Решение № 56 от 12.04.2022, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 455/2021
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 12.04.2022
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 378, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 490 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.559 · Кодекс за застраховането
- чл. 559, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 105, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 34, ал. 3 · Правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. В., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: А.М.П.
Членове:
В.Й.М.
Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело № 20211300500455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г.Т. Й. от гр.В., жк“С. „ № * вх*А ет.* ап.*, ЕГН : **********, представляван от адв А.Ц. от АК-В., в качеството й на особен представител на осн. Чл.47 ал.6 ГПК, против Решение № 342/23.07.2021г., на РС В., с което е уважен предявения от ГФ, със седалище в гр.С. ул.“Г.И.“№* против жалбоподателя иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 и ал.3 вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане да заплати сумата в общ размер от 16 565.68 лв./главница/,от която:
13 081.49 лева,възстановено обезщетение по щета №
120636/07.08.2014 г. и 3 484.19 лв. възстановено обезщетение по щета № 220104/07.08.2014 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /09.08.2019 год./ до окончателното изплащане на сумата, 1789.56 лв,представляваща направени разноски по делото/ за държавна такса -662.63лв., за особен представител на ответника-1026.96 лв. и за възнаграждение за вещо лице-100 лв./.
В жалбата се излага, че решението на РС В. е неправилно, необосновано 1 и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда за доказаност на осъществяването на фактическият състав на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.
Поддържа се, че вината на ответника за причиняването на ПТП на 16.12.2008г. в Р Г. , не е недоказана от ищеца, който носи доказателствената тежест за това. Поддържа се, че макар в отношенията си с органа по изплащане на обезщетенията, ГФ да няма правомощията да прави преценка по същество, това не го освобождава от задължението да докаже фактите, които са релевантни за уважаване на регресният му иск. Сочи се, че фонда разполага с възможността да поиска от органа, изплатил обезщетението, представяне в оригинал или официално заверен препис от документите, установяващи настъпване на деликта, съобразно законодателството на страната, в която се е осъществил.
Сочи се още, че съдът неправилно е осъдил лицето Г. Т. М. с ЕГН :
**********, тъй като предявените искове са срещу лице с ЕГН : **********, поради което ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Посочва се, че документа отразяващ транспортното произшествие в Р Г. като извършител е записано лицето Г.Т. Й., име на майка П., българин, роден на **г.
Поддържа се, че представените писмени доказателства с исковата молба, не са заверени от Българското посолство или Министерство на външните работи на Р Г. и следва да се изключат като доказателства по делото.
Посочва се, че решение № 54/2014г на мировия съд Т. не е преминало предвидената в ГПК процедура по неговото признаване, поради което не представлява годно доказателство.
По отношение на лицето Г.Т. Й. решението няма осъдителен петитум, поради което няма действие по отношение на него.
Поддържа се, че са незаконосъобразни и изводите на ВдРС относно направените възражения за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца. Ето защо се поддържа, че претенцията на ищеца е останала недоказана, поради което моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново от въззивният съд, с което да се отхвърлят предявените претенции.
2
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа, че първоинстанционният съд, след задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, е произнесъл правилно, обосновано и законосъобразно решение.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение, респективно за потвърждаване на атакуваното решение.
В съдебно заседание въззивника, чрез назначеният му особен представител, поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззиваемия.
Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенциите.
Въззиваемата страна, чрез постъпила писмена молба от пълномощник, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.288а, ал.3 вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от ГФ за осъждане на Г.Т.
Й. от гр.В., жк“С. „ № 9 вх.А ет.2 ап.6, ЕГН : **********, да заплати сумата в общ размер от 16 565.68 лв./главница/,от която: 13081.49 лева,възстановено обезщетение по щета № */07.08.2014 г. и 3484.19 лв. възстановено обезщетение по щета № */07.08.2014 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /09.08.2019 год./ до окончателното изплащане на сумата, представляваща възстановено от фонда на изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Р Г. , обезщетение, произтекли от ПТП настъпило на 16.12.2008г. в Р.Г.
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 288а ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. /на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/ е възстановил изплатените от НББАЗ на Националното Бюро на Г. по щета № 120636/07.08.2014 г. и щета № 220104/07.08.2014 г. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 16565.68 лева за ПТП, настъпило на 16.12.2008 г., както следва:
По щета № 120636/07.08.2014 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 13081.49 лева за увредения при ПТП, настъпило на 16.12.2008 г. в гр. Т., 3
Г., л.а. „О.А.“ с рег. № *, собственост на A. Q. L.
По щета № 220104/07.08.2014 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3484.19 на A. Q. L. и A. Q. S., пострадали при процесното ПТП като водач и пътник в посочения по-горе лек автомобил.
Сочи, че виновен за катастрофата е ответникът Г.Т.М., който управлявайки собствения си л.а. „О. К.“ в гр. Т., Г. поради движение с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, на кръстовището на ул. „С.“ и ул.
