Решение № 4901 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4901 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно гражданско дело № 20261100501184 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение на СРС № 20568/13.11.2025 г. по гр.д. № 60388/2024 г. са отхвърлени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД искове срещу наследниците на Х. Д., а именно Е. Д. Д., С. Х. Д., М. Б. Д. и Д. Б. Д. относно доставена топлинна енергия, лихва за забава, цена за услуга дялово разпределение и мораторна лихва за имот с адрес гр. София, ж.к. ********.

Районният съд е приел, че не се доказва качеството на „потребител“ на лицата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се твърди, че решението е неправилно. Сочи се, че по делото била доказана облигационната връзка. Представен бил нотариален акт, с който Г.П., М.Т. и П.П. са се разпоредили с процесния имот. Били приложени декларации от П.Т., доказващи качеството на „потребител“ на лицето.

Безспорно било, че горепосочените лица са потребители на топлинна енергия за процесния имот и период.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Д. чрез особен представител, с който се оспорва подадената въззивна жалба. Намира решението за правилно и моли да бъде потвърдено

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 1 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По наведените с въззивната жалба възражения относно налична облигационна връзка с ответниците, съдът намира следното, че същите са неоснователни, а решението на СРС е правилно.

На първо място, следва да бъде посочено, че твърдените във въззивната жалба собственици на имота, а именно Г.П., М.Т. и П.П. не са страни по делото. От ищеца не са били представяни нито нотариален акт, нито заявление-декларация, още по-малко от сочените страни, които нямат отношение към настоящия процес.

Независимо от това е отправено възражение за наличие на облигационна връзка с ответниците по делото пред СРС, като макар че имената на посочените във въззивната жалба лица не съвпадат с имената на ответниците, съдът дължи да разгледа в действителност налице ли е договор или собственост от тяхна страна по отношение на процесния имот.

Предявен е иск за заплащане на топлинна енергия на наследниците на Х.

Д., който се твърди да е бил собственик на процесния апартамент. Липсват обаче каквито и да е данни именно това лице да е бил собственик. По делото е представено писмено доказателство – писмо от Столична община, в което се посочва, че не се откриват данни за придобиване на собственост на процесния имот от Х. Д.. Единствено се посочва, че имотът е бил продаден със заповед ДИ 9405125/1993 г. на дата „29.0494 г.“. Липсват каквито и да е други доказателства по делото сочещи, че именно Х. Д. е бил собственик на процесния имот. А и с представеното писмо от Столична община не може да бъде установено разпоредителните сделки с имота, в чия полза са извършени те и в кой момент. При тези факти не може да бъде направен извод, че именно Х. Д. е бил собственик на процесния имот, а след неговата смърт същият е бил наследен от ответниците по делото. От страна на ищеца е представено удостоверение за наследници на Х. Д., но предвид, че не се доказа последния да е собственик, то неговите наследници са ирелевантни за настоящия процес.

Не става ясно и защо се твърдят посочените в уточнителната молба на ищеца квоти, при които лицата са наследили Х. Д.. Още повече в справката присъстват две съпруги, които според ищеца наследяват Х. Д., както и син, за който има данни, че е починал.

Всички останали представени от ищеца доказателства касаят потреблението на топлинна енергия за процесния период, сключените договори за предоставяне на услуга дялово разпределение, както и протокол от етажната собственост. В този протокол от събрание на етажната собственост, в която се намира и процесния апартамент, в действителност 2 присъсва името на Х. Д., но от него не може да бъде изведено наличието на облигационна връзка между това лице и ищеца.

Както правилно е посочил и СРС, липсват каквито и да е доказателства, че Х. Д. или ответниците – негови наследници, са собственици на процесния имот, поради което съдът законосъобразно е приел, че не се доказва качеството на „потребители“ на ответниците що се касае до апартамента, за който се твърди да е отдавана топлинна енергия. Ищецът е дължал пълно и главно доказване на това обстоятелство съгласно правилно разпределената му доказателствена тежест в първоинстанционното производство. Такова не е проведено.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на СРС се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и съобразно чл. 78 ГПК разноски се дължат в полза на въззиваемата страна. Същата не претендира такива, като процесуалното представителство е осъществено от особен представител, за който е налице внесен депозит, като съдът е разпоредил издаване на РКО съобразно същия.

Така мотивира, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20568/13.11.2025 г. по гр.д. № 60388/2024 г. по описа на СРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3