Решение № 395 от 12.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Ямбол, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Я. П. С. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20222330101240 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно осн. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, евентуално съединен с иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 15 841, 51 лв., от М. Г. М. против „Уникредит Булбанк“АД – гр. София.

В исковата молба е посочено, че ищецът е солидарен длъжник по договор за банков ипотечен кредит, сключен на 19.05.2012г. между ответника и физическо лице кредитополучател, което е починало, който договорът бил изцяло преуреден с анекс от 16.01.2013 г. Излага се, че сумата по кредита била изцяло усвоена от кредитополучателя- М. Г. В.. Излага още, че относно задълженията на кредитополучателя във връзка с погасяване на кредита бил сключен застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“, пакет А, със застрахователя „Кардиф – Животозастраховане“ АД, в полза на банката и кредиторът – ответник, вместо да упражни правата си по този договор след смъртта на кредитополучателя, се е снабдил с изпълнителен лист от 31.03.2016 г. и съответно образувал изпълнително дело №***/2016 год. при ЧСИ И. Х. за сумата от 158 000 лв., по което в периода от 01.04.2016 г. до 10.07.2019 г. от ищеца била събрана исковата сума в размер на 15 841, 51 лв., която се претендира с предявения главен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.

45 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Сочи се , че с договор за цесия от 10.07.2019 г. ответникът прехвърлил вземанията си по договора за кредит на „АСВ“ ЕАД. Твърди се, че по силата на решение на АС – Б. от 09.04.2020 г., влязло в сила на 21.10.2021 г. застрахователят бил осъден да заплати задълженията по процесния договор за ипотечен кредит на ответника. След влизане в сила на посоченото решение, кредиторът продължавал да бездейства и не събирал присъдената му сума от застрахователя, поради което ищцата и друг солидарен длъжник по кредита били овластени по тяхно искане от ЯОС да упражнят правата на кредитора, като се снабдят с ИЛ и проведат изпълнително производство спрямо застрахователя, в резултат на което вземането на банката в размер на 124 813,54 лв. било изцяло платено от застрахователя „Кардиф – 1

Животозастраховане“ АД. Въз основа на изложеното ищцата счита, че всъщност служителите на ответника са бездействали по отношение на упражняване на правата на кредитора по застрахователния договор, в резултат на което е била осъдена и срещу нея има изпълнително дело относно същите задължения и към настоящия момент, което не е прекратено /отново поради бездействие на ответника/ и по което събраните суми, представляват претърпени от нея имуществени вреди в резултат на така описаното им поведение. Ето защо предявява настоящите искове, като моли ответникът да бъде осъден да й заплати исковата сума представляваща претърпяна имуществена вреда вследствие на бездействие на служители на банката да упражнят правата спрямо застрахователя приживе на кредитополучателя и след неговата смърт, като евентуално и в случай на отхвърляне на главния иск счита, че ответникът неоснователно се е обогатил за нейна сметка с исковата сума, която не му се следва.

След направено уточнение заявява, че претендира законна лихва върху сумата от датата на исковата молба. Претендира и разноски по производството.

В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че предявените искове били недопустими, доколкото редът за защита на ищеца бил този по чл. 439 ГПК. По същество оспорва да е налице противоправно поведение от страна на ответника, както и настъпила вреда за ищеца, доколкото страните са били обвързани от валидно заемно правоотношение, като претендираната сума е послужила именно за погасяване на задължение по посоченото правоотношение. Оспорва евентуалния иск с твърдение, че е налице основание за получаване на сумата - валидно възникнало заемно правоотношение между страните. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.

В с.з. страните не изпращат представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва и се установява от писмените доказателства по делото, че на 19.05.2012 г. между "Уникредит Булбанк“АД и М. Г. В. – кредитополучател е сключен Договор за банков ипотечен кредит № ************** за сумата 90 000 лв., която е била усвоена. Съгласно чл. 8 от договора за кредит като обезпечения за вземането на банката-кредитор е била вписана ипотека върху недвижимия имот, закупен със средствата по кредита и са поети солидарно задължения от трети лица- Д. И. П. – солидарен длъжник, Г. А. И. – солидарен длъжник и ищцата М. Г. М. – солидарен длъжник. В чл. 9 към договора за кредит, като допълнително условие на договора е предвидено сключването на застраховка "Кредитна Протекция, Пакет А“ на застрахователите "Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф – Общо застраховане, клон България“ ".

Представени са и погасителни планове, вкл. ОУ към договора в Раздел 5 от които е предвидено кредитополучателят да сключва и поддържа за целия срок на договора застраховка „Живот“, по която банката е посочена като трето ползващо се лице – единствен получател на застрахователното обезщетение , която застраховка следва да покрива поне рисковете смърт в резултат на злополука или заболяване; трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на злополука или заболяване над 70 %, за което е издаден застраховката сертификат № ***/0199 г., приложен по делото, със застрахован - М. В., с ползващо се лице - "Уникредит Булбанк“АД или застрахования, респ. неговите законни наследници, ако е направено 2 пълно предсрочно погасяване на кредита при платена периодична застрахователна премия, освен в случаите на вътрешно рефинансиране.

Приет е и Анекс № 1 към договора за кредит от 16.01.2013 год.

Видно от приложените ЕР на ТЕЛК, в резултат на заболяване на кредитополучателката В . е била призната трайно намалена работоспособност - 72 %, считано от датата на експертизата - 19.09.2012 г., продължена до 01.09.2015 г. с противопоказани условия на труд. От представеното удостоверение за наследници изх.

