Решение № 2661 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6438/2024
- Вид
- Решение № 2661
- Подписан
- 29.05.2025
- Състав
- Дафина Николаева Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 124 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2661 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330106438 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. К. С., ЕГН:
********** против „Мъни Лийз“ ЕАД, ЕИК: 1312289899, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за кредит № ****, както и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
124 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл. 143, ал.2, т.5 и т.19 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на клауза за неустойка от Договор за кредит № ****.
Ищцата посочва, че е сключила с ответното дружество Договор за кредит, съгласно който е следвало да върне сумата от 1534лв., при срок на кредита от 13 погасителни вноски, при сума на получаване 1000лв., при месечна погасителна вноска от 118 лв.
Сочи се наличието на уговорено обезпечение по Договора, като при неизпълнение от страна на заемополучателя е предвидена неустойка в размер от 645,06лв., които е следвало да се изплащат разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
Твърди се, че към момента на подписване на договора на ищцата е предоставен само погасителен план, без самият договор да е представен в писмен вид, както не са представени Общи условия и СЕФ, било й казано, че ще й бъдат предоставени след подписването им от упълномощен представляващ дружеството в централния офис.
Посочва се, че след дълъг период от време те не й били предоставени, като ищцата твърди, че служители на ответното дружеството посещавали адреса й, както и получавала 1 телефонни обаждания, като е уведомена, че следва да заплаща задължението. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба все още не са предоставени.
Ищецът счита Договор за кредит № **** за нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на ЗЗД и ЗПК, като излага подробни съображения.
Посочва, че в Договора не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Сочи, че не било посочено и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и предвидената неустойка. Счита, че визираната неяснота ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на Договора за кредит.
Твърди, че договорената неустойка не е включена в размера на ГПР, като по този начин той не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което сочи, че представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и представлява основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.
Сочи, че посочването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания представлява заблуждаваща търговска практика, излага доводи в тази насока, както и цитира практика на СЕС.
Ищцата счита и предвидената неустойка по договора в размер на 645,06лв. за недействителна на самостоятелно основание поради противоречие на добрите нрави, като излага подробни доводи, както и цитира съдебна практика.
С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност, недоказаност и необоснованост.
Не се оспорва, че с ищцата е сключен договор за заем, по силата на който й е предоставена сума за размер на 800лв.
Счита, за неоснователното твърдението за нищожност на клаузата, предвиждаща допълнителни разходи. Твърди, че всъщност тези допълнителни разходи са уговорени в размер на 0,00лв. т.е такива не са уговорени изначално и възражението е насочено срещу несъществуваща клауза за допълнителни разходи.
Оспорва твърденията, че кредиторът е целял заобикаляне на императивна норма от закон, тъй като в ГПР не било включени допълнителни разходи по чл.12, ал.4 от Договора, поради това, че не са налице други разходи, които следва да бъдат включени в ГПР.
Сочи, че Договорът не е сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след като били проведени преговори между страните относно съществените условия на договора. Твърди, че потребителят е имал възможност да направи информиран избор преди да сключи договора за заем. Цитира разпоредбата на чл.146,ал.1 от ЗЗП.
Твърди, че в Договора за кредит, в чл. 3, ал.7 е посочен лихвения процент, който е 40,10% и е фиксиран годишен лихвен процент, като счита, че не е необходимо да се посочват 2 условията за прилагането му. Сочи, че по този начин за страната е ясно абсолютния размер на дължимото по договорната лихва.
С оглед на изложените доводи моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство договор за кредит № **** от ****** г., от който се установява, че на ищеца в качеството на заемополучател е предоставена в заем сумата от 409,03 евро или равностойност в лева, която се задължил да върне на ответника заемодател по договора в срок от 26 седмици чрез заплащане на 13 двуседмични погасителни вноски от по 34,96 евро (68,38 лева). Общият размер на всички плащания е отразен в чл.3, ал. 6 от договора -454,51 евро (888,94 лв.), лихвен процент -40,07 % и ГПР – 41,28 %.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора в срок от седем дни след сключването му, заемателят се е задължил да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В ал. 2 е предвидено, че третото лице следва да посети някой от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи договор за встъпване в дълг, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по договора. В ал. 3 са посочени условията, на които следва да отговаря това трето лице. Съгласно ал. 4 страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, се дължи неустойка в размер на 329,81 евро (645,06 лв.). В ал. 5 е отразено, че страните в индивидуални преговори са определили размера на неустойката.
Съгласно чл. 11, ал. 6 страните се съгласяват в случай, че посочената в ал. 4 неустойка стане дължима от страна на заемателя, то същият да я заплати на части, съгласно погасителен план, отразен в разпоредбата, в която са посочени падеж на всяка вноска и включените в нея компоненти – главница, лихва и неустойка. В ал. 7 е предвидено, че заемателят има право по всяка време от действието на договора, да предложи изпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, в случай, че не е направил това в срока по ал.1. В този случай се сочи, че се дължи заплащането само на тази част от неустойката, разпределена по погасителни вноски преди поемане на солидарен дълг по договора, като заемодателят следва незабавно да прекрати извършването на допълнителни разходи за обезпечаване на паричния заем по реда на ал. 4 от този член.
Прието е като писмено доказателство Приложение №1, в което е отразено размер на предоставената в заем сума 800 лв. и размери на погасителна вноска -68,38 лв., а при приложение на чл. 12, ал. 4 от Договора - 118 лв.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова 3 финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 645,06 лева (при отпусната заемна сума от 800 лева, т.е. тя е повече от 80 % от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към 4 погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1eefa35f-655c-4b9c-8b59-849589f51643