Решение № 45 от 22.06.2021, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Тополовград , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря Ангелина В. Аладжова като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20202320100295 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът – “Гаранционен фонд “ – гр. София твърди, че ответникът К. В.

К. на 01.03.2016 г., на път II-76, около 14-ти километър, управлявайки колесен трактор „М. МТБ 2000“, при излизане от земен път на път с настилка не пропуснал движещия се по пътя с настилка товарен автомобил „М.А.“ собственост на „Инфрастрой - Инженеринг“ ООД, като го удря и причинява материални щети на автомобила. Виновен за ПТП-то е бил ответника К., който нямал сключена задължителна застраховка „ГО“. В следствие на ПТПто са причинени повреди на автомобила възлизащи на стойност 1352,90 лева.

В този размер е заплатено на увреденото дружество от Гаранционния фонд на 07.07.2016 г. обезщетение на имуществени вреди по щета № 110303/23.03.2016 г. на основание чл.557 от КЗ.

Твърди се в исковата молба, че ответника е потърсен да възстанови платеното от Гаранционния фонд, като се твърди, че и до настоящия момент лицето не е погасило задълженията си.

Поради което ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъде осъден К. В. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1352,90 1 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение на „Инфрастрой-Инженеринг“ ООД собственик на товарен автомобил „М.А.“ с ДКН *******, увредено от ответника на 01.03.2016 г. при ПТП на път II-76, около 14-ти километър, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответника К. е призован по реда на чл.47 от ГПК и с оглед разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, му е назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника в който се признават обстоятелствата изложени в исковата молба и в който се твърди, че иска е допустим и основателен. Единствено се оспорва факта, че липсват доказателства относно твърдението в исковата молба, че е потърсен ответника да възстанови платеното от Гаранционния фонд и се претендира да бъдат изискани и приложени доказателства в тази насока. В с.з. по същество, особения представител се явява, поддържа писмения отговор и признава, че действително се дължи претендираното обезщетение, но не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като до настоящия момент доверителя му не е бил уведомен от ищеца каква сума трябва да заплати и поради това не е дал повод за завеждане на делото.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ответника К. В. К. е управлявал колесен трактор „М. МТБ 2000“, при излизане от земен път на път с настилка не пропуснал движещия се по пътя с настилка товарен автомобил „М.А.“ собственост на „Инфрастрой Инженеринг“ ООД, като го удря и причинява материални щети на автомобила. Виновен за ПТП-то е бил ответника К., който нямал сключена задължителна застраховка „ГО“. В следствие на ПТП-то са причинени повреди на автомобила възлизащи на стойност 1352,90 лева. Това се установява от приложените към делото протокол за ПТП, справка от базата данни на ИЦ към ГФ и от заключителната техническа експертиза. На водача К. са съставени АУАН и съответно НП за извършените от него административни нарушения.

2

Съответно увреденото лице дружеството-собственик на увредения автомобил е уведомило Гаранционния фонд, видно от приложеното уведомление, като е изготвен доклад по щета за имуществени вреди № 110303/23.03.2016 г. и заключителна техническа експертиза, след изготвена техническа такава по щетата. Видно от тази експертиза стойността на увреденото имущество възлиза на 1352,90 лв. Към делото е приложено преводно нареждане, от което е видно, че тази сума е изплатена от Гаранционния фонд на увреденото лице „Инфрастрой - Инженеринг“ ООД на 07.07.2016 г.

Така приетата фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като същите са обективни, документи съставени по съответния ред и не оспорени от ответната страна.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ, във вр.чл.45 от ЗЗД.

Съдът намира иска за основателен и доказан, поради което същият следва да се уважи изцяло.

Безспорно е установено по делото, че ищецът е заплатил на увреденото от ПТП лице обезщетение за нанесена щета в размер на 1352,90 лв.

Установено е също така по безспорен начин и това, че виновен за причинената щета е ответникът и същият е причинил виновно - умишлено ПТП, от което са настъпили вреди на товарния автомобил на трето лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 558 ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му и съответно има право да претендира за възстановяване на изплатената сума от виновното лице – в случая ответника.

Затова следва да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Още повече, че в с.з. пълномощникът на ответника не оспорва 3 иска по основание и размер.

Единствено се оспорва от особения представител на ответника факта, че към последния няма отправена регресна покана от ищеца. В случая обаче този факт не е от значение и не е относим към предявената претенция, тъй като ищеца претендира единствено и само заплатеното обезщетение за причинени имуществени вреди на трето лице увредено от ответника, не и лихва за забава върху това обезщетение. Регресната покана би била относима към правния спор в случай, че ищеца претендира мораторна лихва за да се прецени от кой момент сумата е изискуема и от кой момент ответника е изпаднал в забава.

След като в настоящото производство ищеца не претендира такава лихва, то факта дали има или няма отправена покана е ирелевантен при решаване на спора.

Относно дължимите разноски по делото – претендира се заплащането на такива от страна на ищеца. Особения представител на ответника претендира за приложение разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, като обосновава своето искане с факта, че ответника понеже не е бил поканен от ищеца да плати доброволно дължимата сума и до настоящия момент не е уведомен каква сума и по коя банкова сметка трябва да преведе, то той не е виновен и не е дал повод за завеждане на делото. Действително, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, когато ответникът признава иска по основание и размер и не е дал повод за завеждането му, разноските се възлагат върху ищеца. Но в случая този текст не може да се приложи, тъй като не са налице предпоставките посочени в него. Видно от протокол от с.з. от 07.06.2021 г., по повод направено искане от страна на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, е коментирано именно това признание. И в случая особения представител изрично заявява, че той не може да извършва действия за признаване на иска, тъй като липсва изрично пълномощно и се противопоставя на това искане да бъде поставено решение по чл.237 от ГПК.

И съдът, с изрично определение, с оглед разпоредбата на чл.29 ал.5 от ГПК, не одобрява извършването на действия от особения представител за които се изисква изрично пълномощно, съгласно разпоредбата на чл.34 ал.3 от ГПК.

Т.е., в случая не може да се приеме, че има признание на иска, т.е., липсва втората предпоставка за приложението на чл.78 ал.2 от ГПК. Също така не може да се приеме и че ответника с поведението си не е дал повод за 4 завеждане на делото, само на основание на това, че по делото няма данни към него да е отправена покана за доброволно плащане. Този факт е ирелевантен в случая и от него не може да се направи извод за наличието на първата предпоставка визирана в чл.78 ал.2 от ГПК.

С оглед на всичко изложено, съдът счита, че горепосочената разпоредба е неприложима и следва ответника да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, които съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 378,70 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. В. К. от гр.Т., обл.Хасково, ул.”М.” № ** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” – София, ул. “Граф Игнатиев” 2, представляван от И.Д. Максим Колев и Стефан Стоилков, сумата: 1352,90 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и 90 стотинки/ представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение на „Инфрастрой-Инженеринг“ ООД собственик на товарен автомобил „М.А.“ с ДКН *******, увредено от ответника на 01.03.2016 г. при ПТП на път II-76, около 14-ти километър, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 30.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 378,70 лв./триста седемдесет и осем лева и 70 стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5