Решение № 21382 от 24.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21382 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110102616 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 14904/16.01.2025 г. на „М-С“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор Виктор Сергиев, срещу Б. А. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 911, вх. Г, ет. 1, ап. 64.

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск от „М-с“ АД срещу Б. А. С., с правно основание чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми:

1. сумата от 3039,52 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 382-252 от 20.03.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.09.2010 г. до окончателното изплащане на вземането;

2. сумата от 341,91 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 25.08.2010 г.;

3. сумата от 43,06 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 30.08.2010 г.

За тези вземания по ч. гр. д. № 44199/2010 г. по описа на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Ищецът твърди, че между ответника и „Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД) е било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит № 382-252 от 20.03.2009 г., по силата на който в полза на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 3100 евро. Кредитополучателят е следвало да погаси задължението си в срок от 96 месеца.

1

Поради неизпълнение от страна на ответника – длъжник, „Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД) е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е било образувано ч. гр. дело № 44199/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав. По това дело на 18.10.2010 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

След издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. № 44199/2010 г., банката е инициирала изпълнително производство срещу Б. А. С., като на 26.11.2010 г. е образувано изпълнително дело № 6156/2010 г. по описа на ЧСИ Милен Иванов Бъзински, рег. № 838 към КЧСИ.

Ищецът поддържа, че посочените вземания на заемодателя са били предмет на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД) и „М-с“ АД.

Твърди още, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е било изпратено уведомително писмо от името на банката чрез упълномощения цесионер „М-с“ АД.

Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен и с връчването на уведомлението като приложение към исковата молба. При тези твърдения ищецът моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че ищецът неправомерно е удържал средства от него чрез незаконосъобразен запор. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

Сочи, че не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.

Претендира разноски.

Ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца за сумата от 2 947 лв., като счита същата за неправомерно удържана от ЧСИ Милен Бъзински в хода на изпълнителното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещна искова молба от ищеца „М-с“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим поради подаването му извън указания от съда срок, а в условията на евентуалност като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото доказателства е видно, че на 20.03.2009 г. между „Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД), в качеството му на кредитодател, и Б. А. С., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 362252/2009 г. По силата на чл. 1, т. 1 от договора кредитодателят – банка, се задължава да отпусне на кредитополучателя сумата от 3 100 евро, със срок на издължаване 96 месеца.

Не се спори, а и видно от представения по делото погасителен план, че 2 банката е изпълнила задълженията си по договора и е отпуснала сумата по кредита, като същата е усвоена от кредитополучателя.

Установено е за безспорно, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя – ответник, „Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД) е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 10.09.2010 г., по което е образувано ч. гр. д. № 44199/2010 г., по описа на СРС, 53 с-в, приложено към настоящото производство. На 18.10.2010 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК заедно с изпълнителен лист, вследствие на което на 26.11.2010 г. срещу Б. А. С. е образувано изпълнително дело № 6156/2010 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838 на КЧСИ. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена за сумата от 3 039,52 евро – главница, 341,91 – просрочена договорна лихва върху главницата за периода от 20.07.2009 г. – 25.08.2010 г., и 43,06 евро – договорна лихва за забава върху главницата за периода 20.07.2009 г. – 30.08.2010 г.

Не се спори, а и видно от представените по делото Договор за продажба на вземания и Приемо-предавателен протокол към него, на 23.06.2011 г.

„Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД) е цедирала вземанията си, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 362-252/2009 г., на „М-с“ АД.

По делото е прието заключението на вещото лице В. С. по допуснатата и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, чиято задача е да отговори на въпроса: „Има ли плащания от ответника, на кои дати, в какъв размер, и има ли постъпили суми по изпълнителното производство, в какъв размер и на кои дати?“.

Вещото лице посочва, че съобразно представеното банково извлечение по кредита са платени 159,75 евро, явяващи се доброволни плащания, а сумите, постъпили от ЧСИ в хода на изпълнителното производство за периода от 12.11.2024 г. – 23.05.2025 г., възлизат на 2 190,20 лв.

Заключението е прието без възражения от страните и съдът кредитира същото като пълно, обективно и изготвено от специалист в областта на счетоводството и финансите.

С отговора на исковата молба по предявения от ответника насрещен иск „М-с“ АД представя счетоводна справка за постъпления по банковата му сметка от разпределените в негова полза суми по изпълнителното дело, която обхваща периода 12.11.2024 г. – 31.07.2025 г., в размер на 2 566,20 лв. Поради това настоящият състав приема, че сумите, постъпили от ЧСИ в хода на изпълнителното производство възлизат в размер на 2 566,20 лв., доколкото към момента на изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза вноските от 30.06.2025 г. и 31.07.2025 г. в размер на 376 лв. все още не са били преведени по сметката на взискателя, поради което не са могли да бъдат съобразени.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

3

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД:

За уважаването на установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД) и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер;

2) че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; и 3) че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника е да докаже погасяването на претендираните вземания.

По делото бе установено за безспорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 362-252/2009 г. Кредитополучателят по договора е физическо лице, на което по силата на тази сделка е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , а кредитодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Следователно, между страните е налице договорно правоотношение, подчинено на специалните правила на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, които въвеждат редица императивни правила, въвеждащи засилена правна защита на потребителя като икономически по-слаба страна в тези правоотношения.

По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД) и ищеца „М-с“ АД, по силата на който последният е придобил портфейл с необслужвани вземания, сред които е и вземането срещу ответника. По своята правна същност договорът за цесия, уреден в чл. 99 ЗЗД, представлява двустранна правна сделка, по силата на която цесионерът придобива прехвърленото вземане заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Предвид общия принцип за относителното действие на правните сделки, обективиран в чл. 21, ал. 1 ЗЗД, договорите пораждат действие само между страните по тях, а по изключение при изрично предвидените в закон случаи, те имат действие и по отношение на трети лица.

Такова изключение е налице и в хипотезата на сключен договор за цесия, тъй като съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД от момента на съобщаването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, легитимиран да получи изпълнение е цесионерът. В настоящия случай цесионерът „М-с“ АД представя по делото писмо с обратна разписка с Уведомление за прехвърляне на вземания, получено от Б. А. С. на 26.09.2011 г., както и нотариално заверено пълномощно от 24.06.2011 г., изхождащо от цедента, с което последният упълномощава „М-с“ АД да уведоми от името на „Алфа Банк – Клон България“ (понастоящем „Юробанк България“ АД) всички длъжници по вземанията, които банката е цедирала с Договора за продажба на вземания от 23.06.2011 г.

4

Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица.

Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов (ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС).

Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал.

4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл. 36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил (чл. 39 от ЗЗД) и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията (така Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о. и др.).