Решение № 148 от 24.02.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Сливен, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230100262 по описа за 2023 година

Производството е по молба на пострадало лице за защита от домашно насилие, с правно основание на чл.5 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Молителката Ж. И. Г. твърди, че ответното по молбата лице Х. Я. И. е неин син. Посочва, че синът й, тя и нейния баща живеят в жилище, находящо се в с. Г, Об.С..

Сочи, че от месец юни на 2022 г. в поведението на синът й Х. Я. И. била настъпила коренна промяна, която се дължа на общуването му с неподходящи за него хора. Същите гостували в дома му, организирали шумни купони, в резултат на което, синът й започнал и да се държи грубо и неуважително към дядо си. Твърди, че в този период молителката е работила в чужбина, но по телефона е получавала редовно информация за сина си от нейния баща - И Г И., както и от брат си - Г И Г.

В молбата се посочва, че брат й често пътувал от дома си в гр. Т до с.

Г, за да прекратява среднощните сбирки на сина й, както и да го усмирява.

Изтъква, че брат й и е споделял, че четири пъти ситуациите са излизали извън контрол, като се е налагало и да подава сигнали към органите на МВР срещу собствения си племенник. Още повече, че брат й веднъж открил наркотични вещества у сина й, след което го завел лично в полицейско управление.

Посочва, че през месец октомври 2022 г., след като се завърнала в България, се убедила лично, че синът й е станал част от лоша компания, дружал неподходящи лица, които нямат добро име в обществото.

Отношението на сина й към нея и баща й било непристойно, като същият се 1 държал лошо, карали се почти всеки ден, той обиждал и псувал дядо си.

Изнудвал самата нея за пари, а в случай, че му откаже изпадал в нервна криза, започвайки да крещи и обижда. Заплашвал я, че ще изпотроши покъщнината, ако не получи желаната сума. В действителност е счупил множество предмети у тях. В същото време заплахите са отправени и срещу дядото, със същият претекст да получава и пари. Заявява, че сина й лентяйства, вместо да се развива и образова, кани често неподходящи приятели в дома им, без да иска разрешение. По време на сбирките говорят на висок тон, крещят, псуват, слушат силна музика, злоупотребяват с алкохол, което продължава до малките часове на нощта. При опит за разговор със сина си и гостите му, се е налагало да се обърне към органите на МВР, като е подавала сигнали за непристойното и опасно поведение на сина си. Твърди още, че всичко това й причинява психическо, емоционално насилие и въпреки, че е неин син, намира, че не може да извини непристойното му поведение и опасни реакции.

С молбата е приложена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗНД от молителката, в която са посочени конкретни дати на актовете на домашно насилие, съобразно законовите изисквания, а именно: 09.01.2023 година, 14.01.2023 година, 15.01.2023 година, 21.01.2023 година и на 22.01.2023 година. С молбата е приложена уточняваща декларация на лист 15 по делото.

На 09.01.2023 година, ответникът е изнудил своята майка да му даде сумата от сто лева, като я заплашил, че ако откаже ще изпотроши всичко.

На 14 и 15.01.2023 година, както и на 21 и 22.01.2023 година се е слушала висока музика, имало е злоупотреба с алкохол и имало непристойно поведение от страна на сина й и неговите приятели. Излагат се аргументи, че постоянно синът й я изнудва за пари и при отказ получава нервни кризи и започва обиди спрямо майка си, придружени с вандалски постъпки спрямо покъщнината им.

Предвид изложеното, моли съда да отстрани ответника от съвместно обитаваното им жилище, намиращо се в с. Г, Об.С. за срок от осемнадесет месеца, както и да му наложи и забрана да я приближава жилището на разстояние по-малко от петдесет метра за срок от осемнадесет месеца, както и съдът да наложи на ответника минималната предвидена от закона глоба.

В проведеното по делото съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощник, които поддържат молбата.

Ответното по молбата лице, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От разпита на свидетеля Г И Г – брат на молителката и вуйчо на ответника се установява, че от 2-3 години, ответникът се е променил много, като е станал агресивен, употребява наркотици и постоянно създавал 2 проблеми на майка си и вуйчото и дядото. Когато молителката е работила в чужбина, ответникът е създавал непрекъснато проблеми на вуйчо си и многократно се е налагало, същият да се обажда на телефон 112, за да търси съдействие и помощ от полицията. Свидетелят е виждал през камерите инсталирани в имота, как влизат цигани вътре, как той изпочупил стъклата на колата му, вътре в къщата всичко изпочупил - врати, маси, столове, като това негово държание продължавало и до ден днешен. Той играел хазарт, още от по време на пандемията, имал приятелка, която работела в казино и му влияела много лошо. Посочва, че всичко, което можело да се открадне от вкъщи, вече било откраднато, нищо нямало. Свидетелят посочва, че ответникът непрекъснато се саморазправял с молителката, като това ставало и през месец януари преди около 20 дни. Свидетелят посочва още, че сестра му се притеснявала от държанието и от поведението на синът си, тъй като той вземал наркотици, употребявал алкохол и бил агресивен. Доколкото знае не я е удрял, но тя се страхува от него.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел по делото, тъй като от неговите показания, се установи, че Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН кореспондира с истината, като молителката е подложена на непрекъснат психически и икономически тормоз.