„П.-Б.“, реализира ПТП с правомерно движещия се лек автомобил „О.А.“ с рег. № YHH5533. Вследствие на катастрофата пострадали A. Q.
Lazaros и A. Q. S. - водач и пътник в процесния лек автомобил „О.А.“.
Излага се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „ГО“ към датата на ПТП.
Твърди, че ищецът поканил ответника да възстанови платеното от него, но до датата на подаване на исковата молба това не било сторено.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 16565.68 лв., представляваща сбора от възстановените от ГФ по щета № */07.08.2014 г. – 13081.49 лева и щета № */07.08.2014 г. – 3484.19 лева обезщетения ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът в едномесечния срок, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, като е оспорил иска,направил е различни възражения,включително и за изтекла погасителна давност.
Настоящият състав на В.ски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася 4 служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В разглеждания случай оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния относно доказаността на вината на ответника за процесният инцидент, от който са произтекли вреди. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От ангажираното по делото копие от книга за провинение и събития на отдел“П.П.“ на Т. към Дирекция на полицията на Аркадия-Г. №2517/179-у е видно,че се дава информация за настъпило ПТП на 16.12.2008 г.в гр.Т., между два автомобила - л.а. „О.А.“ с рег. № *, собственост на A.
Q. L. и автомобил с регистрация * ,чиито шофьор и спътничка напускат и бягат от местопроизшествието,както и че в следствие на удара първия автомобил се отклонява и в друг л.авт.№*,като са причинени материални щети по трите автомобила и ранени двама души/шофьор и спътничка/в първия автомобил . Посочено е,че след проведено предварителното следствие е установено,че водач на л.авт. с № * е българският гражданин- Г.Т. Й..,роден на **г.,с майка П..Отделно е установено,че Г.Т. Й. е управлявал автомобила без застраховка и без свидетелство за управление. Отразено е че Г.Т. Й. е задържан и обвинен за нарушение на чл.43 и „чл.94 от Кодекса за движение по пътищата и чл.17 пар.1 от Закон 2170/1993 .
Посоченият по-горе документ е приложен на гръцки език ,ведно с надлежен превод от гръцки на български.
Обстоятелството,че към момента на горното ПТП лекият автомобил „О.“ К.“ с регистрация * е бил без застраховка се вижда от справка от информационнен център към ГФ ,както и от претенцията за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ,включително и от отговор на ГФ 5 до Бюро на автомобилните застрахователи.
Установява се от приетото по делото Писмо вх.№08-00-90/09.07.2009г. на ГФ, ведно с превод от английски на български език, че НББАЗ е отговорило на Бюрото на автомобилните застрахователи-Г. по повод на заявена претенция към водача на л.а „О.“ К.“ с регистрация * относно процесното ПТП. Видно е още, че НББАЗ е уведомило за това ГФ.
От представените доклад по щета №120636/07.08.2014 г. и доклад по щета №220104/07.08.2014 г. ,е видно,че са приети съответните претенции за възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация,както и че НББАЗ е отправило искане до ГФ, за възстановяване на сумата от 13081.49 лв./имуществени вреди/,както и на сумата от 3484.19 лв./неимуществени вреди/ , съответно представляващи изплатено обезщетение по първата и втората щета /общо в размер на 16565.68 лв./,причинени в резултат от процесното ПТП по повод виновното поведение на водача на незастрахованото МПС-л.а „О.“ К.“ с ДКН * .
От платежни нареждания от 20.08.2014 г. е видно,че ГФ е превел горните суми на НББАЗ.
Стойността на уврежданията е посочена в решения №54/2014 г. на съд Т.,като по предявения иск за обезщетение на причинени вреди от процесното ПТП е осъден ответника бюро“Зелена карта“/Международно застрахователно бюро/.Видно от съдебните решенията е ,че поради обстоятелството,че ищците са оттеглили,преди всички изслушвания,иска си по отношение ответника Г.Т. Й. съдът е приел,че съответната искова молба не е упражнена към него ответник,поради отказ от иска .
От цитираните решенията е видно,че съдебния състав е приел за безспорно,че вината за процесното ПТП е на ответника.
От приетата по делото Регресна покана изх.№ГФ-582/29.11.2018г., ведно с известие за доставяне е видно,че същата не е връчена.
В заключението си на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза вещото лице е отбелязало,че ГФ, на основание чл.288а, ал.1, от КЗ/отм./, сега чл.559, ал.,, т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г/ на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС, е 6 възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Г. по щета № */07.08.2014 г. и щета № */07.08.2014 г. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 16 565,68 лв., за ПТП, настъпило на 16.12.2008 г., както следва: По щета № */07.08.2014 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 081.49 лева , за увредения при ПТП, настъпило на 16.12.2008 г. в гр. Т., Г. , л.а. „О.А." с per. № *, собственост на A. Q. L.,както и по щета № 220104/08.08.2014 г.- обезщетение за неимуществени вреди в размер на