Определение № 1278 от 25.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1278 гр. Стара Загора, 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500678 по описа за 2023 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на П. К. П., действащ чрез адв.

М. М., срещу определение № 2003/03.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 5268/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането за изменение решение № 604/29.06.2023 г. в частта му за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна като се излагат доводи, че не следва да се възлагат в тежест на страната разноски за адвокатско възнаграждение, платено от насрещната страна, предвид че с предявените искове е реализирана защита на потребител.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – „А.Т.Е.Г.“ АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваният съдебен акт.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 5268/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било образувано по искова молба на П. К. П., действащ чрез адв. М. М., срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, с която са били предявени три кумулативно обективно съединени осъдителни искове за суми от по 300 лв., представляващи дадени при липса на основание поради нищожността на съответните договорни клаузи в три договора за потребителски кредит, които са регламентирали заплащането им от потребителя.

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за погасяване на едно от задълженията по давност, както и 1 евентуално възражение за прихващане с насрещно задължение на П. К. П. по друг договор за потребителски кредит в размер от 1834,49 лв., което е прието за съвместно разглеждане в производството по делото.

По реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение по размер на втория и третия обективно съединени искове чрез увеличението им до сумите от 904,80 лв. и от 1089,40 лв.

С постановеното по делото решение съдът е приел, че клаузите в трите договора за потребителски кредит са нищожни, поради което претендираните от ищеца суми подлежат на реституция.

Възражението за изтекла погасителна давност и намерено за основателно, поради което първият иск е бил отхвърлен.

Възражението за прихващане също е било намерено за основателно, поради което вторият и третият иск са били отхвърлени частично за размера общо над 494,20 лв. до претендираните 1994,20 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът е осъден да заплати ответника изцяло направените разноски за адвокатско възнаграждение от 480 лв. при отчитане на възражението за прихващане.

Ищецът е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, като е поискал в негова тежест да не бъде възлагано заплащането на разноски, т.к. се касае за реализиране на потребителска защита.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението си като е приел, че обективираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз по съединени дела № С-224/19 и С – 259/19 не е приложима в настоящият случай.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за основателна по следните съображения:

Налице е съдебна практика на Съда на Европейския съюз по съединени дела № С-224/19 и С – 259/19, която е задължителна за националните юрисдикции на държавите-членки, съгласно която член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

2

Това разрешение намира приложение в спора, предмет на разглеждане по гр.д.№ 5268/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, т.к. се касае именно за претенции за връщане на суми по договори за потребителски кредит, които са били платени без основание поради нищожността на договорните клаузи, предвиждащи заплащането им от потребителя.

Обстоятелството, че вторият и третият иск са били отхвърлени частично поради уважаването на направено от ответника възражение за прихващане не променя правните изводи на съда относно неравноправният характер на договорните клаузи, предвиждащи задълженията за потребителя да заплати процесните суми, чието връщане е претендирал посредством предявените искове.

По своята правна същност възражението за прихващане представлява процесуално средство за защита на ответника срещу предявеният от ищеца иск, с което той разширява обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

Уважаването на възражението за прихващане води до цялостно или частично отхвърляне на предявеният от ищеца иск, но не обуславя прилагане на нормата на чл.78, ал.3 от ГПК и възлагането на разноски в тежест на ищеца, когато с отхвърленият иск той е защитавал правата си на потребител, произтичащи от Директива 93/13/ ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, поради което то следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което решение № 604/29.06.2023 г. по гр.д.№ 5268/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора бъде изменено в частта за разноските чрез отмяната му в частта, в която П. К. П. е осъден да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД сумата от 480 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.3-ро от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2003/03.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 5268/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 604/29.06.2023 г. по гр.д.№ 5268/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като го ОТМЕНЯ в частта му, в която П. К.

П., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** е осъден да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от изпълнителния директор Ф.Г.Д. сумата от 480 лв. / четиристотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

3

Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4