Решение № 4469 от 16.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4469 гр. София, 16.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело № 20231110169715 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка.

Настоящият съдебен състав служебно констатира, че е налице противоречие между правните изводи на съда, обективирани в мотивите на постановеното по делото на 16.09.2024 г. решение и волята му, отразена в диспозитива на същото. В разглеждания случай е извън всякакво съмнение, че съдът е формирал воля, че предмет на спора е иск за отмяна на заповедта за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, което е наложено със заповед № 276/01.11.2023 г. на управителя на „*****“ ООД, но в диспозитива на решението съдът погрешно е посочил, че се отменя заповед № 277/01.11.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Вярно е, че и заповед № 277/01.11.2023 г. е посочена в мотивите, от гледна точка на това, че такава е издадена, но видно от мотивите на решението, в тях е прието, че предмет на спора е иск за отмяна на заповедта за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, което е наложено със заповед № 276/01.11.2023 г. на управителя на „*****“ ООД.

Видно и от исковата молба, ищецът е предявил иск за признаване за уволнението, извършеното със Заповед № 276/01.11.2023 г., издадена от „*****“ ООД, за незаконно и неговата отмяна. Трайна е практиката на ВКС при анализа на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ и на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, че липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение. Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Характерът на тази втора заповед има само констативен характер, тъй 1 като връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” ще произведе ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение.

Констатираното несъответствие не касае изводите на съда от фактическа и правна страна при произнасянето по предявения иск, т.е. налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК без да е необходимо провеждане на открито съдебно заседание по реда на чл. 247, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение № 16873 от 16.09.2024 г., постановено по гр. д. № 69715/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, като в т. I от диспозитива на решението ВМЕСТО „Заповед № 277“ ДА СЕ ЧЕТЕ „Заповед № 276“.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2