Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3557 от 11.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18112/2022
Вид
Решение № 3557
Подписан
11.08.2024
В сила
03.10.2024
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 496, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 498, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3557 гр. Пловдив, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330118112 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове от Ц. Г. К., ЕГН **********, против Гаранционен фонд, ЕИК 12144665, с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 25.07.2022 г., в гр. П., на бул. „***“ до № ***, ищецът Ц. К. е пострадал при ПТП, когато между управляваното от него МПС – л.а. „****“, с рег. № ****** е блъснат отзад от „*****“ с рег. № ***** – собственост и управляван от И.

И. Д., без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди, че водачът И. Д. е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, тъй като не е спазил необходимата дистанция от спиращия пред него автомобил и е причинил ПТП с пострадал участник.

Твърди, че ищецът се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента, като след като пристигнали екип на ЦСМП и патрул на ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № ***** и АУАН №****** г. на виновния водач.

Твърди, че непосредствено след инцидента, пострадалият е откаран за изследване в УМБАЛ „Свети Георги“ – П., със силни болки в главата и във врата, където е консултиран с неврохирург и му е поставена диагноза „************“. Предписани му били обезболяващи и лечение в домашни условия.

В резултат на травматичното увреждане, не бил в съС.ие да изпълнява служебните си задължения, ежедневните дейности, както и пълноценно да се грижи сам за битовите си нужди. Изпитвал силно главоболие, замайване и отпадналост. Наложило се от 11.08.2022 г. до 13.08.2022 г. отново да бъде хоспитализиран в неврологично отделение на МБАЛ „Св.

Иван Рилски“ – П., където бил диагностициран с „********“. След болничния престой бил изписан с подобрение, но с негативен неврологичен статус и лечението му продължило в домашни условия. Наложило се да ползва отпуск за временна неработоспособност за времето до 27.08.2022 г. вкл. и в продължение на два месеца да бъде на медикаментозно 1 лечение.

Твърди, че вследствие на инцидента, преживял болки и страдания, както при самото ПТП, така и при оздравителния процес – дълго време не можел да спи, изгубил апетит и отслабнал, получил стрес от претърпяното ПТП и често сънувал преживяното, не можел да извършва резки движения, при навеждане и обръщане получавал световъртеж и главоболие, страхувал се да шофира.

Твърди още, че тъй като виновния за ПТП водач на МПС, причинило ПТП, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, отправил към Гаранционен фонд писмена претенция за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в размер на 5000 лева, по която била образувана щета № 21210127/09.09.2022 г. по описа на ответника, който отказал плащане с писмо изх. № ******г.

Предвид изложеното, искане е да се осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, психически и физически дискомфорт, причинени вследствие на ПТП на 25.07.2022 г., вследствие на виновно поведение на И. И. Д., като водач на л.а. „*****“ с рег. № ******, като е управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от 30.11.2022 г.– датата на поставения отказ от ответника за изплащане на претендираното обезщетение до окончателното изплащане. Претендира се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Гаранционен фонд е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

Възразява, че по образуваната щета №********г. УС на ГФ е постановил отказ от изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради непредставяне на доказателства, от които да се установи, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Възразява, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при което е настъпило процесното ПТП, както и поведението на участниците в него.

Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм на ПТП, както и причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

Оспорва твърденията за наличие на вина и противоправно поведение у посочения виновен водач на МПС и причинната връзка на същото с вредите на ищеца.

Оспорва и претенцията за лихва, считано от датата на постановяване на отказа – 30.11.2022 г. В тази връзка твърди, че според чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.), ГФ дължи лихва след изтичане на тримесечен срок от сезирането му. Освен това, сочи, че е бил поставен от ищеца в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията му, да определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди, предвид липсата на съдействие от ищеца при предявяването на претенцията и липсата на писмени доказателства.

С Определение № ******* г. по настоящото гр.д. № 18112/2022 г. на ПРС, като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран И. И. Д., ЕГН **********.

В предоставения срок е постъпило становище от третото лице – помагач.

Не оспорва, че на 25.07.2022 г. е настъпило ПТП, с участници: ищеца Ц. К. и третото лице – помагач – И. Д..

Оспорва, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба телесни увреждания, като възразява, че същите, от една страна са преувеличени, а от друга твърди, че ищецът сам е допринесъл за настъпването им, като е налице съпричиняване.