№ **24.03.2016 год. се установява, че кредитополучателят М. В. е починала на *****.2014 год., като е оставила законни наследници – Щ. И. Щ. и Д. И. П., последната отказала се от наследството на наследодателката , като отказът й е вписан под № ***.2016 год. в нарочната книга на ЯРС.

В качеството си на единствен наследник Щ. Щ. е отправил уведомление за настъпило застрахователно събитие вх. № ******/08.07.2016 год. до „Кардиф Животозастраховане, клон България“" КЧТ за настъпилите застрахователни събития и е поискал застрахователят да плати в полза на банката-кредитор остатъчната стойност от баланса на договора за банков ипотечен кредит към датата на смъртта на застрахованата, вкл. лихвата по кредита. Застрахователят е отказал плащане с възражения срещу твърдението за настъпило застрахователно събитие - трайно намалена работоспособност и за прекратяване на договора , за което Щ . е бил уведомен с писмо изх. № **21.07.2016 г.

Междувременно ответната банка е обявила кредита за предсрочно изискуем , за което са изпратени и съответните уведомления. Ответникът се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 31.03.2016 г. на осн. чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № ***/2016 г. на ЯРС срещу солидарните длъжници посочени в договора за ипотечен кредит за непогасената главница заедно със съответните лихви.

Представено е и решение на ОС – Ямбол по гр. дело № ***2016 год., с което е уважен предявеният от банката против възразилите длъжници иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от общо 140 000, 51 лв. – главница и лихви, вкл. е отхвърлен предявен от последните обратен иск против застрахователя „Кардиф Животозастраховане, клон Бълагрия“КЧТ с правно основание чл. 242,ал.1 КЗ отм., вр. чл. 134 ЗЗД. Предвид липсата на отбелязване дали решението е влязло в сила и след служебна справка съдът констатира, че с решение на АС – Б. по т. д. №***/2017 год., посоченото решение на ЯОС е било потвърдено в обжалваната му част, относно отхвърления обратен иск.

По молба вх. № ****/25.04.2016 год. на ответника е било образувано изп.д. № ***/2016 год. по описа на ЧСИ И. Х., приложено в цялост към настоящото гражданско дело, по което са били осъществени множество изпълнителни действия, вкл. срещу ищцата, като на 11.05.2023 год. е била депозирана молба от взискателя „АСВ“ЕАД за прекратяване на ИД на осн. чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК. С постановление от 19.05.2023 год. на ЧСИ ИД е било прекратено , като са вдигнати наложените запори и възбрани.

С влязло в сила на 21.10.2021 год. решение по в.т.д. ****/2020 год. на АС – Б. е бил уважен предявеният от Щ. Щ. против „Кардиф Животозастраховане, клон България“КЧТ иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД за суми дължими по застраховка – сертификат ******19.05.2012 год. в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“АД.

С определение ***/24.01.2022 год. по гр.д.***/2022 год. на ЯОС в производство по чл. 134,ал.3 ЗЗД , вр. чл. 389 и сл. ГПК , съдът е овластил М. Г. М. и 3

Г. А. И. да упражнят правата на длъжника „Уникредит Булбанк“АД , като се снабдят с ИЛ по влязлото в сила решение ***/09.04.2020 год. на БАС и въз основа на ИЛ да образуват и проведат изпълнително производство срещу осъдения длъжник „Кардиф Животозастраховане, клон България“КЧТ.

Ищцата е представила още удостоверение от ЧСИ, Сметка за размер на дълга, Справка за дължими и заплатени суми, вкл. молба от взискателя „АСВ“ЕАД с потвърждение за заплащане от страна на застрахователя на сумата 124 813, 54 лв., с която моли да бъде намалено задължението на длъжниците по ИД № ***/2016 год.

По делото е представен и приет и Устав на Уникредит Булбанк АД , касаещ капитал и акции, предмет на дейност , органи, прекратяване на дейността и други.

С Решение № ***/07.03.2023 год. по гр. дело № ***2022 год. на ЯРС , съдът е уважил в условията на чл. 238 от ГПК иск с правно основание чл. 439 ЗЗД предявен от ищцата М. Г. М. и Г. А. И. против „АСВ“ЕООд за недължимост на сумата от 12 261, 21 лв. по ИД №***/2016 год. на ЧСИ И. Х..

Представена е и длъжностна характеристика на Я. П. И. – специалист продажби, обслужвал процесния договор за кредит.

По делото е назначена и прието заключение на СИЕ, вещото лице по която след извършване на необходимите справка е посочило, че за периода 01.04.2016 – 10.07.2019 год. по ИД № ***/2016 год., с взискател „Уникредит Булбанк“АД от М. М. са събрани суми в общ размер на 15 841, 51 лв. Описано е какви суми са погасени по кредита приживе на кредитополучателката, вкл. какъв е размера на постъпилите по ИД суми и как са разпределени те. След приспадане на внесената от застрахователя сума остатъчното задължение по договора за кредит е в размер на 17 375, 50 лв. ,като експертизата не може да отговори на въпроса какъв е бил размерът му към момента на удържане на всяка една от процесните суми от трудовото възнаграждение на ищцата.

Към датата на подаване на ИМ по настоящото гражданско дело остатъчното задължение е в размер на 16 503, 97 лв.

При изслушването си в с.з. вещото лице е конкретизирало, че процесния договор за кредит според справка при „АСВ“ ЕАД не се води погасен,като посочения в експертизата незаплатен остатък , остава след всички плащания – от главния длъжник, от солидарните длъжници, от застрахователя и от продажбата на имот на сина на кредитополучателката.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените искове е – главен иск по чл. 49 ЗЗД , вр. чл. 45 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД.

Така предявените искове съдът намира за допустими, а релевираното от ответника възражение за недопустимостта им за неоснователно.