотношение/.

Изложеното /в контекста на посочените принципни законови правила/ дава основание на въззивния съд да приеме, че процесната договорна връзка не е била надлежно анулирана; същата се е явявала съществуваща /действаща/ към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Това обстоятелство обосновава право на ищците да претендират процесната сума /при условията на чл. 456 от КЗ във връзка с чл. 382 от КЗ във връзка и с чл. 134 от ЗЗД/, поради което – атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и искът следва да бъде уважен /до размера на установената от приетата в процеса експертиза сума – 25, 105, 26 лева – непогасен остатък по кредита към 19.06.19г./.

С оглед изхода на спора пред САС: първоинстанционното определение от 31.01.24г.

/постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/ също следва да бъде - отменено, съответно отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде – преразпределена.

Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника /поддържано и пред двете съдебни инстанции/ е основателно:

Заявеното от ищците адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, преценено в контекста на: вида, естеството и обема на оказаната пред двете съдебни инстанции правна помощ /спорът пред въззивния съд е само правен; производство по събиране на доказателства не е проведено; сторената защита на практика преповтаря вече застъпени тези в първоинстанционния процес/.

В съща връзка - настоящият съдебен състав съобразява и актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1/.

С оглед изложеното: заявените адвокатски хонорари /за производствата и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъдат редуцирани – наполовина.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-4 състав от 02.11.23г. по г.д. № 5834/21г.

ОСЪЖДА /по иска с правно основание чл. 456 от КЗ във връзка с чл. 382 от КЗ във връзка и с чл. 134 от ЗЗД на А. Д. С. ЕГН ********** и Б. И. С. ЕГН **********/ „Групама Животозастраховане“ ЕАД да плати на „Банка ДСК“ АД сума в размер на 25, 105, 26 лева.

ОТМЕНЯ определение на СГС 1-4 състав от 31.01.24г. по г.д. № 5834/21г.

ОСЪЖДА „Групама Животозастраховане“ ЕАД да плати на А. Д. С. и Б. И. С. общо 1 804 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/ и общо 4 108 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4