2

Излага съображения, че от приложения лист за преглед на пациент от 25.07.2022 г., ищецът твърди да е търпял телесни страдания – ************** за което се подписал, като липсвали декларирани болки в долната част на гърба и таза, поради което счита, че документът представлява писмено доказателство срещу издателя си по отношение на вида на търпените телесни увреждания. Освен това сочи, в документа е посочено, че ищецът е отказал да бъде хоспитализиран, поради което счита, че ищецът не е предприел каквито и да било мерки да ограничи твърдените за настъпили допълнителни здравословни страдания.

Навежда доводи, че два дни по-късно – 27.07.2022 г., ищецът посетил УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – П., където му било издадено СМУ, като от същото се установявало, че ищецът нямал каквито и да било видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, крайниците, като единствено се оплакал от болки в шията и гръдния кош, като за втори път отказал хоспитализация. Две седмици по – късно, изведнъж се появило мозъчно сътресение на ищеца, което не фигурирало в нито един от двата прегледа преди това.

Твърди още, че ударът между автомобилите на ищеца и на Д. бил толкова лек, че не е възможно да настъпят телесните увреждания, така, както са описани в приложената медицинска документация и в исковата молба. Твърди, че ищецът не е бил с предпазен колан по време на настъпване на ПТП и сам е допринесъл за твърдяното си увреждане. Освен това излага, че ищецът сам е допринесъл за твърдените за налични от него телесни увреждания, тъй като на два пъти отказал хоспитализация, като с тези си действия допринесъл за твърдяното от него влошаване на здравословното си съС.ие.

Оспорва твърдението на ищеца, че не е бил в съС.ие да изпълнява служебните си задължения, като твърди, че след инцидента е продължил да изпълнява трудовите си задължения към работодателя си „********“ ЕООД.

Оспорва и всички, описани в исковата молба, болки и страдания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Относно допустимостта на исковете

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция е допустима, поради следното:

От приетите като писмени доказателства по делото /л.12-13/, се установява, че ищецът е предявил писмена претенция към ответника Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 25.07.2022 г. ПТП. Към уведомлението – претенция са приложени констативния протокол с пострадали лица, съставен за настъпилото ПТП и медицински документи за проведени прегледи на пострадалото лице. Във връзка с така предявената претенция, ответникът е изпратил на 30.11.2022 г. писмо до ищеца, в което сочи, че не са представени доказателства за издадени АУАН от ****** г. и НП към него, с отбелязване влязло в сила, поради което е посочил, че отказва изплащане на обезщетение.

Съдът намира, че в така изпратеното писмо от ответника е обективиран отказ за изплащане на обезщетение, доколкото Гаранционният фонд е преценил, че настъпилото обезщетение и вредата не се установяват от представените от страна на пострадалото лице документи, с които последното разполага. Дори да се приеме, че към настоящия момент производството по доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните, не е приключило, доколкото липсва произнасяне от страна на ответника, в случая и към настоящия момент тримесечният срок от получаване на поканата от ответника по чл. 496, ал. 1 във вр. с чл. 498, ал. 3 ГПК е изтекъл, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г., ТК, I т.о. на 3

ВКС. Нещо повече – в посоченото определение, Върховния касационен съд е достигнал до извод, че „изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ”.

Относно основателността на исковете

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. настъпилото ПТП по вина на И. И. Д., който е управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; механизма на ПТП; причинно – следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания и психически травми, като установи същите, както и размера на вредите; отправянето на искане до Гаранционен фонд за заплащане на причинените вреди - обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е предпоставка за допустимост на настоящите искови претенции.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да докаже, че не дължи претендираното обезщетение.

В тежест на третото лице – помагач е да докаже възраженията си в становището, вкл. това за съпричиняване на резултата.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и доказателствени средства.

Съставен е Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица от *****г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – П. – Сектор „Пътна полиция“ /л.83/, в който е отразен механизмът му – участник 1 /МПС – л.а. „****“, с рег. № ******, с водач – И. И. Д./ при движение в гр. П., бул. „***** до номер № ******, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не спазва необходимото разС.ие (дистанция) от спиращия пред него участник 2/ МПС – л.а. „*****“, с рег. № *****, с водач Ц. Г. К., го удря отзад, при което настъпва ПТП. Посочено е, че са настъпили имуществени вреди и по двете МПС, съответно: участник 1 – предна броня, участник 2 – задна броня. Отразено е още, че има пострадало лице – Ц. Г. К., с диагноза: „**********“.