Решение № 139 от 27.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100509966 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9966/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р. СТ. В. ЕГН ********** от гр.София срещу решение от 05.05.2021 г постановено по гр.д.№44311/20 г на СРС , 128 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Ф.И.А.” ЕООД ЕИК **** гр.София да се признае за установено , че В. не дължи 2500 лв главница и 273,15 лева разноски по изпълнителен лист от 27.10.2009 г издаден по ч.гр.д.№42717/09 г на СРС , 85 състав , по който изпълнителен лист е висящо изп.дело №20191850400083 на ДСИ при РС-Костинброд .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Последното валидно изпълнително действие е извършено на 26.03.2010 г когато е вписана възбрана върху жилището на длъжника и на 26.03.2010 г изпълнителното производство се е прекратило по чл.433 ал.1 т.8 ГПК . След тази дата ЧСИ няма правомощия да извършва изпълнителни действия , а ако са извършени /както в случая/ те не трябва да се вземат предвид . На 26.03.2015 г процесните задължения са се погасили по давност .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . ПДИ прекъсва срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК .Първоначалният длъжник Н.В. е починал на 28.05.2011 г , до конституиране на наследниците му изпълнителното производство е спряно на основание чл.432 т.3 ГПК и е възобновено на 22.03.2012 г . Процесните вземания се погасяват с 5 годишна давност и същата не е изтекла .

1

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.05.2021 г и е обжалвано в срок на 02.06.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска /в посочената част/ СРС е приел , че с молбата за образуване на първоначалното изпълнително дело от 10.11.2009 г не са поискани конкретни изпълнителни действия , но е овластен ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ . Висящността на изпълнителното производство е “поддържана” с предприети изпълнителни действия до 11.09.2014 г , след което изпълнителното производство се е прекратило по чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 11.09.2016 г .

На 17.04.2018 г ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело и с тази молба давността е прекъсната . От 11.09.2014 г до 17.04.2018 г са се погасили само вземанията за лихви , но не и тези за главница по банков кредит и за разноски .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част . При констатираното овластяване на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ изпълнително действие , което прекъсва давността е налагането на възбрана върху недвижим имот на 26.03.2010 г . На 28.05.2011 г първоначалният длъжник Н.В. е починал и изпълнителното производство е спряно по чл.432 т.3 ГПК във вр.чл.229 ал.1 т.2 ГПК . На 13.03.2012 г ЧСИ е конституирал ищцата като длъжник в изпълнителното производство и давността е започнала отново да тече . Давността отново е прекъсната с молба на ответника от 12.06.2013 г , като въз основа на тази молба е наложен запор върху трудово възнаграждение . Нова молба за налагане на запор е подадена на 09.09.2014 г и такъв е наложен на 11.09.2014 г . Тъй като изпълнителното производство се е перемирало на 11.09.2016 г не следва да се взема предвид последваща молба за извършване на изпълнително действие /опис на движими вещи/ от 19.05.2017 г . Ново изпълнително дело е образувано на 17.04.2018 г . Към тази дата 5-годишната давност за процесните вземания не е била изтекла . В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение , поради което по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС .

2

Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.05.2021 г постановено по гр.д.№44311/20 г на СРС , 128 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на Р. СТ. В. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.439 ГПК срещу „Ф.И.А.” ЕООД ЕИК **** гр.София да се признае за установено , че В. не дължи 2500 лв главница и 273,15 лева разноски по изпълнителен лист от 27.10.2009 г издаден по ч.гр.д.№42717/09 г на СРС , 85 състав , по който изпълнителен лист е висящо изп.дело №20191850400083 на ДСИ при РС-Костинброд .

ОСЪЖДА Р. СТ. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Ф.И.А.” ЕООД ЕИК **** гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3