Решение № 92 от 29.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Ихтиман, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200204 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на „Аит интернешънъл транспорт“, ЕООД, ЕИК 160072521, представлявано от управителя А. А. Т., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506969161, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл.

187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени съображения.

Процесуалният представител на АНО (АПИ) оспорва жалбата, като неоснователна.

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Подадена е от активно процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

1

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка, като е приел, че на 07.02.2024 г. в 20.08 часа, е установено нарушение с пътно превозно средство-влекач, марка „Даф“, модел „ХФ 480 ФТ“ с технически допустима максимална маса 19500 кг., брой оси 2, екологична категория ППС: евро 6d, в състав ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 44000 кг. в общ. Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ километър, като не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Нарушението е установено с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150, което е създало електронен доклад и снимка.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Във въззивното производство се установява, че е заплатена такса за ППС с техническа допустима маса над 12 тона с 2 оси, а процесното е с 5 оси.

Разликата между заплатената и дължимата пътна такса за конкретния сегмент, в който е установено нарушението, е на стойност по-малка от 5 евро.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните в хода на производството писмени доказателства извлечение за регистрирани нарушения, 2 броя снимки, доклад за нарушение, справка собственост на МПС, таблица с данни за движение на ППС.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.

Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса според категорията на превозното средство.

От справка, изготвена от АНО, следва, че същият не може да посочи разликата между заплатената и дължимата пътна такса за конкретния сегмент, в който е установено нарушението. От Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна (редакция от 30.12.2022 г.)мрежа може да се направи извод, че разликата е на стойност по-малка от 5 евро.

Не е спорно по делото, като от свидетелство за регистрация, част I и от доклада АТСС се доказва, че именно жалбоподателят е лицето, което е вписан като ползвател на процесното пътно превозно средство.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.

2

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай ЕФ и издаден от орган в пределите на неговата компетентност.

Спазени императивните процесуални правила при издаването на ЕФ – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По делото безспорно се установява, че на 07.02.2024 г. в 20.08 часа по А1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващкилометър, с контролно устройство № 20032 (АПИ) е установено, че пътно превозно средство-влекач, марка „Даф“, модел „ХФ 480 ФТ“ с технически допустима максимална маса 19500 кг., брой оси 2, екологична категория ППС: евро 6d, в състав ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима техническа маса на състава 44000 кг. в общ. Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ километър, като не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

Доказано е, че въззивникът е собственик на процесното ППС.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т.

3

3 ЗП на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв., е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието имуществена санкция в абсолютен размер (в случая 2500 лв.) без възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В мотивите е изложено, че (42) принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна практика).

(43) Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C 40/21, EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).

(46) Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C 497/15 и C 498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

(47) Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното 4 наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N, C 384/17, EU:C:2018:810, т. 45).

(48) В случая член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв.

(49) Освен това, както отбелязва запитващата юрисдикция, ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН.

(51) Следва освен това да се припомни, че съгласно изискванията на Директива 1999/62, съдържащи се по-специално в членове 7-7к, разглежданата в главното производство система на ТОЛ такса е изградена по такъв начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към която спада използваното превозно средство.

Липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение обаче може да е в разрез с този принцип на участие.