Решение № 92 от 17.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Велико Търново, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН П.

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500004 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ш. Я. Ю., ЕГН **********, с адрес с. Тетово, община Русе, **********, чрез пълномощник – адвокат С. И., срещу Решение № 408/14.10.2025г. по гр.д. № 249/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе в частите, в които са отхвърлени предявените от същия срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 08.04.2024г., за сумата над 14 226.40 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие същото произшествие за сумата над 44.40 лв. до пълния размер от 148 лв., ведно със законната лихва. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Счита, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди не съответства на констатациите на вещото лице относно тежестта на получените увреди, невъзможност същите да бъдат възстановени с времето поради постоянния им характер, както и на продължителния период на неработоспособност и трайни последици за психичното му здраве. Развива оплаквания срещу извода на съда за основателност и доказаност на релевираното от насрещната страна възражение за съпричиняване на вредосния резултат поради непоставен предпазен колан.

Прави искане за отмяна на решението в атакуваните части и вместо това постановяване на друго, с което исковите претенции бъдат уважени в пълните им предявени размери.

1

Претендира направените разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, е подала отговор чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Т. П.. В същия заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт в обжалваните части.

Третото лице, помагач на ответника в процеса – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело становище по същата.

В съдебно заседание жалбоподателят Ш. Я. Ю., чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа въззивната жалба, както и искането си, направено с нея. Поддържа претенцията си за разноски, включително за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА на упълномощения адвокат за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство.

Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си, поддържа в писмен вид становището си по спора. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Третото лице, помагач на ответника – ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената жалба.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/22/123002717440 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Д. С. М. лек автомобил „Мерцедес 320 ЦДИ“ с рег. № СН 64**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Установява се от събраните писмени доказателства, че на 08.04.2024г., около 17.00 часа, на главен път I-2 Русе – Варна, в района на 13-ти км, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество лек автомобил и л.а. „Форд Торнео Конект“ с рег. № Р 81****, при което пострадали возещите се на задна седалка във втория автомобил пътници, между които ищецът. Приетите по делото Констативен протокол за ПТП от 08.04.2024г., протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, медицински документи, както и приетите експертни заключения на автотехническата и съдебномедицинската експертизи, установяват механизма на настъпване на произшествието и факта на получаване на телесните увреди на ищеца. Налице е виновно противоправно поведение 2 на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпили телесни увреждания на ищеца, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат.

Следователно, налице са елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла н а чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, това поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане и поради наличието на застрахователно събитие застрахователят-ответник следва да заплати застрахователно обезщетение.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят Ш. Я. Ю. релевира оплаквания единствено относно справедливия размер на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди и относно приетия от първоинстанционния съд негов принос за настъпване на вредоносния резултат, евентуално степента на този принос.

Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя за несъответстващо на претърпените от него неимуществени вреди обезщетение, от което е извършено намаляването му поради приетия принос, е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Както се приема в цитираното постановление и в съдебната практика, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, включително възрастта на пострадалия към момента на увреждането, характера на последното, произтичащите от него физически и психологически последици за пострадалия, техния интензитет и продължителност, начина на получаване на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Следва да бъдат съобразени действителните икономически условия в страната към момента на събитието, както и съответните нива на застрахователно покритие.

Събраните по делото писмени доказателства, ведно със заключението на съдебномедицинската експертиза, категорично са установили, че вследствие на процесното произшествие ищецът е получил следните увреждания – счупване на черепа в областта на дясна челна кост /закрито/, травматичен субарахноидален кръвоизлив, представляващ разстройство на здравето временно опасно за живота му, подкожна колекция от кръв в дясно челно, охлузване, кръвонасядания и отоци на лицето, кръвонасядане на десния лакет, кръвонасядане и охлузване на дясна предмишница, кръвонасядане на ляво коляно, охлузвания на дясно коляно. Пострадалият е лекуван в УМБАЛ „Канев“ АД – град Русе в периода 08.04.-18.04.2024г. с медикаменти. Спрямо него не са извършвани медицински интервенции, освен необходимите за лабораторни изследвания и за вливане на лекарствени препарати. Според вещото лице при такива увреждания болките са най-силни непосредствено след получаването им. Видно от епикризата, ищецът е постъпил в болничното заведение с главоболие. Болките в областта на повърхностните травми с времето намаляват и отшумяват в рамките на до една-две седмици, като по отношение на същите възстановителният период при ищеца е продължил две-три седмици и е налице пълното му възстановяване. При черепно-мозъчна травма, каквато е получена от ищеца, е обичайно да са налични главоболие, световъртеж и други неврологични симптоми за различен период от време – от няколко денонощия до няколко месеца. Счупването на дясната челна кост не е довело до функционален дефицит, а срастването на костите продължава 30-45 дни, но винаги остава анатомичен белег от счупването. От приложената по делото медицинска документация вещото лице е установило, че около седмица след произшествието чрез КТ-изследване е установена почти пълна резорбция на субарахноидалния кръвоизлив. Според експертното заключение, налице е пълно 3 функционално възстановяване на ищеца от получените при ПТП травматични увреждания и не се очаква занапред да настъпи някакво влошаване на здравословното му състояние, което да е в пряка причинно-следствена връзка със същите увреждания. Отразените в амбулаторните листи, издадени през м.май, м.юни и м.август 2024г., периодично виене на свят и залитане не би могло да се заключи с категоричност, че се дължат на получените при произшествието телесни увреди, доколкото в издаден преди инцидента амбулаторен лист са налични идентични констатации.

Св. Е. Ю., съпруга на ищеца, установява, че почти три месеца след произшествието съпругът й не бил на себе си, имал главоболие и му се виело свят. Това налагало да има придружител. След третия месец състоянието му се подобрило, но не напълно. Много забравял, трудно се общувало с него, не бил същия човек. Св. М. М., племенница на ищеца, посочва, че първите два-три месеца след катастрофата го боляла главата, лежал, не се чувствал добре, не работел, забравял. Постоянно ходел на лекари, не можел да се навежда и да стои на слънце, защото го боляла главата. Пиел лекарства. Преди произшествието не се оплаквал от световъртеж.

От приложените по делото болнични листи се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 08.04.2024г. до 28.12.2024г. По делото не се твърдят и няма данни за настъпили усложнения или някакви неблагоприятни последици за здравето му вследствие на получените увреди, както и такива за увреждане на психичното здраве.

С оглед вида и характера на доказаните увреждания на ищеца, едно от които поставящо във временна опасност живота му /субарахноидален кръвоизлив/, но овладяно още в първата седмица след инцидента, неговата възраст, вида и продължителността на проведеното лечение, обичайната продължителност на възстановяване и присъщите на уврежданията болки, страдания и неудобства, като отчете липсата на каквито и да било трайно последици след установения период за възстановяване, пълното функционално възстановяване на пострадалия и липсата на бъдещи неблагоприятни прогнози за влошаване на здравословното му състояние вследствие получените при ПТП увреди, в съответствие със социалноикономическа обстановка в страната, ориентир за която са официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и др., както и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ и практиката на ВКС, и на други равни по степен с настоящия съд съдилища, включително и на ВТАС, по аналогични случаи, намира, че определеният размер на обезщетението от 50 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди.