Решение № 84 от 07.10.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Гълъбово, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100081 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България

Електроснабдяване” ЕАД срещу И. Д. К.. Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно чл.7, т1 от общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект на потребление с ИТН *******, находящ се в **********, при открит на ответника клиентски номер *********, в качеството й на общински наемател на имота. Ответникът се е задължил от своя страна, на основание чл.11, т.1 от ОУ да заплаща всички свои задължения, в сроковете и по начина, определени в ОУ – чл.18, ал.1 и ал.2.

Твърди, че в изпълнение на задълженията си е доставил на ответника електроенергия в посочения обект за периода от 02.11.2022 г. до 01.02.2023 г. на обща стойност 121,87 лв.

Твърди, че върху претендираната сума от 121,87 лв. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 13,06 лв. за периода на забава от 21.12.2022г. до 13.11.2023 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 491/2023 г. на РС-Гълъбово, но ответникът не бил открит на известните адреси при процедурата по връчване на книжата по заповедното производство, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следвало да предяви установителен иск за вземането си. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за изпълнение. Заявява претенция за разноски за исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Д. К., чрез особения й представител адв. М. Р. от АК Стара Загора. Счита, че исковете са неоснователни, поради 1 липса на доказателства ответницата да е ползвател на имота през процесния период.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становища на страните, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 491/2023 г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от ищеца, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 284 от 21.11.2023 г. за сумата от 121,87 лв. главница, по задължение за използвана електрическа енергия, доставена за периода от 02.11.2022 г. до 01.02.2023 г. в обект на потребление, находящ се в с. З., общ. М.Т., бл.11, ***, при открит на ответника клиентски номер *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2023 г. до пълното й погасяване, и сумата от 13,06 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода на забава от 21.12.2022г. до 13.11.2023 г. С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се претендира сумите от длъжника по заповедното производство. Същевременно е видно, че ищецът е предявил иска в 1-месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това установителният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

По делото са представени 3 броя фактури с №: № 1280957749/09.12.2022 г., № 1282598681 от 09.01.2023 г. и № 1284244968 от 09.02.2023 г., издадени на името на И. Д. К. за обект на потребление с ИТН *******, находящ се в с. З., общ. М.Т., *****. Представена и приета по делото е препис – извлечение от сметка, изготвен от ищцовото дружество, както и общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, публикувани във вестник „Дневник“. Съгласно чл.1, т.4 от ОУ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.

Ответникът, чрез особения си представител е оспорил качеството си на потребител, доколкото се твърди, че същият е ползвател на общински имот. С оглед на оспорването, ищецът своевременно е представил доказателство – писмо с вх.рег.№ 3138 от 15.08.2024 г. от Община М.Т., от което се установява, че относно общинско жилище в с. З., общ. М.Т., за апартамент № 8, вх.А, бл.11, за периода 02.11.2022 г. – 01.02.2023 г. е бил сключен договор за наем № РД – ОС – 21/18.03.2019 г. с К.М.З., като лицето е обитавало апартамента до 23.05.2024 г.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че ответникът е бил клиент на ищцовото дружество. Съдът намира, че по делото остана недоказана именно тази необходима предпоставка. В случая ищецът не проведе главно и пълно доказване на релевантите по спора факти. След като не са доказани предпоставките на чл.1, т.4 от ОУ, въз основа на които се определя едно лице като потребител на ел. енергия, ответникът не може да се счита за страна по договора при общи условия.

Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна следва да докаже твърдените от нея факти, като при действие на диспозитивното начало на гражданския процес, недоказването от страна на ищцовото дружество на валидно облигационно отношение с ответника, налага отхвърляне на иска за главница.

Искът за обезщетение за забава е акцесорен спрямо иска за главница и също ще следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК 123526430, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 срещу И. Д. К., ЕГН **********, с адрес ********** иск да се признае за установено по отношение на И. Д. К. съществуването на вземането на „ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за следните суми за начилена електрическа енергия: сумата 121,87 лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 02.11.2022 г. до 01.02.2023 г., сумата 13,06 лв., представляваща обезщетение за забава на главницата за периода 21.12.2022 г. – 13.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до пълното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 284 от 21.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 491/2023 г. на РС-Гълъбово.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

3