Определение № 2170 от 31.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2170 гр. Варна, 31.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500983 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. В. И. от гр.Варна, чрез адв.Й. А., против определение № 4238/10.04.2024 год., постановено по гр.д. № 842/24 год. на ВРС – 48 състав, с което първостепенният съд е прекратил производството пред себе си по направеното от ответната страна възражение за неподсъдност на спора пред ВРС и е изпратил същото по подсъдност на СРС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата не изразява становище по същата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При така очертаните предметни предели, след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. В.

И. срещу ЗАД „Армеец“, с която съдът е сезиран с иск по 405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв., претендирана като част от обща сума в размер на 1 337.16 лева - застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от настъпило на 20.07.2023 год. застрахователно събитие по договор № 030Х0821523 от 13.06.2023 год. за „Каско“, клауза „Пълно“ за лек автомобил марка Ауди А4, с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

1

С атакуваното определение, съдът е съобразил направеното от ответната страна в отговора на исковата молба възражение за неподсъдност на делото пред ВРС и като се е позовал на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК с оглед обстоятелството, че към датата на събитието постоянния и настоящия адрес на ищеца е бил в гр.София, където е и настъпило събитието, го е уважил е прекратил производството по делото и го е изпратил на СРС.

В контекста на повдигнатия правен спор, първият въпрос е дали особената местна подсъдност по чл.115, ал.1 и ал.2 ГПК се прилага по отношение на всички искове по КЗ или само във връзка с иск от увредено лице срещу застрахователя на деликвента.

Отговор на така поставения въпрос е даден в т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 год., постановено по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което разрешение особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице.

Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него - по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП и застрахованото лице не може да ползва от изборната подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК /така, определение Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 2870/2019 г., I т. о., ТК/.

Именно такъв е и настоящия случай, тъй като при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. Застрахованото по застраховка "Каско" физическо лице, като страна по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и се ползва от уредената в чл.113 ГПК особена местна подсъдност, както е посочено и в мотивите към т. 6 на ТР № 1//2014 год.

Видно е от данните по делото, че ищецът е сезирал със спора ВРС, в чийто район се намира настоящият му адрес, като изрично в исковата молба се е позовал на упражненото от него право на изборна подсъдност.

Поради несъвпадане на крайните изводи относно местната подсъдност на спора, определението на ВРС следва да се потвърди.

Разноски в производството по частно обжалване не се следват на страните, доколкото същите следва да се съобразят съобразно изхода на спора с крайния съдебен акт.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4238/10.04.2024 год., постановено по гр.д. № 842/24 год. на ВРС – 48 състав, с което първостепенният съд е прекратил производството пред себе си 2 по направеното от ответната страна възражение за неподсъдност на спора пред ВРС и е изпратил същото по подсъдност на СРС.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от на Н. В. И. срещу ЗАД „Армеец“ иск с правно основание чл.405 КЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3