Решение № 497 от 12.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Благоевград, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500969 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5859/16.06.2026 г., подадена от „Петра Хран“ ЕООД, ЕИК 203996605, чрез адв.Т. Г., насочена срещу решение № 204/29.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 1419/2025 г. по описа на РСПетрич, с което въззивникът е осъден да заплати на И. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в с.Първомай, община Петрич, ул.„***“ № 29, сумата от 42 423.82 евро, представляваща обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди, произтекли от трудова злополука, станала на 18.09.2024 г. около 17:00 ч. в гр.

Петрич, ул.„***“ № 22, докато И. П. Ч. (като работник) се е намирал в трудово правоотношение с „Петра-Хран“ ЕООД (като негов работодател), ведно със законната лихва, считано от 18.09.2024 г. до погасяването, както и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че решението е постановено, без съдът да отчете проведения процес в същността му, игнорирайки събраните доказателства от ответника, с които се опровергават 1 твърденията на ищеца. Според въззивника, това води до уважаване на исковата претенция, но в силно редуциран от искания размер на обезщетението.

Отбелязва се, че още в отговора на исковата молба, ответникът е признал трудовата злополука, описал е всички действия на ищеца, които са се потвърдили в самия процес-при оптимално изяснени обстоятелства. Поддържа се, че за констатирането на трудовата злополука има решаващо значение съдействието на ответника.

По същество се твърди, че съдът не е подложил на анализ показанията на съпругата на ищеца, които според въззивника описват невярно с оглед съобщеното от другите свидетели и заключението на експертизата, състоянието на ищеца след изписване от болницата, което обстоятелство има значение за определяне на справедливото обезщетение.

Отбелязват се положените от въззивника грижи за пострадалия работник непосредствено след инцидента, вкл. и заплащането на необходимите медицински интервенции. Сочи се, че след лечението не е имало усложнения за работника – след изписването му той е посетил МОЛ, сам се е придвижвал без помощни средства, сам е отишъл да получи заплатата си, не е изпитвал затруднения при придвижване в автомобил и т.н.

По отношение издадените на ищеца болнични листове се твърди, че в тях липсва посочено основание за продължаване, както и че не презумират преценката на съда да уважи в пълен размер иска, без да са доказани болки и страдания със завишен интензитет. Обръща се внимание и че пострадалият никога не е отишъл на контролен преглед, което се определя като индиция, че той не е имал никакви притеснения за извършената операция, нито пък посериозни болки.

По отношение приетото пред РС заключение на вещото лице по СМЕ, се навеждат възражения за констатациите относно изтичане при операцията на костния цимент от тялото на счупения прешлен, тъй като това не е отбелязано дотогава никъде в медицинските документи - нито в епикризата, нито в болничните листа.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да намали размера на присъденото от РС обезщетение.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна, с който се оспорва жалбата и се изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното от РС-Петрич решение.

По съществото на спора се отбелязва, че по делото не е спорно 2 наличието на трудово правоотношение между страните, както и че злополуката, която е претърпял работника на 18.09.2024 г. около 17 ч. е обявена трудова по съответния ред.

В отговора се признава, че работодателят е оказал съдействие на работника при лечението, но според въззиваемия това обстоятелство не може да послужи като основание за намаляване размера на иска и уважаването му в минимален размер. Заявява се, че травмата на въззиваемия е изключително болезнена и лечението му е продължително. В отговора подробно се описва хода на лечение и на възстановяване на въззиваемия. Отбелязва се, че дори и след проведеното лечение и изминалото време, той не се е възстановил напълно, няма раздвиженост на тялото и не може рязко да се обръща, не може свободно да седи на стол, а при спане се налага да спи само по гръб. Обяснява се, че лекарите са казали на въззиваемия, че ако иска да гледа деца и внуци, ще трябва да се пази до живот, като не трябва да вдига повече от 5-6 килограма.

В отговора на жалбата се обръща внимание, че за да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл.200 от КТ, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав, а именно: наличие на трудово правоотношение между страните към момента в който е възникнала трудовата злополука; последната да е призната за такава по надлежния ред; наличие на претърпени неимуществени, респективно имуществени вреди от работника; и пряка причинно следствена връзка между настъпилите вреди и заболяването.

Според въззиваемия, в случая са налице всички изброени предпоставки, като се подчертава, че отговорността на работодателя при трудова злополука е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по своята правна характеристика.

По отношение причинените увреждания, въззиваемият се позовава на съобщеното при разпита на св.Василка Ч.а и на заключението на вещото лице, като прави подробен анализ на установеното с тези доказателства. С оглед на това се заявява, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение, което отговаря на критерия „справедливост“, въведен в чл.52 от ЗЗД, като е отчел конкретните увреждания на въззиваемия и съдебната практика в тази насока.

