Акт от 05.03.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№

10 гр. Русе, 05.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VI - ти състав, в публично съдебно заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря БИСЕРКА

ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 73 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р.И.И.

***, чрез процесуалния му представител адв. С.С., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-1085-000045 от 20.01.2021 г., издадена от началник сектор

"Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил "БМВ 515 Д", с рег. *** за срок от 3 месеца.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени същата като му присъди направените деловодни разноски съгласно представения списък.

Ответникът по делото – началник сектор ПП към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Със ЗППАМ № 21-1085-000045 от 20.01.2021 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР – Русе спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ 515 Д", с рег. *** за срок от 3 месеца.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу последния е съставен акт за установено административно нарушение (АУАН) № АА962581 от 15.01.2020 г. от А. Д. на длъжност младши автоконтрольор към ОД на МВР – Русе, сектор ПП, за това, че на 15.01.2020 г., около 21: 35 часа, в гр. Русе, паркинг на магазин „Кауфланд“ ,намиращ се на убл.Христо Ботев – Русе, като водач на посочения по-горе автомобил, негова собственост, го управлявал, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като умишлено форсура двигателя, превърта задните задвижващи колела , поднасяйки задната част последователно вляво и вдясно.

Жалбоподателят оспорва приетото от административния орган от фактическа страна, като твърди, че на посочените в заповедта време и място действително е управлявал собственото си МПС, но настилката е била заледена и не е извършвал описаните в нея действия по умишлено нарушаване устойчивостта на автомобила, поднасянето му вляво и вдясно, без превъртане на задни гуми, а е навлязъл в паркинга при ляв завой и автомобилът е поднесъл поради метеорологичните условия и блокаж на системата независимо от ниската скорост, след което е овладял автомобила и паркирал, поради което не е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари.

С оглед установяване на спорните по делото обстоятелства съдът, на основание чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, взе предвид съдържащите се в приобщената към делото административна преписка писмени доказателства – докладна записка на полицейския служител А. Д., съставил АУАН № АА 962581 от 15.01.2020 г./ л.7 и л. 14 от преписката/, справка на л.12 относно извършена проверка по докладна записка и възражение срещу АУАН,докладна записка от Н.К. /л.17/, както и писмено обяснение, дадено от жалбоподателя на процесната дата (л. л. 9 и това на л.20 по повод АУАН от преписката).

В производството по съдебно обжалване на заповедта са събрани и гласни доказателства, които условно могат да бъдат обособени в две групи – св. показания на актосъставителя Д. и свидетелят по АУАН Н.К. – непосредствено възприели ситуацията поради местонахождението им на паркинга на магазин Кауфланд на бул.Христо Ботев , от една страна, и показанията на доведените от жалбоподателя свидетели – един от пътниците в автомобила – св.В. И.И. и св. И.Г., който твърди ,че е бил на място, разхождайки кучето си, видял е ситуация, като по-късно разбрал че е свидетел на процесната на база споделено от познат на жалбоподателя. Последният свидетелства, че е възприел движението на автомобила, управляван от жалбоподателя като навлиза в паркинга. Св.И. сочи ,че като пасажер в автомобила е възприел навлизането му в паркинга при завой наляво, когато автомобила е поднесъл и се е завъртял, след което веднага е спрял без да има въртеливо движения със задната част наляво и надясно при заледена пътна настилка Показанията на свидетелите от тези две групи разкриват съществено противоречие по отношение на главния факт, подлежащ на установяване в настоящото производство и съставляващ предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, а именно извършването на административно нарушение, изразяващо се в умишленото нарушаване на устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно, форсиране на двигателя, превъртането на задните задвижващи колела, както е описано в оспорената заповед. При преценка на тяхната достоверност съдът анализира събраните гласни доказателства както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.

Разпитаните по делото полицейски служители- единият съставил АУАН, а другия посочен като свидетел очевидец , сочат еднозначно на местоположението на служебния патрулен автомобил на посочения в заповедта паркинг, като св.Д. е бил в автомобила ,а св.К. се е придвижвал към него, излизайки от магазин „Кауфланд“. И двамата са категорични за възприетото както като шум от свистене на гуми, форсиране на двигател, занасянето наляво и надясно и наляво на л.а БМВ , което след това е паркирало в очертанията на клетка за паркиране. От показанията на двамата полицейски служители еднозначно се установява състоянието на пътната настилка- суха, обясненията на водача, че е искал да впечатли приятелката му, пътуваща на първата дясна седалка, както и че по-късно при съставянето на АУАН , след проверка с отрицателна проба за употреба на алкохол и наркотични вещества по повод възраженията по акта , водачът не е изразил ясно и недвусмислено различно становище освен бланкетното,че „има възражения“ поради известния размер на административното наказание.

