Решение № 199 от 29.11.2024, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Силистра, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

НатА. Яс. Жекова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20243400500357 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 23 от 06.03.2024 г., постановено по гр.дело № 107/2021г. по описа на ДРС, е отхвърлен предявеният от Х. А. А. против А. Х. А. иск за обявяване на нищожността на Съдебна спогодба от 23.06.2016г., обективирана в Определение на Районен съд -Дулово, с което е одобрена, по гр.д. № 418/2014г. по описа на ДРС, поради заобикаляне на закона, с която е признато за установено, че имот с № 026001 с площ от 40.000 дка, имот № 035014 с площ от 40.000 дка и имот № 032017 с площ от 10.000 дка, находящи се в землището на с.Чернолик, общ.Дулово, са собственост на наследниците на А. Х. С. - роден на 09.03.1880г., б.ж. на с.Чернолик, общ.Дулово, починал на 06.08.1956г., като неоснователен и недоказан. Осъдил е Х. А. да заплати на А. Х. А. разноски по делото в размер на 2 000 лева.

Недоволна от решението, е останала Х. А. А., която чрез 1 порцесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок.

Счита, че решението е неправилно, поради което моли съда да го отмени и да реши спора по същество, като уважи предявения иск.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна по жалбата А. Х. А., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. чл.26, ал.1, пр-е 2 от ЗЗД.

Ищцата в първоинстанционното производство претендира обявяване нищожността на процесната спогодба поради заобикаляне на закона. Твърди, че въз основа на молба на ответника А. А. е образувано гр.дело № 418/2014г. по описа на ДРС, с искане да се признае за установено, че имоти с №№ 026001, 035014 и 032017 са собственост на наследниците на Христофор А. Стоянов. Твърди, че тя, която по това дело се явявала ответник, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила иска, но делото е приключило със съдебно спогодба № 374/23.06.2016г., одобрена от съда с определение, съгласно която е признато за установено, че подробно описаните в настоящата искова молба имоти, са собственост на наследниците на А. Х. С. - б.ж. на с. Чернолик, макар че преди това били възстановени на ищцата с решение на ОСЗ-Дулово.

Счита тази спогодба за нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона, позовавайки се на ТР № 4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2014г.

Ответникът А. Х. А. сочи, че имотите предмет на съдебната 2 спогодба, са възстановени на ищцата преди това по административен ред, тъй като същата е декларирала неверни данни, а именно, че тя е собственик на тези имоти, които в действителност са били собственост на нейния дядо и негов прадядо. Твърди, че ищцата е поддържала у бащата му, а впоследствие и у него и сестрите му заблуда, че имотите са възстановени на всички наследници.

Посочва, че по гр.дело № 418/2014г. на ДРС е приложено като доказателство пълномощно, по силата на което ищцата е действала като пълномощник, а не лично, във връзка с възстановяване на собствеността върху процесните имоти.

От приложеното към настоящото дело гр.дело № 418/2014г. по описа на ДРС се установява, че същото е образувано по искова молба с правно основание чл.124 от ГПК, депозирана от настоящия ответник А. Х. А. против настоящата ищца Х. А. А., с която е поискано постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на последната, че имоти с №№ 026001,035014 и 032017, находящи се в землището на с. Чернолик, общ.Дулово, са собственост на наследниците на Христофор А.

Стоянов.

В съдебно заседание по гр.дело № 418/2014г., проведено на 19.11.2015г., Х. А. се явява лично и дава обяснения по реда на чл.176 от ГПК във връзка с предмета на делото, като прави признание, че имотите са внесени в ТКЗС през 1956г. от дядо й А.

Хаджисюлейман, че тя е подала заявление до ОСЗ-Дулово и имотите са възстановени на нейното име. Изразява съгласие имотите да бъдат разделени между наследниците, както изисква закона.

Видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 09.06.20216г., в това заседание ответницата прави признание, че имотите са на дядо й, както и че тя, сестра й и бащата на ответника А.

Х. А. са негови наследници и заявява, че иска тези имоти да се разделят на тримата наследници. Делото е отложено по искане на 3 страните, за да се разберат, като в следващото съдебно заседание на 23.06.2016г. постигат съгласие за приключване на производството със спогодба. Съдът, приемайки че постигнатата спогодба не противоречи на закона и добрите нрави, я е одобрил с протоколно определение № 374/23.06.2016г. Х. А. се е явила лично в съдебното заседание, не е възразила срещу изложения проект на спогодбата и се е подписала собственоръчно под окончателния й текст.

Съгласно окончателния текст на съдебната спогодба, която е подписана от страните и одобрена от съда, страните са се съгласили, че имот с № 026001 с площ от 40.000 дка, имот № 035014 с площ от 40.000 дка и имот № 032017 с площ от 10.000 дка, находящи се в землището на с.Чернолик, общ.Дулово, са собственост на наследниците на А. Х. С. - роден на 09.03.1880г., б.ж. на с.Чернолик, общ.Дулово, починал на 06.08.1956г., двама от които са ищеца и ответницата.

За да е нА.це нищожност поради заобикаляне на закона, е необходимо кумулативното нА.чие на следните три предпоставки:

- извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона;

- постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки;

- участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки - договорите и двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от закона цел, т.е. те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения или непозволен резултат.

