Решение № 2268 от 06.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43911/2025
- Вид
- Решение № 2268
- Подписан
- 06.02.2026
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.4 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2268 гр. София, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110143911 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано по искова молба, предявена от Г.
И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, АДРЕС, чрез пълномощника ú Я. Д. – адвокат, вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, срещу „Региоком Европейско дружество – клон България“ КЧТ, ЕИК 175159686, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост“, бул. „Сливница“ № 189, представлявано от Л. Р. и Я. Л., с която се иска на основание чл.200 КТ, съдът да осъди ответника в качеството му на работодател, да заплати сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), предявена като частичен иск от 50 000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука на 09.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука – 09.11.2024 г., до окончателното ú изплащане.
В исковата молба се посочва, че между ищеца – Г. И. К. и ответника „Региоком Европейско дружество – клон България“ КЧТ е налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „технически консултант“. На 09.01.2024 г. , около 17:18 часа на път за дома след края на работния ден и след изпълнение на служебните си задължения, пред търговски център „The Mall“, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, Г. К. претърпява трудова злополука като се подхлъзва на заледения тротоар и пада. Трудовата злополука е установена с Разпореждане № 5104-03-33 от 07.02.2024 г. от ТП на НОИ – Варна.
Твърди се, че след инцидента ищецът е бил транспортиран до УМБАЛ 1
„Софиямед“ – гр. София с оплаквания от силна болка и затруднени активни и пасивни движения на дясното коляно.
Подробно се излага какви прегледи са били осъществени при пристигане в болничното заседания, какво се е установило при тях, какви изследвания са били извършени, както и какво лечение е било предписано.
Посочват се конкретни травматични увреждания, които са причинени на ищеца вследствие на инцидента, довели до необходимост да бъде използван отпуск по болест за период от 115 дни. Посочените травматични увреждания са довели до неимуществени вреди, изразяващи се продължително, включително и до днес, влошено физическо и здравословно състояние, като причинените му наранявания водят до силна болка в засегната колянна област на десния крак с невъзможност за стъпване и използване на крайника, продължителен период на обездвижване и невъзможност за самостоятелно придвижване, както и осъществяването на оперативна интервенция. В резултат на изложеното е последвал период на залежаване, който се отразил негативно и върху психиката на ищеца. Същият изпитва интензивни и негативни изживявания, свързани с уплах, стрес, тревожност, напрегнатост, раздразнителност, както и цялостно емоционално и физиологическо смущение и сътресение.
С исковата молба за направени доказателствени искания, които според ищеца са относими към установяване на релевантните факти.
Ответникът „Региоком Европейско дружество – клон България“ КЧТ, в законоустановения срок, е подал отговор на искова молба, с който навежда твърдения за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени, като оспорва същите по размер. Не оспорва наличието на трудовото правоотношение с ищеца, нито квалификацията на заеманата длъжност. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна ищеца на основание чл. 201, ал. 3 КТ в размер на 80 %, като твърди, че служителят е бил надлежно запознат с условията за безопасност на труд и неполагайки нужната грижа за собственото си здраве, не е преценил реалната възможност за настъпване на вредите. Констатира, че от предоставените медицински документи от страна на ищеца, не се доказва несъмнено, че уврежданията са необратими.
С отговора се прави възражение и за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 200, ал.3 от КТ и чл. 200, ал.4 КТ. Счита, че дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено съобразно изплатено от държавното обществено осигуряване и изплатеното по застраховка „ Трудова злополука“ към застрахователно дружество „ Булстрат Виена Иншуирънс Груп“ ЕАД, във връзка с което прави доказателствени искания.
Направено е възражение срещу наложената по искане на ищеца обезпечителна мярка, като се излагат твърдение, че не е налице обезпечителна нужда, а изложените обстоятелства в исковата молба, че предприятието е 2 малко и е засегнато от инфлационните процеси в страната са неверни и необосновани.
Направени са доказателствени ни искания. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация: предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ: Ищецът носи отговорността да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпването по време на трудовата злополука, обстоятелствата, че същата е довело до настъпването на претендираните неимуществени вреди под формата на болки и страдания, каквито ги твърди, техният интензитет и продължителност. В негова тежест е да докаже забавата на длъжника.
Ответникът носи отговорността да докаже направените възражения по чл.
201, ал. 3 КТ, чл. 200, ал.3 КТ и чл. 200, ал. 4 КТ. Фактите, обуславящи съпричиняването от страна на работника при настъпване на трудовата злополука, както фактите, водещи до намаляване на размера на дължимото от работодателя обезщетение.
Страните не спорят, предвид което съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства, а именно, че по силата на Трудов договор № 001836 от 20.03.2018 г. и Допълнително споразумение към същия от 13.12.2023 г., ищецът е заемал при ответника длъжността „ технически консултант“, че по време на действието на договора – на 09.01.2024 г., след края на работното време, на път за дома , в град София, пред търговски център „The Mall“, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 е настъпила трудова злополука, установена с влязло в сила Разпореждане № 5104-03-33 от 07.02.2024 г., издадено от ТП на НОИ – Варна.
