Решение № 130 от 07.07.2025, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Сандански, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250100799 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. М. К., с ЕГН**********, с адрес-гр.Б., пл.”М.М.”, № 1 и В. М. Т., с ЕГН-**********, с адрес-с.Б., община Б.д., област К., срещу В. И. С., с ЕГН-********, с адрес-с.М., община С., ул.”О.”, № **, област Б., с която са предявени искове за установяване правото им на собственост, при квоти по 1/16 ид.ч. за всеки един от ищците, върху поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с Р., общ. С., област Б., с площ от 17098 кв.м., находящ се в местността „П.“, землището на с. Р., общ. С., обл. Б., трайно предназначение - земеделска, начин на трайно ползване - ливада, категория на земята - 10, с номер по предходен план 001089, съседи ПИ с номера ***, ***, *** и ***, на основание наследство от И. Я.

С. и земеделска реституция и за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение под №179, том II, peг. №4149, дело №363 от 20**г. на нотариус №198 от регистъра на Нотариалната камара в частта му до 1/8 идеална част от описания имот.

Правно основание- чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Сочи се в исковата молба, че ищците, че са наследници на С. И.а Т.а, б.ж. на с.Р., община С., починала на 13.01.20**г., която от своя страна е наследник на И. Я. С., починал на 11.02.19**г., както и че през 1997г. ПК-С. е възстановила на наследниците на последния правото на собственост върху ниви и ливади, сред които и ливада с площ от 17098кв.м., представляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с Р., общ. С., област Б., находящ се в местността „П.“, землището на с. Р., общ. С., обл. Б., с номер по предходен план 001089, съседи ПИ с номера ***, ***, *** и

***. Твърди се, че по силата на наследственото правоприемство всеки от ищците е собственик на 1/16 ид.ч. от този имот. Твърди се, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху процесния имот с №179, том II, peг. №4149, дело №363 от 20**г. на нотариус №198 от регистъра на Нотариалната камара, на основание давностно владение.

Ищците оспорват придобИ.ето по давност на имота от страна на ответника, тъй като същият не е владял целия имот. В тази връзка твърдят, че след възстановяването на имота с решение на ПК-С. тяхната майка е владяла и ползвала част на площ от 5дка от процесния имот до 1 смъртта си през 2015г., а останалата част се е ползвала от ответника. Твърди се, че след смъртта на майката на ищците, ответникът-техен вуйчо, е поискал разрешението им да коси и прибира тревата и от частта ползвана от майка им, за което те са дали разрешение. По изложените съображения ищците предявяват настоящите искове, в подкрепа на които представят писмени доказателства и сочат гласни такива.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Същият прави възражение за придобИ.е на имота чрез давностно владение.

Твърди се, че той е завладял имота през 1997г., когато имотът е бил възстановен с решение на ПК-С., като е демонстрирал владението си на всички останали съсобственици, както и че от тогава до настоящия момент ответникът владее процесния имот непрекъснато, спокойно и явно. В подкрепа на становището си ответникът сочи гласни доказателства.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

През 1997г. ПК-С. е възстановила правото на собственост върху процесния имот на наследниците на И. Я. С. /този факт е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване/.

Последният е починал на 11.02.19**г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си-М. Е. С.а, починала на 11.01.19**г. и осемте си деца, едни от които са ответникът В. И. С. и майката на ищците-С. И.а Т.а, починала на 13.01.201//. /представеното удостоверение за наследници/.

За процесния имот В. И. С. се е снабдил на 25.10.2018г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № 179, том II, peг. №4149, дело №363 от 20**г. по описа на нотариус с рег.№198 по регистъра на Нотариалната камара.

След възстановяване на имота същият се е ползвал само от С. Т.а и В. С., като майката на ищците е ползвала по-малка част, на площ около 5дка /показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С./. Двамата имали животни и ползвали мястото за тяхното отглеждане и изхранване със сено /показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С./, като С. Т.а ползвала част от имота и за зеленчукова градина-сеела картофи, боб, праз /показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С./.

Частта от мястото ползвано от С. Т.а било оградено с примитивна дървена ограда и в него има плевня за животните й /показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С./. Майката на ищците ползвала частта от процесния имот непрекъснато до смъртта си /показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С./, след което целият имот се е ползвал само от ответника /св.Н., св.Ч., св.С., св.С./.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С., тъй като същите са конкретни, основават се на непосредствените им възприятия и не са противоречиви. Съдът не кредитира показанията на свидетелката К., тъй като същата свидетелства само за факт, чут от майка й преди 23-24 години и същата няма лични възприятия за имота след възстановяването на собствеността му. Съдът не обсъжда показанията на свидетелите Н., Ч. и С. в частта относно ползването на имота преди неговото възстановяване, поради неотносимостта на това обстоятелство към предмета на делото.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, 2 че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот, което право им се оспорва от ответника с притежавания от него констативен нотариален акт за право на собственост върху целия имот.

