Решение № 185 от 02.04.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Разград, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА Т. при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА Т. Гражданско дело №

20253330101270 по описа за 2025 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл.45, вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д. М. М. против Ю. Б. Д. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: 10000 лв. /5112,92 евро/ за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди, ведно със законната лихва от деня на увреждането 20.06.2024г.; 10000 лева /5112,92 евро/ за закана с убийство, ведно със законната лихва от деня на увреждането 20.06.2024 год., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 95.00 лева /48,57 евро/ за съдебномедицинско освидетелстване и рентгенография на лицеви кости на череп, както и разноските по делото.

Твърди, че на дата 20.06.2024 година около 22.20 часа пред гаража в индустриалната зона, който ползва под наем, се бил качил на стълба, която Ю. Д. блъснал и съборил, но ищецът се хванал за покрива на паркирания товарен автомобил, и провиснал, след което получил удари с юмруци по тялото, долните крайници и десен горен крайник, като се опитвал да се предпази. Бил ударен със стълбата по гърба, а когато слязъл, получил от Ю. Д. още удари в лицето и в главата. При един от ударите потекла обилно кръв от носа. Отишъл на преглед, поставена му била тампонада в носните проходи, имал болки в носа и гърба. Още тогава бил придружен от полицейски служители и бил извършен преглед в МБАЛ „Св. Иван Рилски" АД гр. Разград с основна диагноза „счупване на костите на носа“. В резултат на рентгеново изследване на 21.06.2024 година е отразено „фрактура на носни кости".

Сочи, че деянието, вината на ответника като извършител и причинно-следствената връзка между деянието и причинените увреждания са установени с влязло в сила на 25.03.2025г.

Споразумение по НОХД №145/2025г. на Разградски районен съд. Твърди,че в резултат на престъплението са му причинени физически и психически травми: счупване на носни кости; оток и охлузване на носа; кръвонасядане и охлузвания на ляв долен крайник; охлузване на дясна предмишница. което по медико- биологичен признак е разстройство на здравето, неопасно за живота; изпитвал болка, страдание, унижение, затруднения в дишането, стрес, безпокойство, страх, травматично преживяване, тревожност, нарушено душевно спокойствие, постоянна несигурност, уронване на честта и достойнството му като личност, безсъние, високо кръвно налягане, невъзможност да работи нормално и да изпълнява ежедневните си задължения, начина му на живот се променил, ограничил социалните си контакти. Не бил ползвал помощ от психиатър, понеже се чувствал неудобно.

Прилага писмени доказателства: споразумение по НОХД № 145/2025г. по описа на РРС;

Съдебно-медицинско удостоверение № 8166/2024г.; резултат от образно изследване от 21.06.2024 година; лист за преглед на пациент от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД- Разград- 2 бр. от 20.06,2024 и 21.06.2024 год.; жалба до РУ- Разград per. № 1873004628/ 21.06.2024 год., фактура № 0010086717/ 21.06.2024 год., касова бележа към фактурата, приходен касов ордер 1

№ 0000001330/ 21.06.2024 год., касова бележка към него. Иска да бъде назначена съдебномедицинска експертиза със задача вещото лице. след като се запознае с материалите по делото да даде заключение относно вида и характера на причинените му телесни увреждания, механизма на получаването им, общото състояние на пострадалото лице, да характеризира настъпилите болки и страдания в резултат на тези увреждания и оздравителния период до пълното им отзвучаване. Иска да бъде приложено НОХД № № 20253330200145 по описа на РРС за 2025 година.

В срока по чл. 131 ГПК ответника депозира отговор, с който счита исковете за допустими, но частично неоснователни и недоказани по размер. Не спори, че наказателното производство е проведено по реда на глава 29 НПК, със сила на присъда и обвързва съда на осн. чл. 300 ГПК. Твърди, че срещу ищеца е водено ЧНД № 362/2024г., което неминуемо също е повлияло на психо емоционалното състояние на ищеца и в тази връзка оспорва твърдените от ищеца последици от престъпленията, извършени от ответника, да са единствените, причинили описаните в исковата молба травми. Намира сумата от по 1500 лв. за всяко от престъпленията за справедливо обезщетение. Иска да бъдат допуснати гласни доказателства за установяване състоянието на ищеца след инцидента – двама свидетели в режим на довеждане.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Със споразумение, одобрено по НОХД №145/2025г. на Разградски районен съд с определение, влязло в сила на 25.03.2025г. ответникът по настоящото дело Ю. Б. Д. се е признал за виновен в това, че на 20.06.2024г. в гр. Разград, по хулигански подбуди е причинил на Д. М. М. лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, което довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК, както и че на 20.06.2024г. в гр. Разград се е заканил с убийство на Д. М. М. като му казал: „Ше я хвърля пушката, ше та гръмна! Ше та убия кат кучи ши та убия! Като кучи ши та убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК. Приел за тези престъпления да му бъде наложено едно общо найтежко наказание наказание при условията на чл. 23, ал. 1 от НК, а именно 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години.

По делото е назначена и приета съдебно медицински експертиза с вещо лице д-р Д. В. Т., която отговаря писмено и в с.з. по следния начин на поставените задачи:

Причинените на ищеца телесни увреждания са счупване на носни кости с кръвотечение от външни носни ходове, оток и охлузвания на носа; кръвонасядане по задната повърхност на лява мишница; охлузване на задната повърхност на лява раменна става, гръбната повърхност на лява предмишница, гръбно-лакътната повърхност на дясна предмишница. По своята медико-биологична характеристика счупването на носни кости обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, а останалите увреждания причиняват болка и страдание. Травмите са причинени от удари с/върху твърд/и тъп/и предмет/и и тангенциалното действие на такива. Предвид локализацията на кръвонасяданията и охлузванията – задните повърхности на лява раменна става и двете предмишници, тези травми могат да се получат при падане от собствен ръст след приземяването на терена по гръб.

