Определение № 624 от 16.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Ловеч, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600595 по описа за 2025 година С определение № 216/ 07.11.2025 г. по ЧНД № 353/2025 г., Районен съд Тетевен е отменил постановлението на Районна прокуратура Ловеч от 13.10.2025 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №93/2025 година но описа на РУ-Тетевен, образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, както е отменил постановлението в частта, в която е спряно наказателното производство по досъдебно производство №93/2025 година но описа на РУТетевен, образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Пред настоящата инстанция е постъпил протест от прокурор Ц.

Рабаджиев, прокурор при РП-Ловеч, с който иска да се отмени протестираното определение и да се потвърди Постановлението на Районна прокуратура Ловеч от 13.10.2025 година.

Прокуратурата счита, че изводът на районния съд за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство за неправилен и некореспондиращ със събрания доказателствен материал. Излага, че първоинстанционният съд е кредитирал показанията на М.А. М.а, жената с която обвиняемият живее на съпружески начала. Налага довод, че е недопустимо е чрез свидетелски показания да се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало качеството на обвиняем, респективно не е било запознато с правата си по НПК /Решение №42 от 20.03.2018 г. на ВКС по н.д. №25/2018 г., II н.о. и Решение №225 от 29.11.2018 г. на ВКС по н.д. №808/2018 г., II н.о./. Твърди, че не могат да бъдат ползвани извънсъдебни признания, защото имат производен 1 характер и са събрани в нарушение на императивни правила за събиране и оценка на доказателствата./Решение №290 от 04.01.2016 г. на ВКС по н.д.

№965/2,016 г., II н.о. и Решение №26 от 23.03.2018 г. на ВКС по н.д. 1011/2017 г./.

Прокурорът излага, че с обжалваното определение съдът е дал указания „Да се разпита отново пострадалата и да се установят, кои са момчето и момичето, преустановили побоя на дата 04.10.2024 г. в с.

Градежница, за да бъдат разпитани“. Счита, че не е нужно да се разпитва отново пострадалата, тъй като в своите показания тя е категорична, че не е разпознала самоличността на момчето и момичето. Прокуратурата приема, че ако тя ги е разпознала, е щяла допълнително да ги посочи като свидетели, като това е могла да направи и при предявяване на разследването, както и в жалбата до съда.

По делото е постъпило и становище от адв. С., който моли да се потвърди атакуваното определение.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба М. Р. М., чрез адв. Ц., в която моли да се отмени определението и да се потвърди Постановлението на Районна прокуратура Ловеч от 13.10.2025 год.

Адв. Ц. сочи, че съдът е приел, че е недопустимо чрез свидетелски показания да се възпроизвеждат обясненията на лице, което не е имало качеството на обвиняем и респективно не е било запознато с правата си по НПК. Приема, че по същия начин е следвало и да се ценят свидетелските показания на жената, с която обвиняемият живее на съпружески начала от дълги години, най - малко защото не са й разяснени правата по НПК, като наблюдаващият прокурор и съдът са посочили съответната съдебна практика по въпроса. Излага, че единственото основание за отмяна на прокурорския акт са показанията на пострадалата, в които твърди за наличие на две лица, свидетели очевидци според нея, които евентуално са присъствали на твърдения от нея инцидент. Посочва, че още при първия разпит уточнява,че освен пола, не знае кои са били те и не ги познава. Приема, че при един евентуален нов разпит, каквито са указанията на съда, след като е изминала повече от една година от инцидента, едва ли пострадалата би дала повече информация, от която да се идентифицират евентуалните лица.

Процесуалният представител на обвиняемия посочва, че наказателното 2 производство по досъдебното производство № 93/25 г. е прекратено частично само относно обвинението срещу М. Р. М., а в останалата част то е спряно, с оглед установяването на извършител. Защитата навежда аргумент, че досъдебното производство може да бъде възобновено при определени основания.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Протестът и жалбата са неоснователни.

Правилно съдът е приел, че следва да бъде извършен повторен разпит на пострадалата, която следва да заяви дали познава двете лица, които са казали на обвиняемия да я остави. В случай, че пострадалата уточни лицата, които са присъствали на инцидента, то следва да бъдат разпитани като свидетели по досъдебното производство във връзка с предмета на делото.

Настоящата инстанция приема, че постановлението на Районна прокуратура - Ловеч от 13.10.2025 год. и определение № 216/ 07.11.2025 г. по ЧНД № 353/2025 г. на Районен съд - Тетевен не съдържат описана фактическа обстановка, а само анализ на събраните доказателства. Задължение на прокурора и на съда е да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали следва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Липсата на описана фактическа обстановка в атакуваните съдебни актове води до нарушаване правото на защита на страните. Съдът също е лишен от възможност да прецени дали установената фактическа обстановка от прокурора и първата инстанция съответства на събраните по делото доказателства.

Съдът приема, че по досъдебното производство следва да се назначи съдебно медицинска експертиза с вещо лице, със съответна специалност стоматолог, което след като се запознае с представените медицински документи и делото да даде отговор на поставените задачи и на допълнителните задачи, поставени от страните. При предявяване на разследването пострадалата, повереникът, обвиняемият и адв. Ц. са направили съществени възражения във връзка с изготвената съдебно-медицинска експертиза /л. 130 и л. 131/ по отношение на компетентност на вещите лица и допълнителна задача, по които липсва произнасяне от наблюдаващият прокурор по реда на чл. 229, ал. 3 НПК.

