Решение № 260623 от 28.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 28.01.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. с. МАРИЯ

ИЛИЕВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 15126 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 194306 от 16.08.2019 г., постановено по гр. дело № 5850/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 49 състав, е уважил частично предявения от „Т.С.” ЕАД срещу А.Н.Р.-К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59 от ЗЗД, като е признал за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1692,56 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г. в размер на 1655,28 лева, ведно с дължима сума за дялово разпределение в размер на 37,28 лева, за топлоснабден имот - магазин „Фотоателие“, находящ се гр.

София, ж.к. „********, абонатен №********, ведно със законната лихва върху общата главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за главницата за сумата над уважения размер от 1692,56 лева до пълния предявен размер от 1838,92 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главниците за сумата от 391,45 лева за периода от 30.07.2014 г. до 26.07.2017 г., представляващи сбор от 383,69 лева – лихва върху главницата и 7,76 лева – лихва върху дяловото разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.09.2017 г. по ч. гр. дело № 54978/2017 г. на СРС, ГО, 49-ти състав. С решението ответната страна е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 514,09 лева – разноски в исковото производство и 71,79 лева – разноски в заповедното производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 94,04 лева – разноски в исковото производство и 72,33 лева – в заповедното производство.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която е уважен предявеният иск за главница е постъпила въззивна жалба от А.Н.Р.-К. чрез адв. М.Д.-Димитрова, в която прави оплакване, че атакуваното решение е неправилно в обжалваната част, тъй като съдът погрешно не е уважил изцяло възражението за изтекла в полза на ответницата погасителна давност по чл. 111, буква „в” от ЗЗД, като излага подробни доводи, че давността не тече от общите фактури. Позовава се на разпоредбите на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., относно изискуемостта на задължението и моментът, в който потребителят изпада в забава, които счита за приложими към спора. Твърди, че между ответницата и ищеца няма сключен договор за продажба и доставка на топлинна енергия, като излага доводи, че ищецът не е доказал това обстоятелство. Оспорва доставката на енергия в имота с доводи, че такава не е осъществявана, поради което липсва обедняването като елемент от фактическия състава на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва правото на ищеца да начислява битова гореща вода на база при липса на осигурен достъп до имота. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от „Т.С.” ЕАД. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание, моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неговото реално заплащане. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.”

ЕООД не взема становище.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Ищецът е основал претенцията си на твърдения, че е доставял топлинна енергия в топлоснабден имот - магазин „Фотоателие“, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, собственост на наследодателеля на ответницата, който имот се намира в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Изложени са твърдения, че независимо, че по писмена молба на наследодателя на ответницата е открита партида с абонатен №********, между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за собствения на наследодателя на ответницата недвижими имоти –магазин, поради което и доколкото ответницата като единствен наследник на собственика на топлоснабдения имот неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца с цената на доставената топлинна енергия, ответницата дължи на ищеца нейното заплащане.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като предмет на обжалване с въззивната жалба е единствено претенцията по чл. 59 от ЗЗД, по която в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, по правилото чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения ищецът следва да докаже, че е доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява че сградата, в която се намира магазин „Фотоателие“, находяща се в гр. София, ж.к. „********, е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. От представения по делото договор за доброволна делба акт № 140, том IIIв, дело № 8737 от 07.11.2000 г. на нотариус ********в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса, се установява, че наследодателя на ответницата е придобил собствеността върху процесния топлоснабден недвижим имот, който е достатъчно ясно индивидуализиран, като правото на собственост е преминало по силата на наследственото правоприемство, при липса на доказателства за обратното, в патримониума на ответницата като единствен наследник по закон.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Според §1, чл. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

С оглед изложената правна рамка, в настоящия случай по делото е безспорно, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за небитови нужди/. По тази причина, всички възражения, изложени във въззивната жалба, които страната обосновава с позоваване на разпоредби от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г., са неотносими, тъй като между страните липсва облигационна връзка, основана на договор.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото документи от топлинния счетоводител, се установява, че в имота на ответницата няма отоплителни тела, тъй като същите са демонтирани. Топлинна енергия за процесния период не е ползвана, като е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, която е определена правилно спрямо действащата за периода нормативна уредба. За периода от 06.2014 г. до 04.2016 г. БГВ е начислявана на база, тъй като липсва реален отчет и достъп не е осигурен, като същата е в размер на 393,94 лева. Според заключението, изготвено на база данни от третото лице помагач, стойността на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е в размер на 1228,83 лева за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г. Според заключението на вещото лице, за процесния период е извършвано дялово разпределение за сградата. Сумата за доплащане според заключение на вещото лице е в размер на 32,51 лева.

От приетата по делото ССчЕ, както и от представените от ищеца съобщения към фактури, които кореспондират със заключението на вещото лице по техническата експертиза, се установява, че фактурираната сума за топлинна енергия за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г., е в размер на 1622,81 лева, от които 988,17 лева за БГВ и 634,64 лева за отопление, като плащания по фактури не са извършвани.

Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното вземане за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е възникнало в полза на ищеца. Относима в настоящия случай обаче е стойността на топлинната енергия, изчислена по СТЕ, в размер на 1228,83 лева за периода от м.

06.2014 г. до м. 04.2016 г. за главница, тъй като заключението на вещото лице по счетоводната експертиза отразява начислени прогнозно стойности, а не стойността на реално потребената енергия, респективно отдадената такава за сградна инсталация. Към тази сума следва да се прибавят и 32,51 лева. Сумата за БГВ в размер на 393,94 лева за същия период, не следва да се присъжда, тъй като ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца като е спестил разход за нейното заплащане, каквото обогатяване би било налице, ако имаше данни, че ответникът е ползвал реално топлинна енергия за БГВ.