Общото състояние на пострадалото лице експертът определя с оглед данните от издадена справка от РЗОК за оказана болнична и извънболнична помощ на ищеца, видно от която за периода 01.01.2020-31.08.2025г. са му поставяни няколко диагнози, без връзка с възстановителния период за получените увреждания на 20.06.2024г.

За обичайната продължителност на възстановителният период експертът намира, че фрактурата на носни кости консолидира физиологично за срок от 20-на дена - след нормалната й позиция и налагане на превръзка, която да коригира евентуалното изкривяване на носната преграда и да стопира двата прага на счупването, изискват такъв срок на лечение.

Кръвонасяданията и охлузванията търпят обратно развитие за срок до 2 седмици. Сочи, че няма данни настъпили усложнения. По отношение на болката, експертът твърди, че може никога да не отшуми, тя е субективно усещане. При прегледа пациентът е съобщил, че при промяна на времето, особено когато е влажно, се усилва секрецията от носа, в тези секрети е наблюдавал примеси с кръвен характер или гъсти примеси. Това са субективни оплаквания, които няма как да бъдат констатирани по време на прегледа, но са възможни предвид получената травма.

По делото са допуснати гласни показания от свидетелите, водени от ищеца - М. Д. М и С. Б.

2

Д., както и тези от страна на ответника - Д. П. Д. и И. М. Г.

Свидетелят М. М. е баща на ищеца. Видял сина си минути след инцидента – окървавен, бит.

Придружил го до болницата, прегледали и установили счупване на носа. Не е останал в болницата и се прибрали заедно. Твърди, че от тогава Д. е променен – станал по-разсеян, позатворен в себе си, започнал да забравя, отказал да шофира. Станал по-мнителен, раздразнителен, вдигнал кръвно. Имал семейство и дете на 8 години, понякога ходел да го прибира от училище ищецът, понякога свидетеля. Сочи, че работели заедно в собствена транспортна фирма с камиони. При необходимост синът му преди замествал шофьорите, след инцидента - не. Фирмата работела за „Пилко“, по график определен от възложителя, обичайно през нощта. Преди и Д. шофирал, сега не. Притеснявал се когато ходи в гаража, защото били комшии с Ю. Д. след инцидента търсил психологична помощ, ходил в гр. Русе за консултации, не било инцидентно, повече от часа веднъж. Не знае какво му е казал психиатъра. Споделя за предисторията на конфликта, същността на сградите и отношенията между страните. Сочи, че конфликта е породен от шума, който генерират агрегатите на хладилните камиони на ищеца нощем, когато ги включвали да охладят камиона преди натоварване, защото Ю.живеел там. Сочи, че имота е в промишлена зона, бизнес зона „Перистър“, не е жилищна зона.

Свидетелят С. Д. е съжителстваща на семейни начала с ищеца, имат общо дете. Разбрала за инцидента от св. М. М., понеже Д. не отговорил на телефона, притеснила се и потърсила баща му. Твърди, че Д. се е променил много след инцидента – преди бил много весел човек, който се превърнал в изключително затворен, будел се нощем, а преди е спял непробудно.

Непосредствено след инцидента дишането му не било лесно, трябвало да спи на няколко възглавници, имал оток вътре в носа, който дълго време не могъл да спадне. Не споделял с никого. Бил напрегнат, нервен. След случката ограничили ходенията до гаража с детето.

Ежедневието се променило, преди дядото вземал детето от градина и всеки ден след работа свидетелката ходела там като приключи работа, за да се види с Д., защото той работел по до късно и се прибирали. Ежедневието на Д. се променило - преди това работел до късно сам, без проблеми. После започнал баща му да ходи постоянно с него, за да не е сам. Той се притеснявал да си върши работата, което от друга страна се отразило във финансовото състояние. Той се занимавал с ремонт на коли, стендове на коли и има камиони осъществяващи транспортни услуги. Д. и баща му ремонтирали коли и камиони, нямат наети лица за поддръжката. Преди инцидента ищецът поне 3 дни в седмицата е оставал до 22 ч. в гаража, да си довърши работата, а нормално – до около 19 ч. Преди имал активен социален живот - в петък и събота излизал с приятели, който за дълъг период от време спрял, защото нямал желание, притеснявал се. Психиатрична или психологична помощ Д. не бил търсил, от мъжка гордост. На медицински прегледи ходел за счупването на носа периодично. Не знае какво са му казвали лекарите, защото въпреки че били семейство, тези неща не се споделяли. От поведението му разбрала, че се притеснявал от присъствието на Ю. За неговите лични притеснения не бил споделял нищо. Винаги спестявал негативни неща на близките си, гледал да не ги натоварва. Директно й казал да ограничи ходенията с малкия в гаража максимално, защото се притеснявал да са там. Сега бил една идея по-спокоен в гаража, но още избягвал да остава до късно, а ако се наложело оставал с баща си. Започнал да излиза, но много по-рядко от преди. Веднъж на няколко седмици, в повечето случаи, когато имал повод негов приятел.

Свидетелят И. Г. познава Д. М. от 2 години, от 2024 – 2025 г. бил нает като шофьор. Знае за инцидента, запознат е и с предисторията. Видял Д. в деня след инцидента – с малка лепенка на носа, не е забелязал оток или синина. Когато минавал покрай гаража на ищеца, случвало се е да излиза от вратата, на около 2-3 метра. Отблизо го видял. Споделя, че ангажиментът охлаждането на камиона с агрегатите не бил на шофьора, ищецът си ги включвал.