Протокол № 312 от 24.02.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 312 гр. Сливен, 22.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д.а Наказателно дело частен характер № 20222230200081 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Тъжител с пор. № 1, редовно призован, се явява лично и с адв. К. К. от АК – Сливен, надлежно упълномощен.

Подсъдим с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и с адв. М. П. от АК – Сливен, надлежно упълномощен.

Сина на подсъдимия е в залата

Адв. К. : Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Г- жо съдия, да се даде ход на делото.

Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Делото е във фаза на съдебно следствие.

Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.

Адв. П.: Няма да соча други доказателства по делото. Моля подсъдимия да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. РАЗПИТАН КАЗА: Това се случи след 22 часа, вечерта, не бях си легнал още и започнаха да хлопат от горе. Чуваше се бягане и пускане на тежести. Аз 1 долу имам 2 стаи, а над мен е тяхната кухня и още една стая. Към 22 и 10 започнаха да хлопат и излязох и взех една четка с която мета плочките и почуках на щорите й. Нейните прозорци от източния и южната страна са към моя двор. Почуках на щората и казах „няма ли да спрете, искам да спя“ и те наистина спряха. Оставих четката и отидох до дървата, до нея има ограда и двора е разделен. Отидох до дървата и след 4-5 секунди, нямаше 10, светнаха лампата на терасата, а аз долу бях в тъмно и там няма лампа и затова те не ме виждаха.

Започнаха да ме търсят, като дъщеря й казваше „майко къде е, къде се скри“, но те не могат от горе да ме видят. Когато се изправих взех дърва в едно кашонче и покрих дървата, тъй като съм ги завил с найлон. Дъщеря й ме видя и каза „майко тука е“. Аз си взех дървата и продължих. Обиждаха ме, заканваха ми се, но аз тръгнах да се прибирам и завих към вратата, но М. ме чакаше с един цветарник сложен отпред на терасата. Тя беше го хванала с две ръце пред нея. Чувах ги, но не ги виждах. М. стоеше на терасата си от моята страна на входа и тогава вече я видях. Отдолу не можех да ги видя, до дървата. Тя държеше цветарника и нищо не казваше, а аз като я видях се спрях на 2 метра от моята врата и тя нищо не правеше, но като тръгнах да влизам се помъчи /знаех си, че нещо ще направи и я наблюдавах/ да хвърли този цветарник, но той е много тежък от долната част, а от горе имаше поставка за саксия. М. го вдигна на 20-30 см. пред гърдите си и като се спрях си мислих, че ще го хвърли, но тъй като е тежък я повлече. Има наклон и тя падна заедно с него и се завъртя и като падна при завъртането тя падна и се удари. След 4-5 секунди го пусна и той тръгна на долу, а аз бях учуден. Цветарника падна и улука го спря, като мен ме удари по ръката, но леко. През това време дъщеря й извика майко какво направи и аз се прибрах. Тогава се е ударила. Аз се прибрах, но след това дойдоха двамата й внука и започнаха да хлопат над моята стая, аз бях облечен и реших да бягам, като отидох на вилата.

Пеша отидох до вилата тя е на 1 км. от нас. През това време е идвала полиция, на аз вече не бях там. Това се случи към 22 и 20 часа. На другият ден сутринта се прибрах в нас.

Цветарника беше долу пред моята врата. Сина ми го нямаше и се обадих на внука ми и той дойде. Взе мен и цветарника и отидохме при районния, той свидетелства и написахме какво се е случило при него. Тези дървета не съм ги хвърлял аз, не виждах къде е М. и дъщеря й.

Видях я чак когато застана над вратата ми. Много добре видях, като падна върху цветарника и се удари в лявата страна на главата, защото падна на него. В моя участък няма осветление.

В двора няма осветление, а и аз не цъкам лампа. Нейната лампа на терасата светеше. Аз тогава разбрах, че излизат и с излизането започнаха заплахите и обидите. Този цветарник преди това беше на терасата й от много години. На следствения експеримент също разказах и показах какво се случи.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Съдът прикани страните към помирение.

ТЪЖИТЕЛКАТА: От 98 година сме скарани и няма да успеем да постигнем такова.

Искам човешко отношение спрямо детето.

Адв. П.: Ние сме готови да постигнем такова, но не успяваме.

На осн. 283 от НПК, съдът

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени материали приложени по делото.

Адв. К.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.

Адв. П. : Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.

На основание чл.284 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВИ на страните веществените доказателства по делото, а именно: дърво с неправилна форма с две рамена под ъгъл, под формата на бумеранг,който около средата има израстък,като кука с дължина 50 см. и дебелина 3 см., както и цветарник/тежка поставка за цвете/.

СТРАНИТЕ: Нямаме възражения по веществените доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на устните

С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:

Адв. К. : Г-жо съдия аз считам, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се доказа твърдяното от доверителката ми, че именно на въпросната дата и час е била замеряна и ударена по главата от подсъдимия в областта на лявата вежда и челото с дърво за горене, тъй наречената цепеница. Изслушахме подробните обяснения на подсъдимия и аз ги намирам, като една правдоподобна измислица и негова защитна теза, да има право на това и заключението на вещото лице беше категорично, че това, че травмата на тъжителката е получено от един единствен удар с тъп предмет и по вероятно да е от удара с дървото, като завърши и заяви, че може и да е с друг предмет но най вероятно е от удар с дърво. Назначеният от вас следствен експеримент подсъдимия съвсем непринудено, влагайки енергия и сила хвърли двете дървета за огрев, като процесното попадна точно до колоната точно където е стояла доверителката ми и е получила удар в ляво 3 в областа на лявата вежда. Това е станало много бързо, дори мигновено и не знам как той е възприел фактите около въпросния цветарник, вдигането му, изправянето му, засилването му към него, падането от парапета на терасата и дори удара. Хипотетично ако приемем, че това се е случило доверителката ми най-вероятно нямаше да вика полицейски екип, обаждайки се на 112, по точно нейната дъщеря й, а щеше да потърси медицинска помощ викайки линейка или отивайки в спешна помощ, но първото обаждане е на телефон 112 за това, че спрямо нея е осъществено насилие. Бяха разпитани полицейските служители, като единият от тях свидетеля Колев, заяви „мъжа не ми отвори вратата, а жената която ни повика имаше кръв по ръкава“. Всичко това ни дава основание да считам, че твърдяното в тъжбата е доказано по несъмнен начин. Доверителката ми е изживяла негативно получената травма в резултат на действията на подсъдимия, удара в главата замеряйки я с дървото, продължително време след инцидента не се е чувствала пълноценно, сънят й бил нарушен изпитвала е болки, била е депресирана и това я мотивирало да посетила психолог и в тази връзка ви представихме удостоверение за психологично изследване с визирана в него диагноза „посттравматично стресово разстройство“. В заключение заявявам, че това едва ли би се случило с нейната психика и здравословното състояние ако тя сама си бе причинила тази травма. С оглед на изложеното ще ви моля да признаете подсъдимия за виновен и да му наложите съответното наказание по смисъла на НК. Съобразяваме се с неговата възраст, но дори и той да не е имал възможност въпросната вечер, пълноценно да си почине и да заспи, в този късен час, си има законов ред, а именно той би следвало да се обади на тел. 112 и да потърси съдействието от органите на полицията и на доверителката ми щеше да бъде съставен акт по наредбата за опазване на обществения ред и нямаше да се стигне до този инцидент. Просто тези негови действия са били извършени и само от него, поради което той е извършил деянието което е посочено в тъжбата, а именно причиняване на леки телесни повреди. В този смисъл сме предявили граждански иск, моля да бъде уважен, като основателен и доказан, до окончателното му изплащане и по правилата на процеса претендираме направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство. В този смисъл Ви, моля за вашата присъда.

ТЪЖИТЕЛЯТ: Нямам какво да добавя съгласна съм с изложеното от повереника ми.

