Решение № 980 от 11.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. П., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20241720103235 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „Агритоп“ ЕООД с ЕИК 131206095 - чрез адвокат М. Д. Н.-А., съдебен адрес: гр. С., ул. „П.Л.“ ** ** ап.18, с която се моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че „Дива“ ООД с ЕИК 113564614, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.“ №5, представлявано заедно и поотделно от управителите Д.Й.Д. и Й.Д.Д., дължи на ищеца сумата в размер на 23 072.00 лева (двадесет и три хиляди седемдесет и два лева), представляваща парично вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 30.12.2020г. от „Дива“ ООД с ЕИК 113564614, с падеж 31.03.2021г., без протест и без разноски, като бъдат присъдени и съдебните разноски в заповедното производство и разноските в настоящото производство, в това число възнаграждение за процесуално представителство - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Иска е с правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК във вр. с чл.538, ал. 2 от ТЗ.

Ответното дружество, в законоустановения срок е подало отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска, както по основание така и по размер. Излагат се доводи, че е налице каузалана сделка между страните, по повод на която е издаден и процесния запис на заповед, като обезпечение на евентуално дължима неустойка, при неизпълнение на договора, от страна на ответното дружество, но в случая е налице неизпълнение на договора от ищцовата страна, която на дата на падежа не си е взела вещите оставени при ответника на отговорно пазене.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Видно от материалите от изисканото и приложено по настоящото гражданско дело ч.гр.д.№ ****г. по описа на Пернишки районен съд се установява, че е входирано от ищецът заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на запис на заповед от 30.12.2020г., против длъжника-ответник в настоящото производство.

По образуваното дело Пернишки районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е разпоредил и 1 незабавно изпълнение. От представения Запис на заповед е видно, че е издаден на 30.12.2020г. от „Дива“ ООД с ЕИК 113564614, с падеж 31.03.2021 г., за сумата от 23 072 (двадесет и три хиляди седемдесет и два) лева, с място на плащане гр. С., без протест и без разноски.

Като писмено доказателство по делото е представен - Констативен приемопредавателен протокол, подписан от страните по делото, за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г. Видно от същия с оглед доставено оборудването от ищцовото дружество, страните по делото се договорили, оборудването да остане на съхранение в базата на ответното дружество в село С. на отговорно пазене от същото до края на м.март 2021г., По повод на това е бил издаден и процесния Запис на заповед за сумата от 23072.00 лева, представляваща определената от „АГРИТОП” ЕООД цена на оборудването. В т.14 на посочения констативен протокол е записано, че в случай, че „ДИВА” ЕООД, не изпълни задължението си за връщане на описаното оборудване на датата 31.03.2021 г., ще дължи неустойка в размер на 23072 лева - размер съответстващ на цената на оборудването.

Наред с горното е представена, като писмено доказателство и Заповед от 30.03.2021 г., на управителя на „ДИВА” ЕООД, с която назначил комисия в състав от служители на дружеството, които да участват в предаването на вещите, които да бъдат описани в двустранен приемо-предавателен протокол, в който изрично да бъде описано и състоянието, в което се предават на „АГРИТОП” ЕООД.

Определените служители – В.М.М.Л. и К.Д.М., съответно съставили Протокол от 31.01.2021г., че доколкото на същата дата е било уговорено, ищцовото дружество да си вземе вещите, за времето от 08.00 до 18.00 часа, не се е явил представител на ищеца в базата в с.С., за да вземе вещите оставени на отговорно пазене.

Посочения документ е бил оспорен от ищцовата страна, с твърдението, че същия е неистиниски, тъй като не е бил подписан от лицата посочени в него и не отговарят на истината, извършените с документа констатации. Изложени са твърдения, че е съставен с оглед нуждите на процеса.

В тази връзка съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК, по отношение истинността на посочения Протокол от 31.01.2021г., съставен от В.М.М.Л. и К.Д.М., като е указал, че истинността на документа, като частен такъв, без подписите на ищцовата страна, подлежи на доказване от ответната страна.

По повод на така откритото производство по оспорване, по делото е изслушана съдебно -графологическа експертиза, като видно от заключението на вещото лице Е.К. се установява, че документа е бил подписан от В.М.М.Л. и К.Д.М.. Последното лице е разпитано като свидетел по делото, който заявява, че отразеното в протокола отговаря на истината. На посочената дата 31.01.2021г., той и колежката му В.М.М.Л., която по настоящем е починала, чакали в рамките на работното си време, от 08.00 до 18.00 часа, представител на ищеца, но не се е явил такъв в базата в с.С., за да вземе вещите оставени на отговорно пазене.

С оглед на горното при преценка по реда на чл.194 ГПК, на събраните гласни доказателства, съдът намира за доказана истинността на оспорения документ.

Наред с горното следва да се има предвид, че твърдението, че не се е явил представител на ищеца на падежа да получи вещите си, е отрицателен факт и не подлежи на доказване от ответната страна а на оборване от ищцовата страна с допустимите за това доказателствени средства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

В производството по чл.422 ГПК ищецът - кредитор следва да докаже фактът, от който вземането му произтича, а ответникът-длъжник – възраженията си срещу вземането.

Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, а именно Решение № 82/ 10.04.2013г. по т.дело № 804/2010 година. II т.о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК при предявен менителничен иск – пряк или установителен - чл.422 ГПК, чл.252 или чл.254 ГПК 2

(отм.), съдът се произнася по въпроса за каузалното правоотношение и връзката му с менителничното вземане само в хипотезите, в които длъжникът – издател чрез възражение по чл.465 ТЗ за недобросъвестност на приносителя на записа на заповед отрече съществуването на конкретно каузално правоотношение между страните и функционалната му обвързаност с менителничния ефект с твърдения, че задължението му по него не е възникнало или е погасено. В този случай, по аргумент от чл.464, чл.465 и чл.473, ал.2 ТЗ, тежестта на доказване на възраженията за недобросъвестност на кредитора – поемател е възложена изцяло върху издателя на ефекта. Кредиторът е освободен от необходимостта да доказва изискуемо негово вземане по каузална сделка, изпълнението на което записът на заповед да обезпечава. За разлика от каузалния иск, при който приложимо е процесуалното правило, че ищецът трябва да докаже правния факт, от който черпи предявеното пред съда право, при менителничния иск кредиторът следва единствено да установи, че вземането му произтича от редовен от външна страна ефект - чл.535 ТЗ. Когато отговаря на формалните изисквания на закона, менителницата /записът на заповед/ има правното значение и на основание и на доказателство за менителничните права на приносителя на ценната книга.

Поради това, че ищецът-кредитор основава претенцията си на издадения Запис на заповед от 30.12.2020г., съдът следва да провери, дали същият отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ, като в противен случай издаденият документ губи манителничната си сила и престава да бъде Запис на заповед, а може да служи единствено като разписка. Записът на заповед изисква писмена форма за своята действителност и определено от закона минимално съдържание. Съгласно чл. 535 от ТЗ всеки запис на заповед трябва да съдържа: наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаване, подпис на издателя. Елементите, които чл.535 от ТЗ посочва са реквизити на записа на заповед. Те образуват т.н. „съществено съдържание” на сделката, като липсата на който и да е от тях е пречка за възникване на записа на заповед – чл. 536 ал.1 от ТЗ., като проверката на решаващия съд следва да се ограничи единствено и само до редовността от външна страна на менителничния ефект и в случаите, в които твърдението за наличие на каузална сделка е въведено от кредитора в исковата му молба, в отговора по чл.131 ГПК или по реда на чл.176, ал.1 ГПК. Както бе посочено по горе съгласно задължителната практика на ВКС Каузалното правоотношение, посочено като причина за издаването на ефекта не става предмет на делото, освен при преминаване към каузален иск, което е допустимо само при прекия менителничен иск.

Съдът, след като изследва оригинала на запис на заповед от 30.12.2020г., приложен по ч.гр.дело №****г. установи, че същия отговаря на императивното изисквания на чл.535 от ТЗ, счита фактическият състав на записа на заповед за завършен и доколкото строгата форма е съществено условие за неговата действителност, същият има менителнична сила, като ответника надлежно се е задължил да заплати посочената сума на предявяване, какво е било сторено.

Както бе посочено, предвид цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, задължително за съда, в настоящия случай следва да се изследва въпроса, възникнало ли е изискуемо вземане за ищеца по повод на сключена с ответника каузална сделка. Предвид представените писмени доказателства се установява, наличие на такава сделка между страните, като в тежест на ответната страна е да докаже, че е била изправна страна по същата.

Съдът намира, че това доказване е сторено. Както бе посочено, видно от подписания между страните Констативен приемо-предавателен протокол, за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г., който по своята същност е договор за влог, ищцовото дружество е оставило на отговорно пазен движими вещи, подробно описано в протокола, в складова база 3 на ответното дружество, със задължение да си ги прибере на 31.03.2021г. По делото се събраха доказателства, че не ответната а ищцовата страна е неизправна страна по договора, доколкото последната не е представила доказателства, че на 31.03.2021г. е имала готовност и изпратила неин представител, да вземе оставените за пазене движими вещи от склада на ответника. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.255 ЗЗД, влогоприемателя не дължи неустойка за неизпълнение на договора, по повод на която неустойка, е бил издаден и процесния запис на заповед, видно от същия цитиран Констативен приемо-предавателен протокол, за безвъзмездно отговорно пазене от 30.12.2020г., сключен между страните.

Предвид всичко изложено, така предявения иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъдат отхвърлен.

При този изход на съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК и т. 13 от ТР 4/ 2013 на ОС на ГТК на ВКС в полза на ответното дружество следва да бъда присъдени направените в настоящето производство разноски с оглед представен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК от страната, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, които са в общ размер на 1700.00 лева.

Водим от горните мотиви Пернишки районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агритоп“ ЕООД с ЕИК 131206095 - чрез адвокат М.

Д. Н.-А., със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.Л.“ ** ** ап.18, с който се моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че „Дива“ ООД с ЕИК 113564614, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.“ №5, представлявано заедно и поотделно от управителите Д.Й.Д. и Й.Д.Д., дължи на „Агритоп“ ЕООД, сумата в размер на 23 072.00 лева (двадесет и три хиляди седемдесет и два лева), представляваща парично вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 30.12.2020г. от „Дива“ ООД с ЕИК 113564614, с падеж 31.03.2021г., без протест и без разноски, като неоснователен и недоказан.