По основателността на иска:
По делото се доказа, че страните са се намирали в трудово правоотношение и че е настъпила трудова злополука, която е обявена за трудова по установения ред.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /така Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. Като официален удостоверителен документ, притежаващ така наречената материална доказателствена сила. Разпореждането обвързва съда да приеме за осъществени удостоверените в него факти - чл. 179 ал.1 от ГПК.
Функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа е 3 кумулативен елемент на фактическия състав на трудовата злополука по см. на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, поради което с разпореждането по чл. 60 ал.1 КСО по дефиниция се счита установен този елемент, т.е., че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната работа.
Констатациите в Разпореждането, че злополуката е трудова и е станала по време на придвижване по обичайния път от работното място до постоянното място на живеене, като вървеейки пеш по тротоар служителката се подхлъзва на заледен участък и пада на земята, вследствие на което получава изкълчване на патела на десния крак, довело до нейната временна неработоспособност - не се опровергават от събраните по делото доказателства, а се подкрепят от тях.
С помощта на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза за установи, че служителят е получил следните травми: странично изместване – изкълчване на пателата /колянна капачка/.
Вещото лице излага, че травматично обусловеното състояние води до затруднение на опорната и двигателна функции на долния крайник и подобна травма причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО /за повече от 30 дни от датата на инцидента/ ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯТ ДОЛЕН КРАЙНИК.
Симптомите при пателарна луксация (изкълчване на капачката на коляното) варират в зависимост от това дали състоянието е остро (вследствие на травма) или хронично/рецидивиращо. Основни симптоми са силна и внезапна болка:
Обикновено се усеща в предната част на коляното веднага след инцидента, капачката изглежда изместена (най-често към външната страна на крака – както е в описано в случая); има оток и подуване; налице е усещане за нестабилност съобщава се, че коляното "поддава" или "излиза", особено при смяна на посоката или натоварване; налице е ограничена подвижност, трудност или невъзможност за пълно изправяне или сгъване на крака. Могат да се изявят и звукови феномени: усещане за "изпукване", щракане или триене в ставата при движение и/или блокиране "заключван" в определена позиция.
От травма с изкълчване на колянното капаче пострадалата е изпитвала силна болка, усилваща се при движения и натоварване на крака. Тази болка е персистира и налага отбременяване на крайника и продължителен прием на обезболяващи медикаменти. На служителката е проведена с отложена спешност оперативна намеса - мануалната репозиция при луксация (изкълчване) на колянното капаче, корто е медицинска процедура за връщане на капачето в нормалното му анатомично положение чрез ръчни манипулации.
Прогнозата по принцип е благоприятна, но като усложнение може да настъпи хабитуална луксиция на коляното (пателата) /това е специфично състояние, при което капачката се изкълчва автоматично при всяко сгъване на крака и се връща обратно при разгъване. Това я отличава от рецидивиращата луксация, която се случва епизодично при определени движения или натоварвани /. При подобни травми е възможно след промяна на метеорологичните и атмосферните условия, при физическо натоварване и с напредване на 4 възрастта да се изявяват периодични болки и да се засилват оплаквания в колянната става.
Изрично вещото лице е отговорило в съдебно заседание, че механизмът на пададе, посочен в исковата молба, може да е причина за травмата.
По отношение на времетраенето на възстановителния процес - съдът приема изложеното от вещото лице в съдебно заседание след изслушване на свидетелските показания. Видно от становището на вещото лице е, че в СМЕ е посочен нормален срок за възстановяване, като не са взети предвид спецификите във връзка с възстановяването на конкретното лице. Съдът приема становището на вещото лице, че вродените увреждания на коляното на ищцата биха могли да допринесат за толкова дълго възстановяване, каквото е изложено от свидетелката. Предвид показанията на свидетеля и разясненията на вещото лице, съдът прави извод, че възстановителния период на ищцата продължава и към настоящия момент, като болките и страданията са били най-интензивни най-малко 6 месеца.
Показанията на свидетелката Кафеджийска бяха преценени от съда особено критично, предвид обстоятелството, че същата е майка на ищцата, като въпреки последното съдът намира показанията за пълни, последователни и логични, и им дава вяра изцяло. Същите доказват по несъмнен начин претърпяването на неимуществени вреди от страна на ищцата и не противоречат на другите събрани по делото доказателства. От показанията на свидетелката се установява, че дълъг период от време ищцата е изпитвала силни болки, като е имала медицински причини да е ограничена в приема на обезболяващи, не е могла да се обслужва сама, не е излизала от дома си, към момента ходи с патерица, не може да стои повече от 10 минути права. Също така след инцидента ищцата е станала раздразнителна, напрегната, груба поради усещането за силна болка, станала е затворена. Освен това, се установява, че ищцата продължава да има болки, по-силни вечерно време и при промяна на времето и към настоящия момент, което й създава затруднения на съня.