Адв. П. : Г-жо председател, изложената защита мога да я приема, като една перфектна архитектура по предположения. На места се опитват да бъдат направени внушения които да убедят състава във виновността на подсъдимия по повдигнатото обвинение. От събраните по делото гласни и писмени доказателства смея да твърдя, че няма установяване по безспорен и категоричен начин, че увреждането на тъжителката се е получило по начина по който тя твърди, напротив има други доказателства които ще се развият в процеса на защитата. Като начало мисля, че следва да бъде отбелязано, че целия случай е провокиран, единствено и изцяло от действията на тъжителката. 30.12.2021 г. денят за който се твърди, че се е случило процесното нараняване, ден-четвъртък, работен. В наредбата за обществения ред на територията на община Сливен, действаща към тази дата в чл. 3 т. 1 е записано, че се забранява вдигането на шум, смущаващ спокойствието на 4 обитателите в жилищните сгради, в часовете работните дни от 2-4 след обяд и от 22 до 7 сутринта. От събраните по делото гласни доказателства, от страна на дъщерята на тъжителката се установява, че точно в този работен ден след 22 часа, действително се е вдигало шум в нарушение на нормативната уредба не се спори, че подсъдимия е излязъл на двора и с дръжката на четката е почукал на ролетните щори на тъжителката, с цел да прекрати нарушаването на обществения ред. От показанията на дъщерята на тъжителката се установява, че заедно с майка си, са излезли на терасата, като в този момент са видели „едно дърво да прехвърча, цепеница, летяло и второ дърво“. От показанията на дъщерята се установява, че майката застанала до терасата и се обърнала към подсъдимия да го попита какво прави, в който момент второто дърво я ударило в лявата страна на челото. Пак според тези показания чак след като е получила удара, тъжителката извикала „ох“, хванала се за челото, навела си главата и в този момент влезли в къщата. Тези показания почти се покриват и от твърдяното от тъжителката, която също твърди, че след като е излязла е видяла дървета с които е била замеряна, че първото не я е уцелило и минало покрай нея, а второто във форма на бумеранг я ударило и след като я ударило с дъщеря си се прибрали веднага в къщата. Показанията и на двете, много странно се пропуска период от време в които според нас се развива изключително важно събитие, а това събитие е преместването в пространството на един цветарник. Странно е, защо и майката и дъщерята не споменават нищо за този факт. Напротив твърди се, че този цветарник е бил на терасата и едва няколко дни след това бил изчезнал от там. Това не намира подкрепа в събрания доказателствен материал. Още в показанията си подсъдимия заявява, че след като е замерян с цветарника и е бил ударен на другия ден се е прибрал с внука си и са отишли при кварталния инспектор и са занесли въпросния цветарник. В показанията на самия инспектор се потвърждава този факт, като заявява, че подсъдимия и внука са се върнали при него на следващия ден и са донесли предмета който е тук в залата, който представлява ваза или нещо като телефонна масичка и са заявили, че именно с този предмет подсъдимия е бил замерян от горе. Защо е важно да бъде анализирано. Случилото се с цветарника, защото най-малко поради факта, че съдебно медицинската експертиза не можа да даде категорично заключение във връзка с това по какъв начин е получено увреждането, като в разпита пред съдебния състав вещото лице накрая заяви, че е възможно увреждането да се е случило с дървото представено в съдебната зала, като това зависи от силата и посоката, но също така е възможно увреждането да е получено от предмета представен в съдебната зала, особено ако е имал по голяма периферия и ако е дървен. След като се установява, че този цветарник в процесната вечер е бил изхвърлен от терасата, за да се озове сутринта в двора на подсъдимия и след като се установи, че на тази тераса са били тъжителката и дъщеря й, буди подозрение усилието, което двете полагат този факт да не намери отражение в кориците на делото и да не бъде обсъждан, въпреки, че според заключението на вещото лице той е също толкова възможна причина за причиняването на увреждането, колкото и дървото което посочват те.