От въззивния съд се иска да потвърди решението на РС-Петрич.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с въззивната жалба и отговора към нея съответно искания и възражения.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

3

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за частично основателни.

По основателността на въззивната жалба, съдът намира следното:

Предявеният е иск с правна квалификация чл.200 от КТ. За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна нетрудоспособност, трайна нетрудоспособност над 50 на сто или смърт на работника, работодателят дължи обезщетение, когато тези вреди са в пряка връзка с трудовата дейност.

За да се ангажира отговорността на въззивника е необходимо да бъде установено наличие на трудово правоотношение, на трудова злополука, както и на функционална обусловеност на увреждането с реализиране на задължението на работника или служителя по правоотношението, при причиняване на вредите – от имуществен или неимуществен характер.

В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите констатации в обжалваното решение. Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидно възникнало трудово правоотношение въз основа на договор № 032/24.10.2018 г., по силата на който И. Ч. е приел да изпълнява при „Петра Хран“ ЕООД длъжността продавач-консултант. Също така безспорно се установява, че на 18.09.2024 г. по време на работа, Ч. е претърпял злополука при преместване на 4 хладилник, която е призната за трудова с Протокол № 1/25.09.2024 г., съставен от работодателя. В резултат на същата Ч. е получил счупване с деформация на втори лумбален прешлен, компресионна фактура, без засягане на тазовите резервоари. В приетото пред РС заключение на допуснатата съдебномедицинска експертиза, е направено изрично разграничение на възстановителния период при лечение на подобен вид травми в зависимост от това дали се прилагат консервативни методи или вертебропластика /като при въззиваемия/, като във втория случай болките и страданията би следвало да изчезнат още на следващия ден, а завръщане на работа може да се очаква след две седмици /след зарастване на оперативната рана/. До пълно възстановяване обаче, според вещото лице, не може да се достигне, тъй като увреденият прешлен остава деформиран.

В заключението подробно е обяснено какво представлява лечението вертебропластика. Сочи се, че това включва излИ.е на костен цемент в тялото на счупения прешлен. Експертът е установил, че в случая на въззиваемия, се е получило усложнение, изразяващо се в изтичане на поставения костен цемент, извън тялото на счупения прешлен Л2, което от своя страна е причината за продължаващите болки и страдания на Ч.. Извършването на последваща операция за отстраняване на излезлия костен цемент се определя като рискована.

При тези данни и съобразявайки, че отговорността на работодателя за трудова злополука обхваща възмездяването на работника освен за настъпилите имуществени вреди, така и за неимуществените такива, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в случая следва да се извърши преценка досежно правилното прилагане на критерия „справедливост“ при определяне на присъдения от районния съд размер на обезщетението, в каквато насока са релевираните оплаквания във въззивната жалба.

В тази насока съдът намира за нуждо да посочи, че в съдебната практика се е наложило становището, че критерият "справедливост" не е абстрактен, а включва комплексна оценка на установените по делото факти, свързани с характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

5

В разглеждания казус се касае за пострадал работник на 38-годишна възраст, който е изпълнявал една и съща длъжност при работодателя „Петра Хран“ ЕООД от почти 6 години преди инцидента. Това е индиция, че Ч. е запознат със задълженията си и естеството на работа. Предприетата от него работа е свързана с организацията на работния процес в склада за хранителни стоки и макар да няма категорични данни тя да му е изрично възложена, то въззиваемият безспорно е действал в интерес на работата. Това, както и изявлението на пълномощника на въззивника в хода по същество пред РСПетрич, че не поддържа възраженията си за умисъл и груба небрежност у работника, изключва приложението на чл.201 от КТ. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че грубата небрежност по чл.201, ал.2 от КТ, макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. Когато работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и когато не осигурява всичко необходимо за нея, в т.ч. съоръжения и инструменти, не може да се прилага "грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука. В съдебната практика се приема, че тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. В случая от събраните гласни доказателства се установява, че монтажът на новата хладилна витрина е извършен от работници в склада, които са с различна професионална насоченост – продавач-консултанти, която не е пряко свързана с конкретния вид работа, от която е причинена злополуката за Ч.. Ето защо, при допуснатото от работодателя извършване на дейност, за която няма данни служителите, вкл. и въззиваемия, да притежават професионална квалификация и да са получили инструкции за техническа безопасност, съдът намира, че отговорността на въззивника не може да бъде изключена или намалена.