По основателността на предявените искове:

Безспорно между страните по делото е, че процесният имот /с идентификатор ******* по КККР на с Р., общ. С., област Б., с площ от 17098 кв.м., находящ се в местността „П.“, землището на с. Р., общ. С., обл. Б., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване -ливада/ е възстановен през 1997г. с решение на ПК-С. на наследниците на И. Я. С.. Следователно, по силата на земеделската реституция през 1997г. имотът е станал собственост на наследниците на И. Я. С.. Не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници се установи, че И. Я. С. е оставил за свои законни наследници съпругата си, която е починала на 11.01.19**г., и осемте си деца, едни от които са ответникът и майката на ищците-С. И.а Т.а-починала на 13.01.20**г. По силата на наследственото правоприемство от родителите си последната е придобила собствеността върху 1/8 ид.ч. от процесния имот (чл.5, ал.1 от ЗН), като придобитата от нея част от наследството на родителите й се наследява от законните й наследници-ищците по делото, които наследяват по равно, т.е. по 1/16 ид.ч.

Спори се по делото дали след осъществената през 1997г. земеделска реституция имотът е придобит по давност от ответника. За да се придобие един имот по давност е необходимо упражняване на фактическа власт /явно, спокойно и непрекъснато/ в продължение на 10 години и намерение да се свои вещта като своя. Ответникът, върху когото е доказателствената тежест, не доказа възражението си, че е завладял имота през 1997г., като е демонстрирал владението си на всички останали съсобственици, както и че от тогава до настоящия момент владее процесния имот непрекъснато, спокойно и явно. От показанията и на двете групи свидетели (както водените от ищците свидетели, така и воденият от ответника св. С. /който е бил един от свидетелите при извършената от нотариуса обстоятелствена проверка за процесния имот-както той самият сочи/) се установи, че след възстановяване на собствеността върху процесния имот същият се е ползвал както от ответника, така и от неговата сестра /майката на ищците/ до нейната смърт-13.01.2015г.

Следователно, в този период не е налице нито обективния, нито субективния елемент от състава на придобивната давност. Установи се, че след смъртта на С. Т.а процесният имот се е ползвал само от ответника, но до момента на снабдяването му с констативен нотариален акт /на 25.10.2018г./, а и до момента на предявяване на исковете /14.06.2024г./ не е изминал период от 10 години, поради което не е налице обективния елемент от състава на придобивната давност.

Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да уважи предявения от ищците срещу ответника установителен иск за собственост.

Следва да се уважи и искането на ищците за отмяна на констативния нотариален акт по отношение на общо 1/8ид.ч. от процесния имот, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, тъй като този иск е обусловен от изхода на спора за собствеността върху процесния имот (отмяната на констативен нотариален акт е последица от уважаване на иска срещу лицето, което се ползва от акта).

3

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски в размер общо на 1110 лева (100лвдържавна такса по производството; 10лв.-такса за вписване на исковата молба и 1000леваадвокатско възнаграждание).

Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. С., с ЕГН-********, с адресс.М., община С., ул.”О.”, № **, област Б., че Е. М. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б., пл.”М.М.”, № * и В. М. Т., с ЕГН-**********, с адрес-с.Б., община Б.д., област К., са собственици на по 1/16 (една шестнадесета) ид.ч., на основание наследство от И. Я. С. и земеделска реституция, върху поземлен имот с идентификатор ******* (*************) по КККР на с Р., общ. С., област Б., с площ от 17098 (седемнадесет хиляди и деветдесет и осем) кв.м., находящ се в местността „П.“, землището на с. Р., общ. С., обл. Б., трайно предназначение - земеделска, начин на трайно ползване - ливада, категория на земята - 10, с номер по предходен план 001089, съседи ПИ с номера ***, ***, *** и ***.

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение под №179, том II, peг. №4149, дело №363 от 20**г. на нотариус №198 от регистъра на Нотариалната камара в частта относно 1/8 (една осма) идеална част от описания имот.

ОСЪЖДА В. И. С., с ЕГН-*********, с адрес-с.М., община С., ул.”О.”, № **, област Б., ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б., пл.”М.М.”, № * и В. М. Т., с ЕГН-**********, с адрес-с.Б., община Б.д., област К., сумата от 1110 лева (хиляда сто и десет лева) за направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

4