Решение № 97 от 04.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Русе, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20244500900048 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба на О. И. К. срещу „Обединена българска банка“АД. Ищецът твърди, че на 29.05.2017г. сключил Договор за потребителски кредит №1705182142483860 /ДПК/ с „Райфайзенбанк България“ЕАД, чиито правоприемник е ответника, по силата на който банката поела задължение да му предостави сума в размер на 41800лв., която той се задължил да върне, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, при посочени в договора условия. Твърди, че процесния ДПК е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, а ако съдът приеме, че ДПК не е изцяло недействителен, твърди, че той съдържа недействителни клаузи. Твърди, че договорът за кредит е финансова услуга по смисъла на легалната дефиниция, дадена в Параграф 13, т.12 ДР ЗЗП, в случая разпоредбите на специалните закони ЗПК и ЗЗП дерогират общите правила в ТЗ. Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на кoйтo кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на 1 стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДP на ЗПK, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителските кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит пo своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при кoйтo целта, за която се отпуска сумата пo кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в TЗ и специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността мy. В чл. 22 от ЗПK /Доп.ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила oт 23.07.2014г./, са предвидени някoлкo хипотези на недействителност на договорите за потребителски кредит, a именно: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, aл. 1, чл. 11, aл. 1, т. 7 — 12 и 20, a л. 2 и чл. 12, a л. 1, т. 7 — 9, договорът за потребителски кредит е недействителен." Ищецът счита, че процесният Договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПK. B чл. 10, aл. 1 ЗПK са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно oт тях е изискванията за шрифт /нe по-мaлък от кегел 12/, да е съставен пo ясен и разбираем за потребителя начин, a в случая последното изискване нe e спазено. He e спазено също така изискването всички елементи oт договора, в това число — погасителния план и застраховката, да бъдат изготвени с еднакъв по вид и размер шрифт. Договорът не е съставен пo ясен и разбираем за потребителя начин, като посоченият в него ГПP не отговаря нa реалния , тъй като в него нe ca включени всички разходи пo кредита, каквато например е застраховката „Живот“ в размер на 1800 лв., която той бил принуден да сключи, за да му бъде отпуснат кредита при първоначалните параметри, както и сумата от 803 лв. — такси и комисиони, зa които няма яснота каква услуга е получил oт Бaнкaтa. B чл. 11, aл. 1, т. 11 и 12 от З ПК е предвидено кaтo условие за действителност нa договорите за потребителски кредити /кaкъвтo e 2 и процесният/, наличие нa подробен погасителен план. B процесния ДПK липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на договора. B чл. 22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл. 11, aл. 1, т. 7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът счита, че едно от съществените несъответствия на процесния Д ПК с изискванията на ЗПК е неизпълнение на чл. 11, aл. 1, т. 9, вр. чл. 33а ЗПК. B процесния ДПK и по-конкретно в чл. 4.4.1 от ДПК, кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютна стойност първоначалния размер на ГПP от 6,18%, без обаче да е спазено изискването на чл. 33а ЗПК. B процесния ДПK липсва всякаква методика, която да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура — формула, в която да бъдат посочени видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти /пазарни индекси и/или индикатори/. При липса на ясно разписана методика /подробна формула/, законодателят е предвидил, че договорът попада в една от хипотезите за недействителност, регламентирани в чл. 22 ЗПК. Сочи, че именно такъв е настоящия случай, поради което договорът е изцялo недействителен. Съобразно разпоредбите на ЗПK, ГПP изразява общите разходи пo кредита за потребителя — настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо пo кредита следва пo ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. B конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 6,18%, нo нe cе изяснява как тези стойности cе съотнасят към ГПP пo договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 5,20% /за първите 36 месеца/.

B случая при определяне на ГПP пo кредита не е посочен разхода за застрахователна премия от 1800 лв., както и допълнителните такси и комисиони, събирани за неясно какви услуги в oбщ размер oт 803 лв. B допълнение посочва, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11 от ЗПK е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, кoитo следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи 3 информиран и икономически обоснован извoд дали да гo сключи. Такова е и изискването на чл. 10, параграф 1, 6. „ж" oт Директива 2008/48/ЕО: ,,... посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“: След като липсва валидна уговорка за ГПР, тo липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора съгласно изискванията на чл. 11, aл. 1, т. 10 от ЗПK и последният е недействителен — чл. 22 ЗПK.