Според показанията на актосъставителя, при съставяне на акта И. не е заявявал да е имал проблеми с автомобила към момента на вмененото му нарушение. Свидетелят пояснява, че при проведената беседа, неведнъж И. е посочил ,че е направил описаното и възприетото в АУАН ,за да впечатли приятелката си, както и че ако не се подаде газ при суха пътна настилка такова понасяне не би могло да се осъществи , защото теренът е абсолютно равен и автомобилът е с автоматична скоростна кутия/ както и заявава в обясненията си жалбоподателя/.

Свидетелите Д. и К. лично са възприели поведението на жалбоподателя на посочените в заповедта място, дата и час и начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя, а именно на паркинга на магазин Кауфланд , а не при навлизането в него, като и двамата сочат, че ако ситуацията е станала при навлизане в паркинга при извършване маневра завой наляво за излизане от път към навлизане за пакриране, не биха взели отношение към случая. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, доколкото те кореспондират на останалите доказателства по делото и на писмените обяснения, дадени от самия жалбоподател./ л.9 от преписката/.

Доколкото същите удостоверяват неизгодни за последния обстоятелства и се подкрепят от останалите събрани доказателства, те се ползват с материална доказателствена сила срещу него – арг. от чл. 175 от ГПК вр. чл. 171, ал. 2 от АПК. Обясненията са дадени непосредствено след установяването му на паркинга на МОЛ – Русе и в тях жалбоподателят заявява, че на паркинга е „ изтървал автомобила и той се е завъртял“ , като същевременно в с.з. на 02.03.2021г заявава ,че е бил наясно ,че системата за блокаж на двигателя и стабилизирането на автомобила не сработва, макар, че автомобила е с автоматична скоростна кутия. Така на практика той признава, че е извършил, и то в необходимата последователност, всички действия с кормилната и спирачната уредби на автомобила (същият е със задно предаване), нужни за извеждането му извън контрол, загубата на сцепление на задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо възстановяване контрола върху същия. От обективна страна тези действия изпълняват описаното в оспорена заповед поведение, изразяващо се в нарушаване устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно, която техника на управление на автомобила е придобила популярност като "дрифтиране". Следователно в дадените обяснения жалбоподателят оспорва единствено субективния момент на нарушението като твърди, че поднасянето на автомобила не е станало умишлено.

Показанията на свидетелите В.

И. и И.Г. също сочат на променливото движение на автомобила на посоченото място, докато св.Г. дори не сочи ,че е възприел движението на автомобила на територията на паркинга

Предложената от И. версия на събитията се опровергава от събраните доказателства. Не става ясно защо последният въобще е извършвал последователно поднасяне на задницата наляво,надясно и наляво, форсирайки двигател и възприетото свистене на гуми, щом теренът на паркинга на Кауфланд – Русе е равен, настилката е суха и обработена и подобно действие не е било необходимо, за да се изцвърши маневра по чл.25 ЗДвПV На следващо място, действията на жалбоподателя изглеждат житейски и правно нелогични, доколкото ако действително е бил налице технически проблем с блокиращата система , то той, като водач, е следвало да спре и да вземе мерки за отстраняване на неизправността – чл. 101, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, а не да подава газ (да ускорява), което действие е довело и до признатото от самия жалбоподател занасяне вляво и вдясно.

С оглед пълното им разминаване с останалия доказателствен материал, в това число саморъчните обяснения на самия жалбоподател и предвид приятелските им отношения с последния, съдът не кредитира показанията на доведените от него свидетели – В.И. и И.Г. , относно това нарушавал ли е жалбоподателят устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно. Изводът, че тези действия са извършени умишлено, се подкрепя и от показанията на св. Д. И К. , които заявяват, че при разговор с И. последният заявил, че извършеното от него управление на МПС е с цел да привлече вниманието на пътуващата до него приятелка Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. на директора на ОД на МВР – Русе, изменена със заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2, предл. 2 и началник на сектор "Пътна полиция" към Областната дирекция. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по делото, но е служебно известна на съда и с нея министърът е определил Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. По тази причина и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на групи в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе.