Определение № 11397 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11397 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110153037 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано първоначално по искова молба, подадена от П. К. К., чрез адв. К. Д., срещу „С К ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ************* г., а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от договора за кредит.

В исковата молба се твърди, че П. К. К. е син и законен наследник на покойния си баща К Н К. – починал на 06.05.2025г. След смъртта на баща му и след като се запознал с документите от архива му, ищецът установил, че приживе баща му сключил договор за потребителски кредит с ответника за сумата в размер на 1000 лв. Поддържа, че договорът, респ. клаузата на чл. 8, са нищожни, поради което моли съда да уважи предявения иск.

С Разпореждане № 184950 от 04.12.2025 г. съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, а именно: 1/ обоснове надлежно правния си интерес от така предявения иск; 2/ изложи надлежно и подробно конкретни обстоятелства, от които следва, че процесният договор за кредит, респ. посочената клауза, са нищожни; 3/ уточни изрично дали е единствен наследник на К Н К., а ако не е единствен наследник да уточни какъв е наследственият му дял, да посочи дали предявява иск до размера на наследствения си дял, както и да формулира надлежно искането си (петитума на исковата молба), при съобразяване на обстоятелството, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд (арг. чл. 26, ал. 2 ГПК); 4/ внесе държавна такса в размер от 72,96 лв. по сметка на Софийски районен съд, за което да бъде представена вносна бележка.

В указания от съда срок – на 23.12.2025 г., е подадена молба – уточнение от адв. К.

Д., с която не са изпълнени указанията на съда, като е посочено, че исковата молба била подадена от името на тримата наследници на К Н К., а именно М. К. К., Н. К. К. и П. К. К..

Със същата молба е релевирано искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда.

1

С Разпореждане № 985 от 06.01.2026 г. съдът е уважил искането по чл. 63 ГПК, като е продължил срока за изпълнение на указанията, обективирани в Разпореждане № 184950 от 04.12.2025 г., с 1 месец, считано от изтичане на първоначалния срок.

На 21.01.2026 г. процесуалният представител на ищците е изпратил електронно съобщение, с което е изпратил пълномощни от името на М. К. К. и Н. К. К., както и е представил доказателство за внесена държавна такса по сметка на СРС.

С Разпореждане № 9500 от 22.01.2026 г. съдът отново е указал в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да бъдат отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като: 1/ да бъде заявено изрично от кого, с посочване на три имена, ЕГН, както и адрес се подава исковата молба; 2/ бъде обоснован надлежно правен интерес от така предявените искове; 3/ изложи надлежно и подробно конкретни обстоятелства, от които следва, че процесният договор за кредит, респ. посочената клауза, са нищожни; 4/ в случай че исковата молба се подава от всички наследници на К Н К., всеки от тях да уточни какъв е наследственият му дял, да посочи дали предявява иск до размера на наследствения си дял, както и всеки от тях да формулира надлежно искането си (петитума на исковата молба) - до размера на наследствения си дял.

В указания от съда срок – на 16.02.2026 г., е подадена втора молба – уточнение от адв. К. Д., с която не са изпълнени в цялост указанията на съда, като е посочено, че исковете се предявяват от наследниците на К Н К., а именно синовете му М. К. К., Н. К. К. и П. К. К..

На следващо място е посочено, че ищците изменят петитума на исковете си, като молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от ищците по 229,44 лв. „съобразно наследствената квота като дадени без основание – въз основа на подписан между страните нищожен договор за потребителски кредит № ************* г., с който „С К ЕООД е предоставил в собственост на К Н К. заем в размер на 1000 лв. или евентуално въз основа на нищожна клауза на чл. 8 от договора, която предвижда дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 688,32 лв.“. Посочено е, че „осъдителният иск се предявява съобразно наследствения дял от 1/3 част от наследствената маса за всеки един от ищците (1/3-та от 688,22 лв., исковете се претендират до размера на наследствения дял за всеки един от ищците)“.

С Разпореждане № 26956 от 26.02.2026 г. съдът е предоставил последна възможност на ищците в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да отстранят констатираните нередовности на исковата молба, като: 1/ обосноват допустимостта на исканото изменение на предявените искове от установителни за нищожност на договор (евентуално клауза от договора) в осъдителни искове за заплащане на сума в общ размер на 688,32 лв.; 2/ уточнят какво представлява сумата в размер на 688,32 лв., как е формиран нейният размер, както и изложат обстоятелствата, от които следва, че ответникът дължи на ищците тази сума; 3/ след като твърдят в предходна уточнителна молба, че не им е известно дали и какво е плащано по договора, да изложат фактическите обстоятелства, на които основават исковете за заплащане на сумата в общ размер на 688,32 лв.; 4/ уточнят изрично на кои дати (в кой период от време) и какви суми са били заплатени на ответника по договора за кредит; 5/ формулират 2 надлежно петитума на исковата молба, като всеки от ищците посочи в какво се състои искането му, както и уточни изрично какво представлява сумата, която претендира от ответника.

Ищците са били изрично предупредени за последиците при неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба.

Съобщението за така постановения съдебен акт от 26.02.2026 г., ведно със служебно изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на ищците, чрез процесуалния им представител, на 10.03.2026 г. Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал.

4 ГПК, срокът за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба е следвало да изтече на 17.03.2026г. (присъствен ден).

В указания от съда срок – на 16.03.2026 г. ищците, чрез адв. Д., са подали молба – уточнение, с която отново не са изпълнили указанията на съда, а по същество са повторили изложеното в предходната молба, като поддържат изменението на исковете, което било мотивирано от указанията на съда за обосноваване на правен интерес от първоначално предявения установителен иск, „без яснота защо намирате, че ищците нямат интерес от водене на такова производство“.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че следва да върне исковата молба, като аргументите за това са следните:

Константна е съдебната практика, че правната квалификация на иска се определя от съда, въз основа на посочените в исковата молба фактически обстоятелства и заявен петитум. Когато заявените от ищеца факти и обстоятелства са неясни, неточни или непълни, исковата молба е нередовна, тъй като не позволява на съда да определи вярната правна квалификация, а оттук - и допустимостта на предявения иск, надлежната процесуална легитимация, релевантните за спора факти, тежестта за доказването им пр. Когато допустимостта на търсената с иска защита е предпоставена от определени в закона изисквания, исковата молба следва да съдържа твърдения във връзка с тях. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение.

Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това чл.

129, ал. 1 ГПК е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба (Определение № 519/06.07.2011 г., по ч. търг. д. № 174/2011 г., на I т. о. ВКС). Когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани нередовностите в срок, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

В случая настоящият съдебен състав приема, че както в исковата молба, така и в последващите молби-уточнения не са изложени надлежно обстоятелствата, на които се основават исковете по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, не са изложени твърдения за 3 правен интерес от така предявените искове, както и не е формулиран надлежно петитумът на исковата молба, а вместо това ищците, чрез процесуалния им представител, са релевирали искане, което поддържат и в последната уточнителна молба, за изменение на предявените искове от установителни в осъдителни, което в случая е недопустимо. Във връзка с изложеното в подаденото от процесуалния представител на ищците „уточнение“ от 16.03.2026 г. следва изрично да се отбележи, че съдът никъде не е посочвал, че ищците нямат интерес от предявените искове, а указанията за обосноваване на правен интерес са дадени, доколкото разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК изрично подчертава изискването за интерес като предпоставка за допустимост на установителния иск.

Относно поддържаното изменение на предявените искове от установителни в осъдителни следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане.

Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално субективно право. С петитума се сочи видът на търсената с иска защита - дали ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или търси още и осъждане или правна промяна.

Основанието на установителния иск е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало процесното вземане, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува. С осъдителния иск ищецът иска от съда: 1) да установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание; 2) да допусне принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника, като допускането на принудително удовлетворяване срещу ответника намира израз в неговото осъждане.

Изменение едновременно на основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя изцяло предмета на делото, т.е. води до предявяване на нов иск. В настоящия случай ищците правят изменение както на основанието, така и на петитума на иска. Това е така, тъй като същите по същество въвеждат нов факт – осъществено плащане на сума в размер на 688,32 лв., което води до изменение на основанието на иска.

Едновременно с това ищците изменят и петитума на иска, като претендират от съда да осъди ответника да им заплати процесната сума. Ето защо, така предприетото изменение на иска е недопустимо (в този смисъл е и Определение № 266357 от 06.04.2021 г., постановено по гр.д. № 2831/2021 г. по описа на СГС).

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че са налице фактическите състави, установени в разпоредбите на чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, за връщане на исковата молба (в този смисъл е и Определение № 1884 от 13.02.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1470/2023 г. по описа на СГС, II-Ж състав).

Така мотивиран, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 386730 от 25.11.2025 г., подадена от М. К. К., Н. К. К. и П. К. К. срещу „С К ООД, по която е образувано гр. д. № 53037/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.