При действие, водещо до заобикаляне на закона, правната норма 4 от външна страна е спазена, но страните са имА. за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат. Постигането на нещо забранено от закона, но осъществено при формалното му спазване, е равнозначно на нарушаване на закона, а и всяко заобикаляне на закона е противно и на правилата на добрите нрави.

ДРС правилно е приел, че доказателства за нА.чие на горепосочените три кумулативни предпоставки не са събрани по делото, като договорът за спогодба по гр.д.№ 418/2014г. по описа на ДРС не противоречи на никоя конкретна норма на закона, а напротив същият обективира напълно вА.дната воля на съгласие между страните по делото, че процесните имоти са съсобствени на страните, получени по наследство от дядо им А. Х. С. - роден на 09.03.1880г., б.ж. на с.Чернолик, общ.Дулово, починал на 06.08.1956г., без никоя от тях да претендира, че същите са нейна изключителна собственост.

Правилно е посочил първоинстанционният съд, че одобрявайки спогодбата, ДРС не е разполагал с данни, че с нея се цели заобикаляне на закона, че страните са имА. за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат, или че същата противоречи на добрите нрави.

Що се касае до доводите във въззивната жалба, че са допуснати съществени нарушения преди сключването на съдебната спогодба, които са в противоречие със закона, а именно, че исковата молба по гр.д.№418/2014г. е за установяване правото на собственост на процесните поземлени имоти, като искането е съда да установи, че те са собственост на наследниците на Христофор А. Стоянов, като в писмения отговор Х. А. А. заявява, че е предприета надлежна реституционна процедура за въстановяване на собствеността съгласно изискванията на ЗСПЗЗ, а наследодателят на ищеца А. Х. А. Христофор А. Стоянов не е предприел такава процедура, че ищецът А. с исковата си молба по горепосоченото дело не представя никакви 5 писмени доказателства относно правото на собственост от прекия си наследодател Христофор А. Стоянов, при нА.чие на решенията на ОСЗ-Дулово за възстановяване на процесните земи на Х. А. А., че е преклудирана възможността за представяне на каквито и да е било доказателства според ГПК, защото такива е следвало да бъдат приложени към подадената искова молба и съдът не е съобразил, че не е нА.це положителна процесуална предпоставка за водене на иска по гр.д. №418/2014г., което го прави недопустим поради липса на правен интерес за водене на установителен иск към момента на предявяването му, а и съгласно ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.дело №4/2014г. на ОСГК на ВКС недо¬пустим е иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради изтели преклузивни срокове, то всички тези доводи са несъстоятелни.

Несъстоятелен е и доводът, че спогодбата е нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като решение №316 от 12.08.1993г.на ПКДулово и последващо Решение №26 от 17.05.1999г. на ОСЗГ-Дулово, с което е възстановено правото на собственост на Х. А. А., има конститутивно и вещноправно действие - възстановяват правото на собственост върху конкретно определена земя и по отношение на конкретно определен субект, т.е. решението представлява индивидуален административен акт с конститутивно действие и при условие, че е констатирана липса на материалноправна легитимация, предявеният иск по гр.д. №418/2014г следва да се отхвърли като неоснователен.

Страните по спогодбата са се споразумели изрично за собствеността на тези имоти и съдът не би могъл да вмешателства в техните договорки.

Несъстоятелен е и доводът за нищожност поради заобикаляне на закона, тъй като след възстановяване на имота на Х. от 1993г., тези земеделски земи се владеят явно, непркъснато, несмущавано от нея в 6 продължение на двадесет и четири години и никога не са владяни от ищеца, а и през този период не са претендирани никакви права върху тези имоти от него.

Следва да се посочи, че съдът да не е длъжен да следи доколко спогодбата защитава интересите на страните и съответства на действителното правно положение, като само в хипотезата на сключване на спогодба по делбено дело практиката последователно и неизменно е възприела принципа, че съдът задължително проверява дА. имуществото, предмет на делбата, действително е съсобствено между страните, както и дА. в спогодбата участват всички съсобственици.

Обстоятелството, че по гр.д.№107/2021г. е нямало представени доказателства за лицата Христофор А. Стоянов, Надежда Хинева Русева, Фикрия ХА.м А. и Саиме Туналъ, респективно и ответника по настоящото производство А. Х. А., че са наследници на общия наследодател А. Х. С., както и че няма представен акт за смърт на А. Х. С., също са неотносими към постигнатата спогодба.

Участието на всички наследници на общия наследодател не е процесуална пречка за сключване на спогодбата между страните по делото. Наследниците в това производство са обикновени, а не задължителни другари и след като не е задължително участието им по делото, не съществува и пречка за сключване на спогодбата между участващит страни по него. В случая не се касае до делбено производство, за да е необходимо участието на всички съсобственици, а до спор за материално право. В този см. и О. № 57 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2011 г., II г. о., ГК.

Изтъкнатият в жалбата довод, че Х. А. А. не владее говоримо и писмено български език и в първото съдебно заседание по гр.д.

№418.2014г. й е назначен преводач по време на това заседание, но при даване ход на делото в следващото съдебно заседание - при 7 подписване на съдебната спогодба, е даден ход на делото без да е присъствал преводача, за да се установи по смисъл и съдържание подписаната спогодба от Х. А. А., също не води на извод за нищожност на спогодбата поради заобикаляне на закона.