От показанията на свидетелят се установява, че изложеното в Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН кореспондира с истината. Молителката е подложена непрекъснато на домашно насилие, като на конкретно посочени дати в декларацията - 09.01.2023 година, 14.01.2023 година, 15.01.2023 година, 21.01.2023 година и на 22.01.2023 година същият е упражнявал домашно насилие спрямо молителката.

На 09.01.2023 година, ответникът е изнудил своята майка да му даде сумата от сто лева, като я заплашил, че ако откаже ще изпотроши всичко.

Молбата за защита е подадена в съда на 27.01.2023 г. и в същата молителката твърди, че актът на домашно насилие е извършен на конкретно посочени дати, в рамките на предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН едномесечен срок, поради което е процесуално допустима.

Установи се, че ответникът по молбата е син на молителката, поради което настоящата молба е допустима, тъй като е подадена от лице от лимититативно изброените в нормата на чл. 3 на ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лицата, посочени в чл.3 от закона.

Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на 3 граждански правоотношения или т.нар. случаи на спорна съдебна администрация, при които се развива едно производство пред съд между молител (пострадало лице) и ответник (извършител) по смисъла на чл.12 от ЗЗДН, в което производство са допустими всички доказателствени средства по ГПК.

Твърдяното от молителката в молба и в съдебното заседание домашно насилие се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По делото липсват представени преписки от РУ на МВР.

Следва да се държи сметка и за своеобразието на ЗЗДН, изразяващо се в правилото на чл.13, ал.3 от закона, а именно, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3. Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в поголяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК.

С оглед на тази предвидена от законодателя възможност молителката е представила Декларация по чл. 9 от ЗЗДН в която са посочени актовете на домашно насилие, 09, 14, 15, 21 и 22.01.2023 година, с която молителката заявява, че спрямо нея е налице актове на домашно насилие.

В молбата за защита и в съдебно заседание молителката иска съда да наложи на ответника мерките, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, и съда намира за основателно искането за налагане на тези мерки.

За да определи срока на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, съдът съобрази, че молителят е майка и се нуждае от по-продължителен период от защита, за да преодолее психическата и емоционална травма, причинени й от ответното по молбата лице, както и че чрез посочената защитна мярка се защитава нейното здраве. В контекста на посочените обстоятелства, съдът намира, че необходимия срок на забраната на ответното по молбата лице да приближава жилището, в които живее находящо се село Г, община Сливен, на разстояние по-малко от 50 м. за срок от осемнадесет месеца.

С оглед императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, заедно с тези мерки, съдът следва да наложи и глоба, чиито размер определя на минималния такъв от 200 лв.

Ответното по молбата лице, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и на основание, Глава Осма от ГПК, следва да бъде осъден извършителят да заплати дължимата по настоящото производство държавна такса в размер 50,00 лв. по сметка на РС-Сливен, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН съдът следва да отправи предупреждение спрямо извършителя Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С., че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от 4 полицейските органи, констатирали нарушението и уведомена

Прокуратурата.

Молителката, не е поискала присъждане на разноските, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.15 от ЗЗДН във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Я. И., с ЕГН ********** от с.

Г, Об.С. Е ОСЪЩЕСТВИЛ на 09, 14, 15, 21 и 22.01.2023 година актове на домашно насилие спрямо молителката Ж. И. Г. , с ЕГН ********** от с. Г, Об.С., изразяващи се в заплахи, закани отправяне на обидни и нецензурни изрази.

НАЛАГА на Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С. следните мерки за защита от домашно насилие на Ж. И. Г. , с ЕГН ********** от с. Г, Об.С. :

ЗАБРАНЯВА на Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Ж. И. Г. , с ЕГН ********** от с. Г, Об.С., за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ месеца.

ЗАБРАНЯВА на Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С. да доближава жилището, в което живее Ж. И. Г. , с ЕГН **********, находящо се в с. Г, Об.С., на разстояние по-малко от 50 м. за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ месеца.

НАЛАГА на основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С. за извършената от него проява на домашно насилие спрямо Ж. И. Г. , с ЕГН ********** в с. Г, Об.С., ГЛОБА в размер 200 (двеста) лева, които следва да бъдат внесени по сметка на РС – Сливен.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Ж. И. Г., с ЕГН ********** от с.

Г, Об.С., с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН извършителя Х. Я. И., с ЕГН ********** от с. Г, Об.С., че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейските органи, констатирали нарушението и уведомена Прокуратурата.

ОСЪЖДА Х. Я. И., с ЕГН ********** от гр. Г, Об.С., да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 50 (петдесет) лева за държавна такса и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, които следва да бъдат внесени по сметка на РС – Сливен.