Решение № 46 от 12.07.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Свиленград , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200480 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от КР. Р. Г. с ЕГН ************ от град **********************, се оспорва Електронен фиш ( Е Ф ) серия К № ******** на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, оспорва се териториалната и материална компетентност на органа, издал ЕФ. Иска се от Съда да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Оспорва се ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят КР. Р. Г. , се явява.

Пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт поради 1 незаконосъобразност.

В съдебната фаза се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 07.12.202 0 година в 09.26 часа по първокласен път № 8 при км.

360+400, до разклона за село Сива река, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока от град Любимец, област Хасково към град Свиленград, област Хасково, моторно превозно средство (МПС) марка „Ситроен”, модел „Ц 1” с държавен регистрационен номер СВ 87 60 РВ, със скорост 72 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 12 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 4575796 на името на жалбоподателя КР. Р.

Г. в качеството й на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.

2 разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 05.04.2021 година (, видно от Справката за нарушител и ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 07.12.2020 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 07.12.2020 година и времето (09.20 часа д о 10.30 часа), за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. Е Ф е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 4 от които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ************** в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 75 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 1 5 к м / ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, като превишението е 3

12 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 09.26.01 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (72 км/ч), наред с отразена и реално измерената, 75 км/ч.

От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград (след изпращане на делото по подсъдност от Районен съд – Хасково).

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят К.Г. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до 4 следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Хасково (, от където делото е изпратено по компетентност), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

По делото е налице неяснота по отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението - от една страна в ЕФ и в Придружителното писмо (, приложено по АНД № 541/2021 година на Районен съд – Хасково), с което е изпратена преписката, е посочено, че нарушението е извършено по първокласен път № 8 при км. 360+400, на територията на община Свиленград, област Хасково, а от друга в Протокола за използване на АТСС, приложен в Административнонаказателната преписка (АНП) – по първокласен път № 8 при км. 360+300, на територията на община Свиленград, област Хасково, т.е. не става ясно къде точно е извършено нарушението дали по първокласен път № 8 при км. 360+300 или по посочения в ЕФ и в Придружителното писмо първокласен път № 8 при км. 360+400 и съответно за всяко едно от посочените места дали важи общото правило или има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, тъй като се касае за две различни места и от там правилната правна квалификация (в този смисъл са и Решение № 347 от 20.12.2016 година, постановено по КАНД № 305/2016 година на Административен съд – Хасково, Решение № 89 от 27.04.2017 година, постановено по КАНД № 43/2017 година на Административен съд – Хасково).

Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите 5 по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят Г. да узнае в какво точно е обвинена от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП . С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то 6

Съдът излага следните съображения:

Обжалваният ЕФ би процесуалноправна страна. бил законосъобразен от формална,