Решение № 6898 от 10.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 10.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЬД, ГО –въззивни състави, ІV Г въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 4244 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение от 14.12.2018 г., постановено по гр. д. № 85981/2017 г. по описа на СРС, 140 състав е отхвърлен предявения от И.С.Б. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 12 487,87 лв. - недължимо платена по договор за банков кредит за ремонт на недвижим имот № HL 31217/20.03.2008 г. и представляваща формирана за периода от 07.12.2012 г. до 07.12.2017 г. разлика между левовата равностойност на платените вноски по договора за кредит в швейцарски франкове и левовата равностойност на месечните вноски в евро, поради валутна разлика между швейцарския франк и евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2017 г. до окончателното й изплащане. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 2050 лв.-разноски по делото.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от 04.02.2019 г. от ищцата, в която се поддържа, че правните изводи на съда са неправилни и необосновани, тъй като не кореспондират на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че от данните по делото безспорно се установява, че в резултат на служебното превалутиране при отпускане на кредита от евро в швейцарски франкове, ищцата е надплатила сума в размер на 12 487,87 лв. Излага становище, че съдът е бил длъжен служебно да следи дали клаузите от договора за кредит, с които всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест на потребителя, са неравноправни. Останалите доводи в жалбата касаят въпроси за неравноправност на клаузи от договора, които нямат отношение към предявеното от ищцата вземане за неоснователно обогатяване, изразяващо се в платени без основание суми, формирани в резултат на промяната на валутния курс на чуждестранната валута, при който е уговорен кредитът /т.е. в резултат на поскъпването на швейцарския франк спрямо еврото/. Въззивницата моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – „Ю.Б.“ АД, с който оспорва жалбата. Излага съображения, че жалбата е недопустима, доколкото доводите, изложени в нея касаят валидността на клаузи от договора за кредит, част от които са предмет на други производства, по което са налице влезли в сила решения. На следващо място се поддържа, че жалбата е неоснователна и има бланкетен характер. Поддържа се, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора не е неравноправна, като се поддържа, че кредитът е отпуснат и усвоен в швейцарски франкове. Моли съда да потвърди решението.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е и частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.Същото обаче е частично неправилно по следните съображения:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 487,87 лв., представляваща недължимо платена за периода от 07.12.2012 г. до 07.12.2017 г. сума, формирана в резултат на валутната разлика между швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендираното вземане ищцата основава на твърдения за неравноправност на клаузи от договора за кредит, даващи право на банката да превалутира служебно сумата по кредита при отпускането му от швейцарски франкове в евро, както и да преизчислява остатъка от главницата от кредита и месечните вноски по свой курс „купува“ за швейцарски франк.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит за ремонт на недвижим имот № HL 31217/20.03.2008 г., не е неравноправна, тъй като не води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Безспорно по делото е, че между страните е сключен договор за кредит за ремонт на недвижим имот № HL

31217/20.03.2008 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на сумата от 61 500 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на ответната банка в деня на усвояване на кредита. Няма спор, че са усвоени 60 на сто от сумата по договора за кредит, а същият е бил обезпечен с договорна ипотека. В деня на усвояване на кредита страните са подписали приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в което е посочен приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В чл. 2, ал.3 от договора страните са се съгласили, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по посочената в договора сметка се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута – в евро. Страните са се съгласили, че крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. В чл.6, ал.2 от договора е предвидено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, на месечни вноски съгласно погасителен план към договора. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноски по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Според чл.12 от договора, банката запазва правото си по време на действието на договора да променя Тарифата за условията, лихвите , таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното им превалутиране по реда на чл.20. В чл. 22 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл.20 от договора може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /вкл. и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

С влязло в сила решение на СГС, постановено по в.гр.д.№ 3039/20018 г., е потвърдено решение на СРС от 07.11.2017 г. по гр.д. № 73273/2016 г. в частта, с която е признато за установено по исковете, предявени от И.С.Б. срещу „Ю.Б.“ АД, че клаузите на чл.3, ал.1 в частта „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договор кредит за ремонт на недвижим имот № HL

31217/20.03.2008 г., са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. чл.146, ал.1 вр. чл.143 ЗЗП като неравноправни и в частта, с която „Ю.Б.“ АД е осъдено да плати на И.С.Б., сумата от 3 921,91 швейцарски франка, платена без основание за периода 17.01.2011 г. до м.10.2015 г., представляваща сбор от надплатените месечни анюитетни вноски по договора в резултат на извършеното от банката едностранно изменение на лихвения процент по кредита, ведно със законната лихва от 13.01.2016 г. до окончателното изплащане. Решението на СРС в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.22 от договора, не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна експретиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че кредитът е усвоен в евро и кредитополучателят не е получавал швейцарски франкове, като превалутирането от швейцарски франк в евро, извършено на 07.04.2008 г. служебно от банката при курс 1,621029 швейцарски франка за едно евро. За погасяване на месечните анюитетни вноски по договора за кредит, ищцата е внесла директно швейцарски франкове на каса, без сделка за покупка на валута, общо 110 пъти, а 13 пъти-чрез покупка на швейцарски франкове от банката, като внесените суми за периода от сключване на договора до 07.12.2017 г. са общо в размер на 47 500,00 швейцарски франка. Съгласно заключението на вещото лице разликата между евровата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове и вноските в евро, които би платила ищцата, ако кредитът се погасява в евро, при лихвени проценти, които банката е прилагала по кредита, е в размер на 9 120,04 евро за периода от сключване на договора до 07.12.2017 г. За посочения от ищцата в петитума на исковата молба период, за който се твърди, че е платила без основание суми в резултат на валутната разлика между швейцарски франк и евро /07.12.2012 г.-07.12.2017 г./, разликата е в размер на 6 408,40 евро/ или 12 403,97 лева/, съобразно констативната част на основното заключение.

Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Ищцата е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред. към момента на сключване на договора – 20.03.2008 г./, поради което в отношенията им са приложими разпоредбите на този закон. Последният определя, че „финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният договор има характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП.

За да се установи дали чл. 6, ал.2 от договора за кредит е неравноправна е необходимо последната да бъде тълкувана граматически и систематически с всички клаузи на договора, като с оглед целения от страните правен и икономически ефект се държи сметка за тълкуването й с чл.20 и чл.21 от договора.

Съгласно чл.6, ал.2 от договора за кредит погасяването на последния се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове.

В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.3, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо съгласие и оправомощава банката.

Съгласно чл. 20, ал.1 и ал.2 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в лева или евро, като за услугата се съгласявал да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката, като се съгласявал в тези случаи банката да превалутира кредита в евро/лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.

Разпечатката съдържа 27 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ef3a0c1-1e7a-4047-89ce-075e06a551b7