Решение № 3965 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3965 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100503081 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Ю.Б.“ АД срещу решение от 23.06.2021 г., поправено с решение от 09.02.2022 г., по гр.д. №53442/2020 г. на Софийския районен съд, 125 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу О. Й. Д. осъдителни искове с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД за разликата над сумата от 8864,95 лв. до пълния претендиран размер от 19 958,24 лв. – левова равностойност на 11 000,00 шв.фр. – частичен иск от цялата претенция от 16 879,33 шв.фр., и за сумата от 773,01 лв.- левова равностойност на 425,47 шв.фр. – частичен иск от 2892,43 шв.фр. – възнаградителна лихва за периода 18.05.2017 г. – 17.08.2020 г., като ответникът е осъден да заплати разноските на ищеца разноски в исковото и заповедното производство.

В жалбата се излага, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че клаузите на договора за кредит, касаещи преизчисляването на размера на кредита и вноските по курс на швейцарския франк, са нищожни, неправилно е определил размера на присъдената главница по договора и неправилно е приел, че клаузите за договорната лихва са неравноправни. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна О. Й. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният осъдителен иск за главницата по договора е уважен до посочения по-горе размер, поради което е влязло в сила в тази част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.430 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.

По делото не е спорно и се установява от представения договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 40508 от 27.12.2007 г., че страните са били в договорни отношения, по силата на които ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на 19 950,00 евро за рефинансиране на жилище кредит в „Банка ДСК“ ЕАД по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл.1 ал.3 от договора, в деня на усвояване на кредита, страните подписват Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.

По делото не се спори, че банката е изпълнила задължението си и сумата по кредита е била усвоена, като на 18.01.2008 г. по сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД е постъпила сума в размер на 32 956,00 шв.фр., послужила за предсрочно погасяване на задълженията по кредита на ищеца.

В чл.5 от договора е предвидено, че крайният срок за погасяване /издължаване/ на кредита, вкл. дължимите лихви е 180 мес., считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение №1 към договора, като съгласно чл.6 ал.1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част от него.

В чл.2 ал.1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.4 - усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка нa кредитополучателя в съответната валута и ал.5.

С чл.3 ал.1 от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта Към 2 момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %, като съгласно чл.3 ал.5, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят.

Съгласно чл.6 ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница, която такса се удържа в момента на погасяването /чл.8 ал.2 и ал.3 от договора/.

С чл.12 ал.1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21.

Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл.12 ал.2 е предвидено, че за промените по чл.12 ал.1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата и.

Съгласно чл.21 ал.1 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в български евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката. Превалутирането се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия /чл.22 от договора/.

С чл.23 ал.1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро, както и превалутирането по чл.21 от договора може да има за последица, вкл. в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /вкл. и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, като кредитополучателят е декларирал в ал.2 на чл.23 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

Съгласно чл.18 ал.1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според чл.18 ал.2, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

3

В чл.30 от договора е предвидено задължение на всяка от страните да уведоми насрещната за промяна на адреса и. В случай на неизпълнение, всяко съобщение, което е изпратено и достигнало до адреса, посочен в титулната част на договора, се смята за получено от насрещната страна.

От приетото във въззивното производство заключение и допълнение към него на ССчЕ, които съдът кредитира изцяло, се установява, че за периода 18.01.2008 г. – 29.07.2019 г. по кредита са заплатени суми в общ размер на 36 326,64 шв.фр., както следва: 16 076,67 шв.фр. – главница с падежи от 18.02.2008 г. – 18.04.2017 г.; 16 470,31 шв.фр. – договорна лихва с падежи от 18.02.2008 г. – 18.04.2017 г.; 178,68 шв.фр. – лихви за просрочие до 17.05.2017 г.; 687,80 шв.фр. – такса управление до мес.04.2018 г.; 550,84 шв.фр. – договорни такси за просрочие; 2362,34 шв.фр. – имуществени застраховки, а размерът на незаплатените задължение към датата на депозиране на исковата молба /18.08.2020 г./ е, както следва:

16 879,33 шв.фр. главница; 2892,45 шв.фр. – договорна лихва с падежи от 18.05.2017 г. до 17.08.2020 г.; 2560,14 шв.фр. – лихва за просрочие от 18.05.2017 г. до 17.08.2020 г.; 112,40 шв.фр. – такса управление са периода мес.04.2018 г. – 17.08.2020 г.; 243,05 шв.фр. – имуществени застраховки. От заключенията се установява още, че заплатената сума от 36 326,64 шв.фр. е с равностойност 29 528,31 евро, която би погасила следните задължения:

19 368,98 евро – главница с падежи от 18.02.2008 г. – 18.10.2022 г.; 9673,52 евро – договорна лихва с падежи от 18.02.2008 г. до 18.10.2022 г.; 485,81 евро – такса управление до мес.01.2022 г.

Съгласно чл.18 ал.1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а според чл.18 ал.2, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.