Решение № 8 от 19.02.2021, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№8 гр. П. , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20202160100478 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца Б. М. Д. от гр.С. чрез адв. А. Д.-К. от САК против ответника С. А. Д. от гр.П.. В молбата се твърди, че вземането на ответника срещу ищеца за сумите присъдени с Присъда №44/05.12.2011г. по НОХД №93/2011г. по описа на Районен съд - П., влязла в законна сила и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 04.10.2012г за 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 08.08.2009г. до окончателното изплащане и сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сума в размер на 1650 лв., представляваща разноски по делото е погасено по давност. Твърди се, че за събирането, на тази сума е образувано изпълнително дело №20208480524 по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите присъдени с Присъда №44/05.12.2011г. по НОХД №93/2011г. по описа на РС – П., а именно 5000 лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 08.08.2009г. до окончателното изплащане и сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сума в размер на 1650 лв., за събирането, на която сума е образувано изпълнително дело №20208480524 по описа на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС.

Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства .

Предявения иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл.439 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на иска. В отговора не 1 се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно настъпилата в полза на длъжника погасителна давност на задължението след 28.05.2019 г., като се изразява становище, че ако давностният срок не би изтекъл, ако се изчислява от датата на перимиране на изпълнението28.05.2016 г. Не изразява становище по основателността на иска. Признават се от ответника фактите във връзка с основанието за възникване на вземането и във връзка с извършването на последното действие по изпълнението на 28.05.2014 . от ЧСИ ТМ..

Ищецът не се явява в с.з и не изпраща представител. В писмено становище подадено преди с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не се явява в с.з. и не изпраща представител. В писмено становище подадено преди с.з. поддържа отговора и моли за отхвърлянето на иска. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че в полза на ответника въз основа на влязла в сила присъда №44/05.12.2011 г. по НОХД №93/2011 г. по описа на Районен съд гр.П. е издаден представения изпълнителен лист от 04.10.2011 г. срещу ищеца за сумата 5000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, присъдено на ответника с присъда №44/05.12.2011 г. по НОХД №93/2011 г. по описа на Районен съд гр.П., както и за сумата 1000 лв.- обезщетение за имуществени вреди и 1650 лв.- разноски по делото. Не се спори също, че въз основа на така издаденият изпълнителен лист, по искане на ответника, в качеството на взискател е образувано изпълнително дело №20128030402048 по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие БОС. Не се спори между страните, че по така образуваното изпълнително дело на ищеца- длъжник е връчена представената покана за доброволно изпълнение, след което по делото са извършени единствено следните изпълнителни действия, а именно - а 28.01.2013г. е изпратено представеното запорно съобщение до Райфайзенбанк България ЕАД, а на 28.05.2014г. е изпратено представеното запорно съобщение до работодателя „Импас секюрити" ООД. Не е спорно също, че с представеното постановление на ЧСИ с изх.№12913 от 14.04.2020 г. е прекратено образуваното изпълнително дело №20128030402048 по описа на ЧСИ Т.М. на посоченото в постановлението основание по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На взискателя е изпратено представеното съобщение за прекратяване на делото, получено от него на 15.07.2020 г., лично. Не се спори относно обстоятелството, че изпълнителният лист е върнат на ответника лично на 03.08.2020 г., като това се установява и от направеното отбелязване върху представеното придружително писмо от същата дата. Представена е и покана за доброволно изпълнение получена от ищеца на 13.08.2020 г., с която е поканен да заплати сумите по процесния изпълнителен лист въз основа, на който е образувано изпълнително дело №20208480400524 на ЧСИ Р.А. с район на действие СГС.

При така изяснената фактическа обстановка съдът, достигна до следните правни изводи:

2

Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, доколкото ищ еца оспорва дължимостта на вземане, за събиране, на което е образувано изпълнително дело срещу ищеца и това в случая е единствения начин за защита срещу принудителното изпълнение. Ищецът се позовава на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание- влязла в сила присъда, а именно твърди се погасяване на вземането по давност. В чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая от доказателствата по делото се установява, че последното действие по принудително изпълнение е извършено на 28.05.2014г., с изпращане на запорно съобщение до работодателя на ищеца, като след тази дата, по делото не се събраха доказателства за извършени други действия по принудително изпълнение от вида на посочените в т.10 от ТР№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, които да водят до прекъсване на давността. Така на 28.05.2016 г. е прекратено по силата на закона- чл.433, ал.1, т.8 от ГПК принудителното изпълнение срещу ищеца по изп. дело №20128030402048 по описа на ЧСИ Т.М., като в случая с постановлението за прекратяване на същото производство от 14.04.2020 г. единствено се констатира този факт . С горепосоченото действие по принудително изпълнение извършено на 28.05.2014г., съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД е прекъсната и давността за погасяване на вземането и съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност която в случая е пет годишна, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвид това, че вземането е установено със съдебно решение. Така давността за погасяване на вземането срещу ищеца е изтекла на 28.05.2019 г. , пет години след прекъсването и с последното действие по принудително изпълнение, което е било извършено на 28.05.2014 г.

С изтичане на давността е погасено вземането на ответника срещу ищеца. Предвид изложеното съдът намира , че предявеният отрицателен установителен иск да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по НОХД №93/2011 г. по описа на Районен съд гр.П. е доказан по основание и размер и следва да се уважи.

По отношение исканията за присъждане на разноски съдът прие следното:На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на иска, ищецът има право да получи направените по делото разноски. В случая ищецът е направил разноски в общ размер 1286 лв., от които 980 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 306 лв. д.т. По отношение възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за основателно с оглед ниската от гледна точка на защитата фактическата и правна сложност на делото, спорът по което е сведен до преценка за изтичане на давностен срок и производството е приключило в едно заседание. В случая на ищеца следва да се присъди адвокатското възнаграждение, в размер намален до минимума от 830 лв. предвиден в чл.7, ал.2,т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. МРАВ. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер 1136 лв., представляващи направени по делото разноски, от които 830 лв. за адвокатско възнаграждение в намаления му размер и 306 лв. д.т.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. А. Д.,

ЕГН********** с адрес в гр.П., обл.Бургас, ул.... , че ищеца Б. М. Д., ЕГН**********, с адрес в гр.С., ж.к.... бл.... със съдебен адрес в гр.С., ж.к....“, бул.... НЕ ДЪЛЖИ на ответника присъдените с Присъда №44/05.12.2011г. по НОХД №93/2011г. по описа на Районен съд - П., влязла в законна сила и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 04.10.2012г сума в общ размер на 7650 лв./седем хиляди шестстотин и петдесет лева/, от които 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 08.08.2009г. до окончателното изплащане и сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сума в размер на 1650 лв./хиляда шестотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, които вземания са предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20208480400524 по описа на ЧСИ-Р.А., с район на действие Софийски градски съд, вписан с per. № 848 на Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България.

ОСЪЖДА ответника С. А. Д. да заплати на ищеца Б. М. Д. сумата от 1136 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в частта му над уважения размер до претендирания размер от 1286 лв..

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4