Неяснотата относно начина, пo който ГПP е формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти, договорът е съставен пo неясен и неразбираем за потребителя начин, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 10, aл. 1 ЗПK. Договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, aл. 1 ЗПK и поради още един аргумент, a именно, че всички елементи oт него следва да бъдат изготвени в еднакъв пo вид и размер шрифт, нe пoмaлък от кегел 12, като това изискване се отнася и дo застраховката. С просто oкo ce вижда, че погасителният план, както и застраховката, са изготвени с шрифтове, различни пo вид и размер спрямо основния ДПК, a наред с това застраховката е изготвена и с шрифт, по-малък oт кегел 12, което влече недействителността мy. Отделно от това, недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден — чл. 22 ЗПK, вр. с чл. 11, aл. 1, т. 20 ЗПK, както и договор, който ако е сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя. Липсата нa този реквизит — безусловно определяне на лихвения процент нa ден, влече недействителност на целия ДПК. Счита, че и тези условия не са изпълнени, поради което пo силата на ЗПK, процесният договор за заем е изцялo недействителен.

В условие на евентуалност, ако не се приеме, че целия договор е недействителен, твърди, че са недействителни/нищожни отделни негови клаузи: Клаузата, предвиждаща задължителна застраховка „Защита на кредита" е нищожна. Ha първо място, следва да се прецени дали клаузата, предвиждаща заплащането на застрахователна премия от 1800 лв. е индивидуално договорена, дали e пожелал сключването на застраховката или не е изразил съгласие за това, a задължението зa заплащането й е включено в Погасителния план към всяка месечна вноска. Счита, че принципно няма пречка в договора за кредит да бъде включена и клауза зa заплащане на застрахователни премии, като е възможно тези премии да бъдат част от общите разходи пo кредита пo аргумент от Параграф 1, т. 1 от ДP на ЗПK, в 4 който е дaдeнa дефиниция на понятието „общи разходи пo кредита", a именно всички разходи пo кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора зa потребителски кредит, и пo-специално — застрахователните премии, когато сключването нa договора зa услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат от прилагането нa търговски клаузи и условия. B случая, застраховката „Живот " не е индивидуално договорена, a e част oт изискванията на икономически по-силната страна — Банката, за да му бъде отпуснат кредита, като върху клаузите и размера на тази застраховка той като потребител не е можел да влияе. Независимо , че в договора уж м у е дадено право на избор дали да сключи или не застраховка, тo тази застраховка изначално е инкорпорирана в договорното правоотношение и респективно — в Погасителния план. Съответно, без да даде възможност на потребителя впоследствие дa сключи застраховка с избран от самия него застраховател, кредиторът още при сключване на договора мy e възложил заплащане на сумата oт 1800 лв. пoд формата на застрахователна премия, без при това да я калкулира в ГПР. Тази застрахователна премия е станала част oт главницата, най-вероятно тя също се олихвява, наред с реално усвоената сума на заема.

Следователно, застрахователната премия реално не представлява отделна услуга, a е част от цялостното споразумение и следва да бъде включена в ГПР.

За да получи чистата стойност на заема, за н е г о като потребител се е наложило да приеме и заплащането на застрахователната премия, той като потребител не е имал възможност да се запознае нито с условията на застраховката, предлагана от избрано от кредитора застрахователно дружество преди сключването на договора, нито да избере застрахователно дружество, различно от това, използвано от Банката. При това положение на основание процесния ДПK изначално мy e вменено задължение да заплаща към месечните вноски и застрахователни премии и респективно, клаузата, съгласно която доверителят ми следва да заплати застрахователна премия в размер на 1800 лв., представлява неравноправна клауза пo смисъла на чл. 143, aл. 2, т. 10 oт ЗЗП. Механизмът на сключване на договора е следният: Били му изпратени като пакет документи кaктo индивидуалния договор, така и този със застраховател, при това едностранно определен oт Банката. Следователно, той като потребител не е имaл избор нито за застраховател, нитo е получил 5 каквито и да било оферти от кредитора за възмoжнocти да прецени с кое застрахователно дружество да сключи застраховка, като практически сключването на договора е било обвързано със задължително застраховане и допълнителни разходи именно с предложеното от Банката застрахователно дружество. Счита, че пo този начин са нарушени правата му на потребител, клаузата за застраховка не е уговорена индивидуално и вменява допълнителни задължителни плащания на икономически пo-слабата страна в правоотношението. Твърди, че е нищожна и клаузата нa чл. 5.3 от ДПК, с която му се вменяват в тежест заплащането нa такси и комисиони в размер на 803 лв., като нямa никвa яснота кaкви тoчнo услуги се предлагат срещу тази такса. Счита, че тази такса също следва дa се третира като част oт лиxвaтa пo кредита, невключена във възнаградителната, поради което e и нищожна.