3

Ловешкият окръжен съд намира, че следва да се потвърди определение № 216/ 07.11.2025 г. по ЧНД № 353/2025 г. на Районен съд Тетевен.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 216/07.11.2025 г. по ЧНД № 353/2025 г. на Районен съд Тетевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Ловеч, 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно частно наказателно дело № 20254300600595 по описа за 2025 година С определение № 216/ 07.11.2025 г. по ЧНД № 353/2025 г., Районен съд Тетевен е отменил постановлението на Районна прокуратура Ловеч от 13.10.2025 година, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №93/2025 година но описа на РУ-Тетевен, образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, както е отменил постановлението в частта, в която е спряно наказателното производство по досъдебно производство №93/2025 година но описа на РУТетевен, образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Пред настоящата инстанция е постъпил протест от прокурор Ц.

Рабаджиев, прокурор при РП-Ловеч, с който иска да се отмени протестираното определение и да се потвърди Постановлението на Районна прокуратура Ловеч от 13.10.2025 година.

Прокуратурата счита, че изводът на районния съд за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство за неправилен и некореспондиращ със събрания доказателствен материал. Излага, че първоинстанционният съд е кредитирал показанията на М.А. М.а, жената с която обвиняемият живее на съпружески начала. Налага довод, че е недопустимо е чрез свидетелски показания да се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало качеството на обвиняем, респективно не е било запознато с правата си по НПК /Решение №42 от 20.03.2018 г. на ВКС по н.д. №25/2018 г., II н.о. и Решение №225 от 29.11.2018 г. на ВКС по н.д. №808/2018 г., II н.о./. Твърди, че не могат да бъдат ползвани извънсъдебни признания, защото имат производен 1 характер и са събрани в нарушение на императивни правила за събиране и оценка на доказателствата./Решение №290 от 04.01.2016 г. на ВКС по н.д.

№965/2,016 г., II н.о. и Решение №26 от 23.03.2018 г. на ВКС по н.д. 1011/2017 г./.

Прокурорът излага, че с обжалваното определение съдът е дал указания „Да се разпита отново пострадалата и да се установят, кои са момчето и момичето, преустановили побоя на дата 04.10.2024 г. в с.

Градежница, за да бъдат разпитани“. Счита, че не е нужно да се разпитва отново пострадалата, тъй като в своите показания тя е категорична, че не е разпознала самоличността на момчето и момичето. Прокуратурата приема, че ако тя ги е разпознала, е щяла допълнително да ги посочи като свидетели, като това е могла да направи и при предявяване на разследването, както и в жалбата до съда.

По делото е постъпило и становище от адв. С., който моли да се потвърди атакуваното определение.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба М. Р. М., чрез адв. Ц., в която моли да се отмени определението и да се потвърди Постановлението на Районна прокуратура Ловеч от 13.10.2025 год.

Адв. Ц. сочи, че съдът е приел, че е недопустимо чрез свидетелски показания да се възпроизвеждат обясненията на лице, което не е имало качеството на обвиняем и респективно не е било запознато с правата си по НПК. Приема, че по същия начин е следвало и да се ценят свидетелските показания на жената, с която обвиняемият живее на съпружески начала от дълги години, най - малко защото не са й разяснени правата по НПК, като наблюдаващият прокурор и съдът са посочили съответната съдебна практика по въпроса. Излага, че единственото основание за отмяна на прокурорския акт са показанията на пострадалата, в които твърди за наличие на две лица, свидетели очевидци според нея, които евентуално са присъствали на твърдения от нея инцидент. Посочва, че още при първия разпит уточнява,че освен пола, не знае кои са били те и не ги познава. Приема, че при един евентуален нов разпит, каквито са указанията на съда, след като е изминала повече от една година от инцидента, едва ли пострадалата би дала повече информация, от която да се идентифицират евентуалните лица.

Процесуалният представител на обвиняемия посочва, че наказателното 2 производство по досъдебното производство № 93/25 г. е прекратено частично само относно обвинението срещу М. Р. М., а в останалата част то е спряно, с оглед установяването на извършител. Защитата навежда аргумент, че досъдебното производство може да бъде възобновено при определени основания.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Протестът и жалбата са неоснователни.

Правилно съдът е приел, че следва да бъде извършен повторен разпит на пострадалата, която следва да заяви дали познава двете лица, които са казали на обвиняемия да я остави. В случай, че пострадалата уточни лицата, които са присъствали на инцидента, то следва да бъдат разпитани като свидетели по досъдебното производство във връзка с предмета на делото.

Настоящата инстанция приема, че постановлението на Районна прокуратура - Ловеч от 13.10.2025 год. и определение № 216/ 07.11.2025 г. по ЧНД № 353/2025 г. на Районен съд - Тетевен не съдържат описана фактическа обстановка, а само анализ на събраните доказателства. Задължение на прокурора и на съда е да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали следва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.